Според ново проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, бутилираната вода е до 100 пъти по-лоша, отколкото се смяташе досега, що се отнася до броя на малките пластмасови парченца, които съдържа.
С помощта на наскоро изобретена техника учените преброяват средно 240 000 откриваеми фрагмента пластмаса на литър вода в популярни марки - между 10 и 100 пъти повече от предишните оценки - което поражда потенциални опасения за здравето, които изискват по-нататъшно проучване.
"Ако хората са загрижени за нанопластмасата в бутилираната вода, разумно е да се помисли за алтернативи като чешмяната вода", заяви пред АФП Бейжан Ян, доцент по геохимия в Колумбийския университет и съавтор на статията.
Но той добави: "Не съветваме да не се пие бутилирана вода, когато е необходимо, тъй като рискът от дехидратация може да надхвърли потенциалните въздействия от излагането на нанопластмаси".
През последните години в световен мащаб нараства вниманието към микропластмасата, която се откъсва от по-големи източници на пластмаса и сега се среща навсякъде - от полярните ледени шапки до планинските върхове, като се разпространява в екосистемите и попада в питейната вода и храната.
Докато микропластмасата е с размер под 5 милиметра, нанопластмасата се определя като частици с размер под 1 микрометър или милиардна част от метъра - толкова малки, че могат да преминат през храносмилателната система и белите дробове, да попаднат директно в кръвния поток и оттам в органите, включително мозъка и сърцето. Те могат също така да преминат през плацентата и да попаднат в организма на неродените бебета.
Проучванията за въздействието им върху екосистемите и човешкото здраве са ограничени, въпреки че някои ранни лабораторни изследвания ги свързват с токсични ефекти, включително репродуктивни аномалии и стомашни проблеми.
За да проучи наночастиците в бутилираната вода, екипът използва техника, наречена микроскопия на стимулираното раманово разсейване (SRS), която наскоро беше изобретена от един от съавторите на статията и работи чрез изследване на пробите с два лазера, настроени така, че да накарат определени молекули да резонират, разкривайки какво представляват те за компютърен алгоритъм.
Те са тествали три водещи марки, но са избрали да не ги назовават, "защото смятаме, че всички бутилирани води съдържат нанопластмаси, така че изтъкването на три популярни марки може да се сметне за несправедливо", казва Ян.
Резултатите показват между 110 000 и 370 000 частици на литър, 90% от които са нанопластмаси, а останалите са микропластмаси.
Най-разпространеният вид беше найлонът - който вероятно идва от пластмасовите филтри, използвани за пречистване на водата, - следван от полиетилен терефталат или PET, от който са направени самите бутилки и който се отмива при изстискване на бутилката. Други видове пластмаса попадат във водата, когато капачката се отваря и затваря.
След това екипът се надява да изследва чешмяната вода, за която също е установено, че съдържа микропластмаса, макар и в много по-ниски количества.
С помощта на наскоро изобретена техника учените преброяват средно 240 000 откриваеми фрагмента пластмаса на литър вода в популярни марки - между 10 и 100 пъти повече от предишните оценки - което поражда потенциални опасения за здравето, които изискват по-нататъшно проучване.
"Ако хората са загрижени за нанопластмасата в бутилираната вода, разумно е да се помисли за алтернативи като чешмяната вода", заяви пред АФП Бейжан Ян, доцент по геохимия в Колумбийския университет и съавтор на статията.
Но той добави: "Не съветваме да не се пие бутилирана вода, когато е необходимо, тъй като рискът от дехидратация може да надхвърли потенциалните въздействия от излагането на нанопластмаси".
През последните години в световен мащаб нараства вниманието към микропластмасата, която се откъсва от по-големи източници на пластмаса и сега се среща навсякъде - от полярните ледени шапки до планинските върхове, като се разпространява в екосистемите и попада в питейната вода и храната.
Докато микропластмасата е с размер под 5 милиметра, нанопластмасата се определя като частици с размер под 1 микрометър или милиардна част от метъра - толкова малки, че могат да преминат през храносмилателната система и белите дробове, да попаднат директно в кръвния поток и оттам в органите, включително мозъка и сърцето. Те могат също така да преминат през плацентата и да попаднат в организма на неродените бебета.
Проучванията за въздействието им върху екосистемите и човешкото здраве са ограничени, въпреки че някои ранни лабораторни изследвания ги свързват с токсични ефекти, включително репродуктивни аномалии и стомашни проблеми.
За да проучи наночастиците в бутилираната вода, екипът използва техника, наречена микроскопия на стимулираното раманово разсейване (SRS), която наскоро беше изобретена от един от съавторите на статията и работи чрез изследване на пробите с два лазера, настроени така, че да накарат определени молекули да резонират, разкривайки какво представляват те за компютърен алгоритъм.
Те са тествали три водещи марки, но са избрали да не ги назовават, "защото смятаме, че всички бутилирани води съдържат нанопластмаси, така че изтъкването на три популярни марки може да се сметне за несправедливо", казва Ян.
Резултатите показват между 110 000 и 370 000 частици на литър, 90% от които са нанопластмаси, а останалите са микропластмаси.
Най-разпространеният вид беше найлонът - който вероятно идва от пластмасовите филтри, използвани за пречистване на водата, - следван от полиетилен терефталат или PET, от който са направени самите бутилки и който се отмива при изстискване на бутилката. Други видове пластмаса попадат във водата, когато капачката се отваря и затваря.
След това екипът се надява да изследва чешмяната вода, за която също е установено, че съдържа микропластмаса, макар и в много по-ниски количества.
