България е на последно 27-мо място от държавите в ЕС по качество на медицинските грижи за диабетиците. Тази тревожна статистика засяга особено младите хора, които навършват 18- годишна възраст. Причината е, че след като едно инсулинозависимо дете навърши тези години, медицинските грижи, които се заплащат от здравната каса, рязко намаляват, а оттам и самото качество на лечение. Така например преди да е навършил 18 години един пациент с диабет има право на 12 контролни прегледа при ендокринолог за година. Веднага след като ги навърши обаче касата започва да заплаща само за 3. Освен това рязко намалява и броят на тест лентите за кръвна захар, с които диабетиците трябва непрекъснато да слетят състоянието си.
Здравната система в България по отношение на диабетиците е устроена така, че разделя диабетиците на такива, които са под 18 години и такива, които са навършили тази възраст. Оказва се, че след като един пациент стане пълнолетен, то здравната каса спира да поема огромна част от консумативите и прегледите, които са нужни за контрола на това заболяване. Така например едно дете има право на 1100 тест ленти годишно, с които да следи кръвната си захар, когато обаче това дете навърши 18 години, тази бройка спада на 150, разказва Елисавета Котова, председател на Асоциацията на родители на деца с диабет:
Със 150 тест ленти на година означава, че имаш възможност 12 ленти на месец реално да ползваш, което е абсурдно. Тези тест ленти като бройки се отпускат, защото това е всъщност самоконтролът и това е начинът ти да следиш твоето ниво на кръвна захар как е в момента, за да можеш да реагираш и да поставиш нужното количество инсулин, което ти трябва да получиш. Защото всеки един пациент има определена доза от лекуващия ендокринолог, която доза е назначена според необходимостта от инсулин и когато ти не знаеш какво е нивото на кръвната ти захар в момента и трябва да поставиш инсулин, тук нещата вече стават сложни. Защото точно в този момент ти може да нямаш тази нужда от толкова инсулин, колкото ти е определил твоят лекар и трябва да реагираш според ситуацията. Ако в момента се налага да сложиш по-малко инсулин, да можеш да сложиш по-малко. Ако е необходимо да сложиш малко повече, да знаеш, че трябва да сложиш малко повече. Немерейки кръвната захар и поставяйки инсулин на произвол, означава доста неприятни последици в бъдеще.
Какви усложнения могат да настъпят, ако не се следи правилно кръвната захар с тест лентите?
Те са много и са много страшни. Започваме с очите - слепота; ампутация на крайници; полиневропатия; сърдечно-съдови проблеми, хемодиализа. Да не ги изброявам, защото наистина са страшно много и са страшни. И никой от нас не желае да вижда детето си и близкия в такова състояние. Винаги съм казвала какво се случва, ако на 18 години един ден се отключи диабетът. Това са все още деца. Да не говорим, че стартира това заболяване с достатъчно малко количество тест ленти, които по всякакъв начин те стопират да започнеш твоето лечение така, както трябва. А една кутийка тест ленти е сравнително скъпа и много малко хора си позволяват допълнително да купуват тест ленти, защото диабетът не е само инсулин и тест ленти. Диабетът трябва да бъде поддържан и като хранителен режим, и всичко останало.
Друга основна разлика в грижата на държавата е, че децата с диабет имат право на 12 прегледа годишно при ендокринолог. Когато навършат 18 години, броят на тези прегледи спада до 3, обяснява ендокринологът доцент Мая Константинова:
Не може. Вие си представете, че два пъти в годината, на шест месеца ние пишем протоколи за инсулин, с което ни отива цялото време само докато го изпечатаме там. И ние нямаме време, защото когато пишеш протокол, изгубваш ума и дума, всички други документи да ги огледаш, при което при възрастните след 18 години стават най-много три прегледа. Два пъти се пише протокол и остава един. Това не е достатъчно. Има обективни причини, поради които настина има известен вакум в обгрижването на пациентите с диабет. Моето лично мнение е, че пациентите, които са над 18 години и се диагностицират с диабет, имат много големи проблеми с обучението в България. Разруши се тази система, няма такива центрове за обучение. Хората се умориха. Не се заплаща за обучение. Нямаме диабетолози, диетолози, нямаме социален работник. Така че проблемът за обучението на пациентите е много дълбок. А това стои в основата на контрола и лечението.
В края на тази седмица пациентски организации и лекари ще внесат декларация в Народното събрание с настояване да се увеличи пакета на медицинските грижи, които получават диабетиците в България. В страната липсва регистър за броя на инсулинозависимите диабетици, но се смята че те са над 60 000.
