Коментар

Защо българският президент трябваше да стигне Мексико?

13 ноември 2008 16:17

Трябваше ли българският президент да посети официално Мексико? Нужни ли са на България връзки с такива отдалечени на повече от 10 хиляди километра страни и след колко километра впрочем започват екзотичните пътешествия на държавниците, оспорвани от някои българи?

Осъществяването на отложеното от февруари тази година заради повреда на държавния самолет на Азорските острови посещение на Георги Първанов в Мексико неминуемо ще породи отново иронични коментари на всички, за които светът се простира между Москва и Лондон.

Но е очевидно, че беше време демократично избран български президент да дойде в 11-тата страна по население в света с близо 110 милиона души, 14-тата по територия с почти 2 милиона квадратни километра площ и на 13-то място по брутен вътрешен продукт над два пъти, по-висок на човек от този на българите. Абсурдно е споменът за България в такава значима страна да се изчерпва с гостувалия тук през 1979 г. Тодор Живков и дъщеря му Людмила, на чието име още е кръстено едно начално училище в столицата Мексико сити.

Подреждането на приоритетите за българските държавници трябва да става именно по видими външни показатели като територия, население, място в икономиката и България трябва да поддържа активни връзки с поне първите двайсетина страни в света, защото точно те могат да осигурят големи нови пазари за български стоки и инвестиции.

Впрочем именно мексиканският филиал на американската фирма “Идеал Стандарт” купи през 1996 г. предприятието за санитарен фаянс в гр. Севлиево, с което осъществява една от най-големите чуждестранни инвестиции в България.

И точно с Мексико, откъдето идва тази инвестиция, България все още е на етап на съгласуване на проекти за нова Спогодба за икономическо сътрудничество, Спогодба за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, Споразумение за морски транспорт, Договор за сътрудничество в областта на туризма. А две споразумения в областта на фитосанитарната дейност и в областта на ветеринарно-медицинската дейност съгласно поетия от България ангажимент за хармонизиране на законодателството с това на Европейския съюз са прекратени по взаимно съгласие, считано от 01.01.2007 г.

Точно Европейският съюз, обаче, през октомври 2008 г., с решение на Съвета на министрите си, даде на Мексико статут на стратегически партньор. По този начин Мексико става осмата страна в света (след САЩ, Канада, Япония, Китай, Южна Африка, Индия и Бразилия), с която Европейският съюз има установени отношения като стратегически партньор. Европейският съюз е вторият търговски партньор на Мексико и вторият чуждестранен инвеститор в страната.

И това не е случайно, защото Мексико е 13-тата икономика в света, 8-мият износител на стоки и 5-тият производител на петрол.

На този фон, въпреки размерите на Мексико, след края на комунизма стокообменът с България е само между 20 и 40 милиона щатски долара годишно. Водещи стоки в износа на България са антибиотици (19 %), маслодайни семена (18 %), необработено олово (17 %), смески за храна на животни (11 %), ламарини и листове от алуминий (8 %) и др. А водещи стоки във вноса на България: автоматични машини за обработка на данни, цинкови руди и техните концентрати, пътнически автомобили, електрически апарати и телефония, медни руди, алуминиеви конструкции, електромеханични уреди и др.

Мексико няма и посолство в София, въпреки че дипломатическите отношения между България и Мексиканските съединени щати са установени през 1938 г. През 1941 г. по време на Втората световна война, в която Мексико участва на страната на антифашистката коалиция, са прекъснати по решение на мексиканското правителство и са възстановени през 1974 г. Посолството на България в Мексико е открито през същата година, а на Мексико в София през 1975 г. През октомври 1989 г. Мексико закрива посолството си в българската столица по финансови съображения, а посланикът на Мексико в Унгария е акредитиран и в нашата страна, което показва, че Будапеща има далеч по-адекватно отношение към Мексико в сравнение със София.

Затова всякакви иронични подмятания към опитите на български държавници да поддържат връзки с Мексико са напълно неадекватни. Те говорят само за това, че все още има хора в България, за които откриването на Новия свят не е настъпило почти 600 години, след като през 1521 г. изпратеният от испанците отряд на Ернан Кортес сломил съпротивата на царя на ацтеките Монтесума Втори и завладял столицата им Теночтитлан (днешният Мексико сити) и включил завладените територии в състава на създаденото през 1535 г. вицекралство Нова Испания. Тези българи като Кортес очакват българският президент да среща на пътя си в Мексико изостанали колиби, а всъщност страната е осеяна с храмове и дворци, с които има смисъл България поне да има някаква търговска връзка, след като българите нямат потенциала като испанците да ги завладеят.

Затова въпросът е не защо българският президент дойде на официално посещение в Мексико, а защо това става чак сега.