Единственото нещо, което се движи неуморно в Хаити, е времето с установяващите се за лятото убийствена горещина и почти всекидневни гръмотевични бури и започналият току-що сезон на ураганите. Междувременно повече от един милион души са все още без жилище, много от тях са в палаткови селища без никаква защита от бурите. А хаитянското правителство не разполага с ясна стратегия как да ги изведе в обозримото бъдеще от лагерите и да им осигури по-добър подслон.
Проблемът е ужасяващо ясен в Корай-Сес Лес. Това е нов лагер на около 10 мили северно от столицата Порт-о-Пренс, където са настанени около 5000 души, спасени от района на голфклуба Петионвил. Лагерът е предназначен да побере още няколко хиляди души. Това е общ проект на хаитянските власти, ООН, САЩ и няколко неправителствени хуманитарни организации, и е замислен като модел за лагер, отговор на хаоса в палатковите селища. Президентът Рене Превал го посети през април да посрещне новодошлите.
Това е голо, знойно, песъчливо място. За разлика от непланираните палаткови градове около столицата лагерът разполага с по-солидни (макар и неустойчиви срещу ураганите) палатки, приличен дренаж и санитарни условия. Това, което му липсва, е подходяща работа за обитателите му. Твърде далече е да ходят пеша до Порт-о-Пренс и твърде скъпо да ползват транспорт. Хуманитарни работници казват, че между бездействащите, отчаяни обитатели на лагера напрежението расте, което превръща сигурността във все по-голям проблем.
Правителството на Хаити даде на организации като Оксфам, Уърлд Вижън и Американския комитет за бежанците само няколко дни срок лагерът да заработи - както изглежда, без да му мине въобще мисълта какво ще правят хората, след като попаднат там. Организациите за подпомагане в момента водят неимоверна битка да задвижат нещата - скалъпват заедно програми за изхранване, създаване на хигиенни условия и за работа срещу заплащане, като се опитват едновременно да не си пречат.
Никой не смята лагера за решение в дългосрочен план. Той е освен това един от многото примери за катастрофално лошо планиране. В неотдавнашен репортаж на националното радио се говореше за друг лагер - изграден от хаитянските власти - с 500 палатки близо до старото военно летище на столицата. Журналистът го заварил почти празен, със стари палатки, плющящи от вятъра, охраняван и очакващ приток на обитатели, който все още не е уреден. Репортер на "Таймс" го посети през март, когато се сглобяваха палатките. Трудно е да повярваме, че те все още са празни. При цялото внимание към проблемите на Хаити и огромния прилив на щедрост е непоносимо, че толкова много хаитяни все още нямат безопасно място за живеене. Г-н Превал и правителството му трябва да заработят по-добре. Същото важи за поддръжниците на Хаити във Вашингтон и Обединените нации. (БТА)
