Уго Чавес почина преди година и сега Венецуела си пати от неговото лошо наследство. Въпреки че страната се намира върху най-големите петролни резерви в света, икономиката й е като влакова катастрофа на забавен каданс. Инфлацията достига годишно 56 процента и се наблюдава хроничен недостиг на основни стоки. Страната е политически разпокъсана, както се видя в кървавите протести от последните три седмици. Ако не бяха събитията в Украйна, хаосът във Венецуела щеше да е на първите страници на новинарските уебсайтове навсякъде. Сега обаче има риск той да остане незабелязан, което може да се окаже потенциално опасно недоглеждане.
Има много прилики между Украйна и Венецуела. Николас Мадуро, приемникът на Чавес, се оказа лишен от чар почти колкото Виктор Янукович, който също бе демократично избран, но после оглави правителство, което накърни демократичните права. Смяната на режима в Украйна допринесе за по-големите очаквания на венецуелските протестиращи. Това, което започна като откъслечни студентски протести, получи тласък, когато към тях се присъедини опозицията. Жестокостта на венецуелската национална гвардия, в комбинация с насилието на проправителствените милиции, патрулиращи на мотори, влоши нещата. Най-малко 17 са загиналите до момента.
Разликите между Украйна и Венецуела обаче са по-големи. Докато Янукович бе корумпиран политик, който се разколеба и избяга, чавизмът управлява Венецуела от 14 години. През това време той установи контрол върху най-важните институции в страната - от армията до съдилищата, пресата и националната нефтена компания. Чавизмът си спечели верни последователи сред бедните, повечето от които смятат, че живеят по-добре, отколкото при предишни правителства - поне до този момент.
С изключение на критики от страна на Съединените щати, Венецуела не понесе същото порицание както Украйна. Някои страни от региона не пожелаха да упрекват страна, която отговаря агресивно на критики; други се страхуват да не загубят значителни търговски интереси; а останалите се почувстваха обвързани от незаслужено чувство на солидарност. Всъщност най-острото латиноамериканско порицание се изрази в безполезни призиви за мир. Необходимо е те да бъдат по-твърди, особено в момент, когато проблемите на Венецуела изглежда, че се влошават. Макар че правителството вероятно няма да падне, страната, която Чавес завеща, е в институционен безпорядък.
Петролната продукция продължава да върви надолу, а последната реформа на системата за обмен на валута не помогна особено за справяне с дисбаланса в плащанията. Немощта на всички политически партии, отново заслуга на Чавес, може да бъде видяна във вътрешнопартийните боричкания и политическата парализа на управляващата социалистическа партия. Насилието и престъпността нараснаха - резултат от години лошо управление; Венецуела е трета в света по брой на убийствата. Всичко това възпрепятства постигането на значителни социални придобивки.
Диалог с посредничество между правителството и неговите критици може да помогне да се намери решение на тези проблеми. Със сигурност опозицията трябва да следва процедурите, предписани от конституцията, а не само да хвърля камъни. А правителството трябва да се вслуша в основателните притеснения на критиците, а не само в средите, в които доминира. В противен случай ситуацията във Венецуела ще върви само от зле към по-зле. И все пак очакванията до какво могат да доведат едни преговори, трябва да бъдат реалистични. И двете страни имат склонност да гледат една на друга с омраза, подхранвана от марксистки приказки за междукласова борба. От още по-фундаментално значение е, че проблемите на Венецуела идват от некомпетентността и корупцията на самия чавизъм. Диалогът не може да поправи това.
Всичко е тъжно отражение на мечтата, който Чавес някога обещаваше да постигне. С характерна щедрост, макар и подплатена с пари от петрола на Венецуела, той искаше да изгради бляскава цитадела на хълма, където да има справедливост за всеки. От тогава имаше социално подобрение, но малко справедливост и още по-малко блясък. Венецуела държеше вместо това да стане malandro (гангстерска) - държава, на която се възхищават единствено други сходни държави. (БТА)
