"Талибани? Какво е това?", пита смутено Султан Бегиум, застанала в дъното на леденостудената си къща в коридора Вахан - едно толкова изолирано кътче в Афганистан, че неговите жители не знаят почти нищо за войните, опустошаващи страната им от десетилетия.
Около 200 хиляди души годишно напускат Афганистан
Тази крехка бабичка, с лице, белязано от суровия живот на голяма надморска височина, е част от общността на вахите. Подобно на нея около 12 000 номади живеят в тази тясна ивица земя с неблагоприятен климат, притисната между Таджикистан, Китай и Пакистан, в най-крайната североизточна част на Афганистан.
Достъпът до там е много труден, което е предпазило Вахан от трусовете през 38-те години на конфликти в Афганистан. "Война! Каква война? Никога не е имало война", допълва Султан Бегиум, докато подклажда огъня си с тор от як. Старата жена все пак признава, че е чувала да се говори за руски войници, предлагащи цигари на другия край на коридора Вахан.
Там, където мъжете не знаят даже името на майките си (ВИДЕО)
Само такива истории са достигнали до ушите на жителите на Вакхан, докато страната преживяваше сътресение след сътресение след съветската инвазия през 1979 г. и докато талибаните завземаха властта. Почти непрекъснатият низ от конфликти, който последва и отне живота на стотици хиляди души и прокуди от домовете им милиони хора, продължава и днес. За вахите, които на теория се водят афганистански граждани, обаче става дума за един определено далечен и тайнствен свят.
"Талибаните са лоши хора, дошли от друга страна, които изнасилват овцете и избиват хората", убеден е Ашкар Шах, големият син на Султан Бегиум, който е чул това от пакистански търговци.
Американска инвазия?
Лишени от електричество, местните жители нямат достъп до интернет, нито до мобилни телефони. Само някои от тях притежават радиоапарати, с които понякога могат да улавят руски или афганистански новини или да слушат иранска музика. Връзките от една махала до друга се осъществяват с радиостанции.
Отчаяние: Да откриеш дома си, опустошен от Ислямска държава (ВИДЕО)
Номадите също така не знаят почти нищо за американската инвазия през 2001 г., нито за неотдавнашните вълни от атентати, извършени от талибаните и от "Ислямска държава", които дестабилизират страната и превърнаха Кабул в едно от най-опасните за цивилните места в Афганистан.
"Чужденци са превзели нашата страна?", пита невярващо Ашкар Шах. "Не, те не могат да направят това. Те са добри хора", допълва той изумен. Създаден през 19-и век, коридорът Вахан се намира на мястото, където се сливат три високопланински масива в най-западния край на Хималаите - Хиндукуш, Каракорам и Памир.
Той един от резултатите от "Голямата игра", при която Руската и Британската империя са се борили за влияние в Централна Азия чрез местни конфликти, дипломатически маневри и шпионски сцени с необикновени обрати. Коридорът е бил предназначен да послужи за "буферна зона" между двете съперничещи си страни.
Бурката е непозната
Дълъг 350 километра при максимална широчина от 60 километра, простиращ се на над 3000 метра надморска височина и брулен от ветровете, коридорът до голяма степен остана извън властта на редица последователни правителства.
Достъпът до "възела на Памир" - точката, в която се събират трите най-високи планински вериги в света - тук е възможeн от съседните държави, но само по труднопроходими и опасни пътища, на кон, на як или пеша.
Памирците, както често пъти наричат в останалата част на Афганистан жителите на Вахан, съжителстват с малка група киргизи, наброяваща около 1100 души, заселили се в най-крайната северна част на коридора.
По вероизповедание те са мюсюлмани исмаилити, предани на Ага Хан. Бурката, вездесъщият символ на подтисничеството над жените в голяма част от страната, им е непозната.
Номадският им живот се върти около техните якове и друг добитък, който те заменят за жито, ориз и дрехи, носени от търговците, предприели рискованото пътуване от съседните райони.
Опиум
Животът обаче е много суров в този район, където термометрите остават под нулата повече от 300 дни в годината. Най-малкият грип може да бъде фатален, а смъртта по време на раждане е често явление. Единственият лек в изобилие е опиумът.
Дрогата, извличана от мака, е "нашата единствена афганистанска идентичност", шегува се вахът Назара, докато стрива опиум с парацетамол, за да засили ефекта му. "Цялото население е зависимо от него", подчертава той.
Бъдещето обаче може и да донесе промени: афганистанското правителство планира строителството на път, свързващ Вахан с останалата част на провинция Бадахшан, и извършва проучвателни полети, за да избере най-подходящото място за трасето, каза за Франс прес неговият говорител Мехди Рохани.
Китай освен това разговори с Кабул за изграждането на военна база в северната част на коридора, според представители на афганистанските власти. Ако тези проекти стигнат до успешен финал, те ще доведат до повече търговия, туризъм и медицинска инфраструктура в района. Възможно е обаче те също така да бележат края на имунитета на Вахан срещу войната.
Гохар Абас от Франс прес
Около 200 хиляди души годишно напускат Афганистан
Тази крехка бабичка, с лице, белязано от суровия живот на голяма надморска височина, е част от общността на вахите. Подобно на нея около 12 000 номади живеят в тази тясна ивица земя с неблагоприятен климат, притисната между Таджикистан, Китай и Пакистан, в най-крайната североизточна част на Афганистан.
Достъпът до там е много труден, което е предпазило Вахан от трусовете през 38-те години на конфликти в Афганистан. "Война! Каква война? Никога не е имало война", допълва Султан Бегиум, докато подклажда огъня си с тор от як. Старата жена все пак признава, че е чувала да се говори за руски войници, предлагащи цигари на другия край на коридора Вахан.
Там, където мъжете не знаят даже името на майките си (ВИДЕО)
Само такива истории са достигнали до ушите на жителите на Вакхан, докато страната преживяваше сътресение след сътресение след съветската инвазия през 1979 г. и докато талибаните завземаха властта. Почти непрекъснатият низ от конфликти, който последва и отне живота на стотици хиляди души и прокуди от домовете им милиони хора, продължава и днес. За вахите, които на теория се водят афганистански граждани, обаче става дума за един определено далечен и тайнствен свят.
"Талибаните са лоши хора, дошли от друга страна, които изнасилват овцете и избиват хората", убеден е Ашкар Шах, големият син на Султан Бегиум, който е чул това от пакистански търговци.
Американска инвазия?
Лишени от електричество, местните жители нямат достъп до интернет, нито до мобилни телефони. Само някои от тях притежават радиоапарати, с които понякога могат да улавят руски или афганистански новини или да слушат иранска музика. Връзките от една махала до друга се осъществяват с радиостанции.
Отчаяние: Да откриеш дома си, опустошен от Ислямска държава (ВИДЕО)
Номадите също така не знаят почти нищо за американската инвазия през 2001 г., нито за неотдавнашните вълни от атентати, извършени от талибаните и от "Ислямска държава", които дестабилизират страната и превърнаха Кабул в едно от най-опасните за цивилните места в Афганистан.
"Чужденци са превзели нашата страна?", пита невярващо Ашкар Шах. "Не, те не могат да направят това. Те са добри хора", допълва той изумен. Създаден през 19-и век, коридорът Вахан се намира на мястото, където се сливат три високопланински масива в най-западния край на Хималаите - Хиндукуш, Каракорам и Памир.
Той един от резултатите от "Голямата игра", при която Руската и Британската империя са се борили за влияние в Централна Азия чрез местни конфликти, дипломатически маневри и шпионски сцени с необикновени обрати. Коридорът е бил предназначен да послужи за "буферна зона" между двете съперничещи си страни.
Бурката е непозната
Дълъг 350 километра при максимална широчина от 60 километра, простиращ се на над 3000 метра надморска височина и брулен от ветровете, коридорът до голяма степен остана извън властта на редица последователни правителства.
Достъпът до "възела на Памир" - точката, в която се събират трите най-високи планински вериги в света - тук е възможeн от съседните държави, но само по труднопроходими и опасни пътища, на кон, на як или пеша.
Памирците, както често пъти наричат в останалата част на Афганистан жителите на Вахан, съжителстват с малка група киргизи, наброяваща около 1100 души, заселили се в най-крайната северна част на коридора.
По вероизповедание те са мюсюлмани исмаилити, предани на Ага Хан. Бурката, вездесъщият символ на подтисничеството над жените в голяма част от страната, им е непозната.
Номадският им живот се върти около техните якове и друг добитък, който те заменят за жито, ориз и дрехи, носени от търговците, предприели рискованото пътуване от съседните райони.
Опиум
Животът обаче е много суров в този район, където термометрите остават под нулата повече от 300 дни в годината. Най-малкият грип може да бъде фатален, а смъртта по време на раждане е често явление. Единственият лек в изобилие е опиумът.
Дрогата, извличана от мака, е "нашата единствена афганистанска идентичност", шегува се вахът Назара, докато стрива опиум с парацетамол, за да засили ефекта му. "Цялото население е зависимо от него", подчертава той.
Бъдещето обаче може и да донесе промени: афганистанското правителство планира строителството на път, свързващ Вахан с останалата част на провинция Бадахшан, и извършва проучвателни полети, за да избере най-подходящото място за трасето, каза за Франс прес неговият говорител Мехди Рохани.
Китай освен това разговори с Кабул за изграждането на военна база в северната част на коридора, според представители на афганистанските власти. Ако тези проекти стигнат до успешен финал, те ще доведат до повече търговия, туризъм и медицинска инфраструктура в района. Възможно е обаче те също така да бележат края на имунитета на Вахан срещу войната.
Гохар Абас от Франс прес
