След 100 дни като президент на Русия, Дмитрий Медведев все още се опитва да се наложи като ръководител на фона на сериозни изпитания - от война в Грузия до уплашени инвеститори, които изтеглят парите си от Русия. Медведев наследи от своя предшественик и ментор Владимир Путин трудно наследство: уверена и икономически процъфтяваща страна, но със силна централизация на властта в Кремъл, слабо правоприлагане и повсеместна корупция. 42-годишният бивш адвокат няма опит в политическото лидерство и не притежава обаяние, което доведе до многобройни предположения, че той ще бъде младшият партньор в тандем с Путин, сега министър-председател и все още най-популярният политик на Русия. Проучване на общественото мнение, извършено от центъра Левада в средата на юли показа, че само 9 процента от руснаците са на мнение, че Медведев командва в тандема. Около 47 на сто мислят, че двамата управляват заедно, а според 36 процента Путин има водеща роля.
Кризата около проруския сепаратистки район на Грузия Южна Осетия бе своеобразен тест за това кой всъщност управлява. Москва изпрати много войници, самолети и бойни кораби да отблъснат грузинския опит за превземане на провинцията и да прогонят грузинските сили обратно. Първоначално Путин доминираше на телевизионните екрани, съкрати визитата си на Олимпиадата в Пекин и се върна, за да посети болници, пълни с бежанци, присъства на важни политически събития и направи изявления преди президента. "Високият обществен рейтинг на Путин не е изненадващ", заяви главният редактор на списание "Русия в глобалната политика" Фьодор Лукянов. "В очите на много руснаци той е типа военен човек, тясно свързан с въпросите на сигурността."
Путин е бивш агент на КГБ, прекарал голяма част от президентството си, водейки борба срещу бунтовниците в мюсюлманската Чеченска република. Но Медведев бе онзи, който съобщи пред обществеността неприятната новина за новата военна кампания и той нареди на войските да прекртатят огъня във вторник. Той и Путин водиха важните разговори с френския президент Никола Саркози, които отвориха пътя за европейско посредничество в конфликта. "Положението в Южна Осетия показа баланса на силите", казва Алексей Мухин, шеф на базирания в Москва мозъчен тръст Центъра за политическа информация. "Путин има водеща роля, но Медведев бавно се приближава към него."
Кризата с Южна Осетия и други неотдавнашни събития съвсем ясно разкри, че Путин и Медведев имат твърд подход към външната политика, който безпокои Запада. През първите 100 дни на управлението си Медведев разпръсна надеждите, че може да възприеме по-меки позиции в редица дипломатически спорове - от иранската ядрена програма до американските планове за разполагане на противоракетна система в централна Европа. Но макар тандемът Путин-Медведев да работи гладко във външнополитическата област, по вътрешнополитически въпроси между двамата се появиха различия в подхода. Медведев дойде на власт с общения да въведе законност и да направи икономиката по-гъвкава - лелеяна мечта на бизнеса в Русия, който негодува срещу все по-голямата намеса на Кремъл в икономиката и засилващата се бюрокрация. Сред първите му обещания бе намерение да поведе кампания за борба с корупцията, обещание да освободи малкия бизнес от дребните бюрократи и планове за реформа на съдебната система, за да може в съдилищата да възтържествува справедливостта. 
Тези идеи претърпяха сериозен удар миналия месец, когато Путин остро разкритикува стоманодобивната компания "Мечел" за политиката й на ценообразуване и акциите й претърпяха рязък спад на Нюйоркската фондова борса. Изявленията на Путин събудиха страховете от 2003 г., когато вдъхновената от Кремъл атака срещу петролната компания ЮКОС унищожи една от най-успешните руски компании, нейният основател и шеф беше хвърлен в затвора, а мощните олигарси в Русия - сплашени. Стреснати инвеститори започнаха да изтеглят капитали от Русия и това доведе до спад на фондовите пазари. Медведев се намеси като нареди на служителите да "престанат да плашат бизнеса" и сведе аферата "Мечел" до нивото на спор от законово естество, въпреки последвалите нови твърди изказвания на Путин. "Едва ли можем да си представим, че Медведев ще се осмели да направи обратен завой в политиката", посочва Лукянов. "Но той определено пое кормилото и се опитва да предприеме по-голям завой, отколкото можеше да се очаква от него."
Предстоящите седмици ще изправят Медведев пред важни изпитания. Ожесточеният спор между руския и британски съсобственици на третата по големина петролна компания ТНК-БП и съдбата на затворения бивш шеф на ЮКОС Михаил Ходорковски, който този месец ми могъл да бъде помилван, ще бъдат признаци за неговите намерения. Според анализатори обществото все още няма избистрено мнение по въпроса дали Медведев, който няма собствена силова база, може да стане истински лидер в руския политически свят, където господстват "силовиците" - служители, близки до силите за сигурност и до правоналагащите структури, и които контролират страната чрез собствените си неофициални връзки. Според тях, за да постигне това, той трябва да промени правилата на играта. Борбата срещу корупцията, реформата на съдилищата и ухажването на регионалните елити, потискани при Путин, може би са път към тази цел.
"Медведев създаде свой антикорупционен съвет, който може да се превърне в мощен инструмент за начало на реформиране на съдебната система", отбеляза Мухин. "Освен това не случайно при неговото управление се заговори за възстановяване на системата за избиране на регионални губернатори, вместо назначаването им от Кремъл", добави той. /БТА/
Тези идеи претърпяха сериозен удар миналия месец, когато Путин остро разкритикува стоманодобивната компания "Мечел" за политиката й на ценообразуване и акциите й претърпяха рязък спад на Нюйоркската фондова борса. Изявленията на Путин събудиха страховете от 2003 г., когато вдъхновената от Кремъл атака срещу петролната компания ЮКОС унищожи една от най-успешните руски компании, нейният основател и шеф беше хвърлен в затвора, а мощните олигарси в Русия - сплашени. Стреснати инвеститори започнаха да изтеглят капитали от Русия и това доведе до спад на фондовите пазари. Медведев се намеси като нареди на служителите да "престанат да плашат бизнеса" и сведе аферата "Мечел" до нивото на спор от законово естество, въпреки последвалите нови твърди изказвания на Путин. "Едва ли можем да си представим, че Медведев ще се осмели да направи обратен завой в политиката", посочва Лукянов. "Но той определено пое кормилото и се опитва да предприеме по-голям завой, отколкото можеше да се очаква от него."
Предстоящите седмици ще изправят Медведев пред важни изпитания. Ожесточеният спор между руския и британски съсобственици на третата по големина петролна компания ТНК-БП и съдбата на затворения бивш шеф на ЮКОС Михаил Ходорковски, който този месец ми могъл да бъде помилван, ще бъдат признаци за неговите намерения. Според анализатори обществото все още няма избистрено мнение по въпроса дали Медведев, който няма собствена силова база, може да стане истински лидер в руския политически свят, където господстват "силовиците" - служители, близки до силите за сигурност и до правоналагащите структури, и които контролират страната чрез собствените си неофициални връзки. Според тях, за да постигне това, той трябва да промени правилата на играта. Борбата срещу корупцията, реформата на съдилищата и ухажването на регионалните елити, потискани при Путин, може би са път към тази цел.
"Медведев създаде свой антикорупционен съвет, който може да се превърне в мощен инструмент за начало на реформиране на съдебната система", отбеляза Мухин. "Освен това не случайно при неговото управление се заговори за възстановяване на системата за избиране на регионални губернатори, вместо назначаването им от Кремъл", добави той. /БТА/
