След конфликта с Грузия: какво иска сега Русия
След конфликта с Грузия: какво иска сега Русия / снимка: БГНЕС

След кратка и победоносна война Кремъл трябва да реши какво ще прави с триумфа си.

Кремъл вече утвърди наново историческото си военно превъзходство в региона, наказа Грузия за изненадващата й атака срещу столицата на Южна Осетия и унизи един от най-омразните си врагове - грузинския президент Михаил Саакашвили.

Сега се очаква Русия да установи постоянни военни бази в Абхазия и Южна Осетия, както и зона за сигурност по границите им. Тя изглежда готова да обвини Саакашвили в геноцид в руски съд и да укрепи връзките си с двете сепаратистки области.

След това няма никаква сигурност какво би могло да се случи.

Един вариант е Кремъл да признае исканията за независимост на Южна Осетия и Абхазия или дори да пристъпи към анексиране на тези области. Москва може също да поиска Грузия да съкрати числеността на въоръжените си сили.

Каквито и да са исканията на Кремъл, светът ще бъде принуден да ги изслуша.

След разпадането на Съветския съюз една отслабена и обедняла Русия започна да се бори за влияние. През последните години тя разчита на богатството от енергоизточниците, за да налага волята си. Сега готовността й да демонстрира военни мускули принуждава Запада да й обърне повече внимание.

"Ситуацията в постсъветското пространство се промени значително. Русия има готовност и способност да употреби сила извън границите си. Това е различна ситуация", твърди Фьодор Лукянов, редактор на сп. "Русия в световните дела".

Експлоатирайки победата си обаче Русия рискува да настрои още повече срещу себе си международната общност, което би могло да навреди на икономиката й и да й коства загуба на международен престиж. На Запад вече сериозно се обсъжда Русия да бъде лишена от членството си в елитната група на най-развитите държави Г-8.

Русия трябва също да се безпокои за отношенията със съседите си, особено в бившата съветска сфера. Някои от съюзниците на Русия може да се обърнат към Китай, който става все по-важен играч в надпреварата за енергийните резерви на Централна Азия.

Експерти по външна политика в Москва, както и представители на разузнавателните служби на САЩ смятат, че е малко вероятно Русия да окупира за постоянно грузинска територия или да подкрепи сепаратистки усилия за вземане на допълнителна територия.

Според експерти е също толкова слабо вероятно Москва да опита да осуети доставки по петролопровода Батуми-Тбилиси-Джейхан - единственият петролопровод от Централна Азия за Европа, който заобикаля Русия.

"Тук не става дума за петрол. Единственият петрол, който е засегнат от тази ситуация, е този, който преминава по тръбата за Турция. В него участват много западни петролни компании и ако Русия реши с нещо да осуети доставките по него, тя ще се превърне в парий за Европа", казва Кимбърли Мартен, експерт по руска отбранителна и външна политика в колежа Барнард.

Русия обаче би могла да предприеме други стъпки, които биха задействали международно осъждане, а впоследствие и дипломатическата й изолация.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви в четвъртък, че Москва вече не признава териториалния суверенитет на Грузия, с което намекна, че е възможно Кремъл да е готов да абсорбира Абхазия и Южна Осетия, където много жители притежават руски паспорти.

Дори ако Москва се ограничи до признаването на независимостта на двете оспорвани области, ще има проблеми.

Председателят на московския Институт за стратегически оценки Александър Коновалов заяви, че подобен ход би отслабил аргументите на Русия срещу признаването на независимостта на Косово, което се отцепи от подкрепяната от Москва Сърбия тази година.

"Това ще снижи способността за действие на Русия във външната политика", каза той.

Кремъл е водил две войни срещу бунтовници в руската Чеченска република и все още води сражения с въстаници в няколко свои кавказки планински републики. Официално признаване на Абхазия и Южна Осетия само би насърчило сепаратистките движения вътре в самата Русия, каза Коновалов.

Русия все пак би могла да използва обвинението в геноцид срещу Саакашвили като аргумент, че Грузия е изгубила правото да управлява Абхазия и Южна Осетия.

"Грузия изгуби морална легитимност над претенциите си" към Абхазия и Южна Осетия, каза Сергей Караманов, председател на президиума на руския Съвет за външна и отбранителна политика. Войната може да е отслабила шансовете на Украйна да влезе в НАТО заради европейските тревоги да не се настройва враждебно Русия, предричат някои експерти. Поражението на Грузия, която е съюзник на Вашингтон, може също да снижи влиянието на САЩ в бившия съветски съюз, особено сред лидерите в Централна Азия.

"Те винаги следят отблизо кой е шефът, кой е най-силен. Ако стигнат до извода, че САЩ сега не са толкова силни, колкото преди, не изключват да насочат вниманието си повече към Русия или Китай", каза Фьодор Лукянов.

Сергей Караганов заяви, че Москва трябва да поиска Грузия да снижи военните си сили "до абсолютния минимум", за да се избегне повторение на, по думите му, грузинската агресия.

Пожелал анонимност представител на разузнаването на САЩ обаче заяви, че Грузия е съюзник и трябва да може да се защитава. "Когато нещата се уталожат, можем да обмислим как да помогнем на Грузия да възстанови военните си сили", каза той.

Русия изглежда решена да повдигне обвинения в геноцид и масово убийство срещу Саакашвили в руски съд, а нейни следователи обикалят Южна Осетия за събиране на доказателства. Премиерът Владимир Путин разкритикува Запада, че не е осъдил военната кампания на Саакашвили в Южна Осетия, която включваше бой с танкове в градска среда. (БТА)