От всички сюжетни линии, свързани с аферата "Петреъс", следните три със сигурност са най-далеч от истината.
Първо, представата, че директорът на Централното разузнавателно управление е жертва на пуританските нрави в Америка.
Второ, представата, че каквито и да са деликатните правни аспекти, разследване, включващо любовница, получавала имейли от директора на ЦРУ, не става де факто разследване срещу директора.
Трето, представата, че един директор на ЦРУ може да има лична електронна поща, която да засяга само него и да няма нищо общо с работата му.
Всяка извънбрачна връзки е човешка трагедия. Това е вярно, дори когато в нея са замесени работник в завод и кръшкаща секретарка, а не двама видни, високо издигнали се възпитаници на военната академия "Уест пойнт". Разликата е, че във втория случай болката и обидата, която изпитват невинните брачни партньори и деца, са още по-чудовищни, защото личното им унижение излиза е изложено на показ на първите страници на вестниците и по телевизиите.
По същество обаче обществените измерения на скандала, свалил Дейвид Петреъс, имат само периферна връзка със секса. Една връзка, която е била наистина лична, може да бъде потулена бързо и без много шум. Сега, когато за тази връзка говорят медиите по целия свят, като се започне от обявяването на оставката на самия Петреъс, е въпрос на чест да се дадат отговори на неудобни въпроси, засягащи общественото доверие.
Тези въпроси започват с основното: кога е започнала тази връзка? Първоначалните съобщения предполагат, че тя е започнала в Афганистан, където биографката Пола Бродуел е прекарала доста време с генерала. Сега неговите приятели казват на репортерите, че връзката започнала, след като той е постъпил в ЦРУ през септември 2011 г.
Да се надяваме, че това е вярно. Трябва да се надяваме, че е така, защото ако връзката му е започнала, докато той е бил още в сухопътните въоръжени сили, това е престъпление съгласно кодекса за поведение на военните. Трябва да се надяваме, че е така и защото, ако връзката е започнала, преди той да поеме ръководството на ЦРУ, може да бъде поставена под въпрос истинността на неговите заявления пред следователите по време на подготовката за утвърждаването му от Сената.
Попитайте бившия член на правителството на Клинтън Хенри Сиснерос или номинирания от Буш за министър на вътрешната сигурност Бърнард Керик какви са последиците от представяне на невярна информация при проверките преди утвърждаването. Може да са пагубни. На обществено ниво колкото по-искрен е генералът за връзката си, толкова по-голямо доверие ще внушава, когато говори за Бенгази.
Същото важи за имейлите. При това положение изглежда странно, че човек на неговия пост би пращал толкова "лични" имейли, колкото се съобщава, като се има предвид, че всяка чуждестранна разузнавателна служба на планетата би искала да научи съдържанието на тези имейли. Освен това Бродуел очевидно е имала класифицирани документи в своя компютър.
ФБР казва, че е доволно, че тези документи не били дошли от Петреъс. Но те все пак са дошли от някого и би било добре да се разбере от кого. Би трябвало да знаем повече за това доколко достъпна е тази информация, особено ако е пътувала по света по електронната поща. Като оставим настрана въпросите за сексуалната близост, би трябвало да знаем също така дали привилегированият достъп, който е дал Петреъс на своята биографка, й е позволил да получи (или е насърчил хора от обкръжението му да й дадат) информация, с която тя не би трябвало да разполага.
Преди всичко връзката на Петреъс повдига въпроси за това какво е казвал генералът пред Конгреса и обществеността за бъркотията в Бенгази, при която бяха убити четирима американци. Знаем, че Петреъс може да бъде прям, когато поиска. Видяхме това при недвусмисленото заявление на ЦРУ, отричащо някой в управлението да е нареждал на когото и да било да не се притичва на помощ на нападнатите в Бенгази.
За съжаление, не е толкова ясно участието на ЦРУ в представеното от Белия дом описание на събитията: че нападението срещу консулството е било дело на развилняла се тълпа, разгневена от видеоклип, охулващ пророка Мохамед. Съобщения в медиите след нападението предполагат, че Петреъс е подкрепил версията на Белия дом, когато е запознал Конгреса със ситуацията.
Накрая идва "нереалистичното" отношение на Америка към секса. Дейвид Гъргън се оплака от този възглед в предаването "На среща с нацията" в неделя. "Мисля, че трябва да разбираме, че, както се казва, и най-добрите хора са все пак хора - хора в най-добрия си вид", заяви той.
Зависи какво се има предвид под "реалистично" отношение към секса и човешката природа. Гражданите, които приемат пост във властта, който им дава достъп до деликатна информация, включително аз, когато кандидатствах за работа в Белия дом през 2005 г., биват разпитвани доста упорито за брака и изневярата. Въпросите са свързани не толкова с моралната преценка, колкото с практическото признание, че сексуалната близост е повече от физически акт; тя води до емоционално обвързване, което може да тласне дори най-благоразумните от нас към безразсъдни и безотговорни постъпки.
Всичко това е свързано с въпроса на седмицата: въз основа на всичко, което знаем сега за нападението срещу консулството в Бенгази, трябва да установим дали личните неприятности на Петреъс са оказали влияние върху казаното от него пред Конгреса. Накратко, Америка има нужда да знае какво е било и какво е искреното мнение на Петреъс за Либия. (БТА)
