Когато руският бизнесмен Евгений Островски решил да кръсти заведението си "Антисъветски шашлик", мислел, че това е просто черен хумор. Било малко духовито, малко ретро, леко намигване към хората, свързани със старото време, които все още си спомняли, че заведението срещу прочутия хотел "Советская" било наричано точно така.
Но било донякъде и незаконно, по този толкова разпространен в днешна Русия неопределен и заобикалящ закона начин.
Градските власти вече били отхвърлил 3 молби за названия, съдържащи думата "антисъветски", без да дават обяснения. И когато Островски нарекъл така заведението си, без да е искал разрешение, местен политик го предупредил, че това е обида към ветераните от Великата Отечествена война, както наричат в Русия Втората световна война. Тогава дошъл последният удар: кран и бригада от работници, придружени от милиционери. С грохот и дрънчене московските власти заличили всяко доказателство за инакомислие по отношение на бившия Съветски съюз. Островски не разчита на засилващото се възхищение и на носталгията по всичко съветско, на сантименталното отношение, преплетена с гордост, появило се в момент, когато министър-председателят Владимир Путин се стреми да възроди руския патриотизъм и да пробуди имперското самочувствие на руснаците.
"Властите просто се възползват от съветските символи и ценности, за да подсигурят собствените си интереси", казва Островски.
Но интуитивната привързаност към знаците на миналото се дължи също така на факта, че страната никога всъщност не успя да излезе от сянката на СССР. Светът може и да смята Русия за страна, съвсем различна от Съветския съюз, но тук в Русия, където правителствените сгради все още са украсени със сърпове и чукове, цари чувство, че нещата са си все същите.
"Същите доктори, учители, строители и стоманолеяри продължават да живеят и да работят в същата страна, и всичко край нас е построено от хората на Съветския съюз", казва руския автор Михаил Велер. "Държавата може и да се мени, но страната ни остава една и съща".
Споровете около ресторанта е само дребна битка в разрастваща се война за идентичност. Неразрешеният въпрос за това доколко съвременна Русия трябва да остане свързана със съветското си минало продължава да вълнува обществото, нещо като културен сблъсък.
В петък руският президент Дмитрий Медведев заклейми в блога си смъртта на милионите убити съветски граждани, загинали от "терор и неверни обвинения", и се оплака от политическия ревизионизъм, който сякаш изопачава представата за миналото.
"Все още може да се чуе, че всички тези жертви са били оправдани м името на някаква висша държавническа цел", каза Медведев.
Президентът с тревога цитира социологическа анкета, показала, че 90 процента от младите руснаци не могат да назоват нито една от жертвите на чистките и лагерите в Съветския съюз. Русия трябва да помни своите трагедии, допълни той. Това бе поразително отклонение от общата тенденция в страната - мненията за дългогодишната диктатура на Йосиф Сталин стават по-нюансирани, понякога дори положителни. Но Медведев, който често с изявленията си е смекчавал твърдолинейната позиция на управляващия елит, е смятан за по-слаб политик от Путин и засега либералните му изявления не са променили особено статуквото.
Миналият месец Московският съд разгледа иск на един от внуците на Сталин, който смяташе, че вестникарска публикация юрист е опетнил "честта и достойнството" на Сталин, наричайки го "кръвожаден канибал". В крайна сметка съдът отхвърли жалбата на роднината на Сталин. Но съдебното решение не успокои особено мнозина руснаци, ужасени от това, че такова дело изобщо може да влезе в съда.
Ответникът Анатолий Яблоков каза, че само до преди десет години, не е и предполагал, че ще трябва да се яви в съда заради отрицателна публикация за Сталин. Днес обаче вече не е толкова изненадан.
"Главната цел на съдебния процес бе политическа", каза той." Решили са, че е дошло за очистване на името на Сталин".
Няма съмнение, че в момента Сталин преживява нещо като ренесанс. Въпреки, че по негово време милиони са избити или изпратени в трудови лагери, мнозина гледат на управлението му с някаква неясна носталгия. Наистина, той е взел някои трудни решения, казват някои евфемистично, но времената са го изисквали. По онова време Русия поне е била могъща, допълват те. Други отиват дори по-далеч. "Личността на Сталин е омърсена с лъжи и клевети. Този човек е жертва на огромна несправедливост", казва Леонид Жура, бивш правителствен служител, който бе адвокат на внука на Сталин. Както и други сталинисти, Жура смята управлението на родения в Грузия диктатор за епоха на благоденствие и могъщество за руския народ.
"Циничната позиция на сталинофобите е, че само невинни хора са били държани в лагерите", казва той. "В лагерите е имало и престъпници. Да попитаме западния читател къде трябва да бъдат държани престъпниците - в спа-хотели и курорти, ли?"
Междувременно, ликът и името на Сталин, методично реабилитирани, докато някогашната съветска империя превъзмогва кървавото си минало, отново се промъкват в живота на руснаците. През есента името му бе възстановено в московска метростанция. Всеизвестното му мустакатото лице, гледа от стената на "Советские пироги" , кичозна закусвалня в центъра на града.
"Мястото е популярно сред носталгично настроените хора", казва 39-годишният й управител Сергей Могило. "И, разбира се, времената на СССР бяха по-добри."
И все пак, тенденцията не е ясна. Дори образът на Сталин да се излъска до блясък, много руснаци вече преоценяват някои известни личности, отречени от болшевиките.
За командващия антиболшевишката Бяла гвардия Александър Колчак, например, е направен биографичен сериал, който в момента се излъчва в праймтайма на националната телевизия. Колчак бе обруган от съветската власт, а опитите да бъде реабитилиран посмъртно - многократно отхвърляни. Тази есен откъси от романа"Архипелаг Гулаг" бяха включени в училищните програми. Шедьовърът на дисидента Александър Солженицин бе забранен по време на съветското управление, а авторът - изгонен от страната. Книгата съдържа едни от най-ужасяващите описания на съветските лагери. Но Солженицин се върна в родината си и на преклонна възраст стана, колкото и да е невероятно, поддръжник на Путин. Миналото лято бе погребан с държавни почести, а правителството преименува московската улица "Большая коммунистическая" на "Александър Солженицин". /БТА/
