Тия дни съзнанието ми е зверски затормозено от един сякаш нерешим въпрос. Направо сън не ме лови, по цял ден и по цяла нощ гледам с празен поглед в тавана и се чудя коя ли е думичката, която е най-любима на медии и управляващи.
„Грип" да е - вече не е. A(H1N1) дойде, умори няколко човека, напълни гушите на фармацевтичните компании, показа голия задник на нашето Министерство на здравеопазването и... си тръгна. Заедно с него изчезнаха и въоръжените с маски малоумници в градския транспорт. Бабите бяха особено очарователни, сърце не ти дава да им кажеш, че това защитно средство няма да им помогне да гласуват на следващите избори... Както и да е, грипната епидемия свърши, всички вече сме здрави, а учениците ще трябва да пушат трева отново в училищния двор.
„Криза"... Да, тя е шлагер с вече едногодишното си присъствие в медийното пространство. Може да се каже, че това е една публична думичка в зряла възраст. Като такава, тя вече си има и производни - „бюджет", „съкращения", „оптимизация" и... „Маргарита" (малка постна пица, според речника). Кризата не е толкова смъртоносна като свинския грип (не че той мори поротно и повзводно), но пък е прекрасно универсално оправдание за всичко. Най-важното е, че и за двете никак не бяхме подготвени.
Хората по света кихаха и ги уволняваха, а ние си вярвахме, че ще минем между капките. Година по-късно и тук започна мощното подсмърчане (придружено с тихо квичене), за да настане масова психоза. За успокоение масово работодателите започнаха да раздават на подчинените си предизвестия за освобождаване от работа - маски да си направят от листчетата, да се пазят. Сега грип няма, но пък има все повече и повече хора на улицата. Те са жертви на една интересна болест, която ходи по началниците им. Симптомите й са свързани с хронично желание да се запази личното благосъстояние и патологичен страх от поемане на рискове.
Подобни шефски болежки са що-годе нормално явление в частната фирма, където босът няма да си ипотекира къщата, а „поради намаляване на обема на работата" ще бие шута на 3-4 човека, които така или иначе не може да гледа. Получава се проблем, когато цялата държава изглежда задушена в прегръдката на заболяването. Бюджет 2010 е прекрасен пример в това отношение. От една страна, имаме намалени разходи във всички посоки, а от друга - малки сладки акцизи дебнат малките сладки радости на обикновения българин. Нямам под ръка окончателните ставки и точния размер на съкращенията, но по всичко личи, че икономията ще бъде доста по-сериозна от необходимата. „Криза е - трябва да се запасим". Пак поради същата причина куп социални проблеми ще си останат нерешени, защото моментът не бил подходящ.
Впрочем, икономии се правят навсякъде. СУ, например, реши да спести малко пари за стипендии на най-добрите си студенти. Алма Матер, както знаете, е средище на мислещи хора и средствата отидоха за художествена галерия в университета, плазми по коридорите, публични компютри и други такива неотложни разходи. Интелигентните люде, начело на първия български ВУЗ, умеят да мислят и по-мащабно. В книгите пише, че образованите млади хора са капитала на нацията, а в тези кризисни времена трябва и от него да се пести. Поради тази причина в СУ ще се влиза с тест. Като човек, изкарал нужното за „Право" в УНСС без да си мръдне пръста, намирам идеята за прекрасна. Няма вече да се ходи на частни уроци и освободилите се средства ще могат да се инвестират в СУ чрез покупки на изпити, дипломи и прочее консумативи.
На медийния пазар също се правят трансформации с цел по-висока ефективност. Св. Николай Бареков установи, че bTV е тясна за неговата душа е и сега, според разни лоши хора, ще развее знамето на „Нова българска медийна група". Кои са тия последните ли? Ами, това е информационната империя на бившата държавна служителка (която въобще не е дебела) Ирена Кръстева. Хобито на тази харизматична екс-шефка на тотото (а и на синчето Делян Пеевски) е да купува телевизии, вестници и радия и да ги превръщат в органи на актуалните властимащи. Вчера - ДПС, днес - ГЕРБ, утре - БНС, може би. Прекрасни хора, искам и аз като Бареков.
Вероятно и 90 човека от Re:TV биха искали да могат да си вършат работата, макар и не при Ирена Кръстева. Кофти късмет за тях - по време на криза това да си независим те прави прекалено зависим от Краси Гергов. Минута мълчание за Re:TV - една от малкото ставащи телевизии в българския ефир...
Абе, кризата е нещо страшно, даже това писание ще се наложи да го съкращавам...
Авторът е блогър в Log.bg.
Още материали от същия автор четете в yavo.log.bg.
