Разбирате, че почивката ви върви на зле, когато персоналът на хотела подпъхне под вратата ви бележка с указания как да стигнете до бомбоубежището.
В блажено неведение и радостни, че ще посетим любимия ни близкиозточен град, аз и жена ми пристигнахме в Бейрут точно когато бойци на Хизбула отвлякоха двамата израелски войници, предизвиквайки израелската военна офанзива срещу Ливан.
Вместо бурен нощен живот и страхотна храна, които очаквахме от един град, възвърнал блясъка си след десетилетия на война, получихме места на първия ред за демонстрацията на израелската огнева мощ.
Часове след пристигането ни израелските бомби унищожиха пистите на летището в Бейрут, което се виждаше от балкона на хотела ни, разположен на брега на Средиземно море.
Малко след това те започнаха да бомбардират бастионите на Хизбула в Южен Бейрут. Едва ли можеше да има по-неприятно посрещане от това.
По време на гражданската война в Ливан 1975-1990 г. чуждестранни кореспонденти като мен се възхищаваха на способността на хотелите в Бейрут да им осигуряват хубаво вино и изгладени ризи дори в разгара на сраженията.
Този път ние седяхме на терасата на пиано-бара в нашия хотел, докато ракети се разбиваха в жилищен район, към който гледахме.
Бейрут е до голяма степен беззащитен срещу израелската военновъздушна мощ. Малкото немощни залпове на противовъздушната отбрана едва успяваха да заглушат певицата, опитваща се да изпее докрай "Представи си" на Джон Ленън.
Безукорните келнери, въплъщаващи стандартите, които ливанската туристическа индустрия се опитваше да поддържа през мрачните дни на гражданската война, почти не трепваха, докато линейките виеха долу: "Още едно питие, сър?".
Преди бомбардировката хотелът бе пълен със заможни туристи от района на Персийския зали и ливански емигранти, като това се очертаваше да бъде най-хубавото им лято от десетилетия. Бейрут бе започнал да вярва, че най-после си възвръща славата като туристическата перла на Близкия изток.
Персоналът на хотела, като повечето ливанци, е сломен. Мечтата си отиде на фона на мъртвите и ранените, на разрушените сгради и мостове и на намерилите убежище в училища и паркове хиляди хора.
До времето, когато решихме да си тръгнем, три дни след началото на сблъсъците, хотелът на практика бе опустял.
Посолствата на държавите от Персийския залив измъкнаха гражданите си през Сирия още през първите 24 часа.
Великобритания, Съединените щати и европейските страни също планираха евакуация.
Обикновено до Дамаск може да се стигне от Бейрут за два часа с такси на цена от 100 долара. В събота портиерът в хотела заяви, че успял да ни намери само един шофьор, който се е съгласил да поеме риска за едно такова пътуване срещу хиляда долара.
Успяхме да открием друг шофьор, който познавахме от предишни наши пътувания, и потеглихме по опустелите улици. Трафикът стана голям в планините, на около час от столицата, където мнозина заможни ливанци бяха избягали.
Внезапно полицай на мотоциклет се приближи с висока скорост към нас и трескаво ни отклони към страничен път.
Израелски самолет току-що бе бомбардирал магистралата, по която пътувахме. Самолети все още продължаваха да прелитат над района. Следващите пет минути минаха като в унес, докато нашият шофьор се промъкваше с бясна скорост по черни пътища, гледайки нервно към небето.
Когато отново се върнахме на магистралата, следите от ракетния удар бяха само на неколкостотин метра надолу по пътя. Но поне за нас, туристите, границата се виждаше. /БТА/
