Прав е президентът, че страната ни направи най-големия компромис в преговорите със затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” – едно решение тръгнало с уж гъвкав и подлежащ на промени меморандум още при сините през 99-та, оформило се като решение в края на 2001-ва година и окончателно парафирано през 2005-та с договора ни за присъединяване към Европейския съюз. Прав е Георги Първанов, че поне сега трябва да се отчетат много от грешките, допуснати при преговорите за нашето членство. Национално звучи и обявеният курс за отварянето на двата реактора.
Само че тези слова – на 11 януари 2007 година, ми звучат доста закъснели. И питам защо истински дебат за условията на членството ни така и не се случи на парламентарния тепих?!? Убеждаваха ни, че “нищо не е договорено, докато всичко не е договорено”, мериха тежестта на въпроса като слагаха двата блока на везни срещу цялото членство… истина е, че търсиха и варианти. Е, сега си имаме цяло членство, без първите четири реактора и с твърде малки компенсации за държавата ни. И точката на всичко това сложи договорът, подписан от премиер и президент преди две години.
Надявам се държавният глава да има информация, че зад точката има място за още точки … и след това многоточие ще може да бъде записан националният ни интерес – пускането на двата блока в Козлодуй. Позитивно, засега пожелателно послание, което се оказа доста самотно на фона на тържествените думи в парламента. Скоро един телевизионен репортаж на колегата Карбовски отговори на въпроса ми “какво трябва да имаш, за да отгледаш шест-седем деца в България”? Оказва се малко – един развален хладилник, който използваш за шкаф, хляб, който да разделиш между всичките и едно пиле, което да сготвиш под формата на две манджи за два дни за осем гърла. Малко наистина, особено в държава, която няма да ти предложи и повече. В държава, в която многодетните се превръщат в чело на първа страница по вестниците и в същата тази държава, която иска от бъдещите майки 7 бележки, за да вземат полагаемата им се отпуска за раждане и гледане на дете. Това е само един пример за пиянството и махмурлука, който и при управляващи и при опозиция трябва бързо да бъде заменен от трезви действия и работа по реалните ни проблеми. Защото ние, всички иначе евронастроени българи, вече започваме да строим отрезвителя за политиците ни – тухла по тухла. До влизането му в употреба!
