Агенция Франс прес предлага кратка справка на нововъведенията, заложени в новия договор за реформа на ЕС, който ще бъде подписан днес от лидерите на страните членки.
ДОГОВОР, А НЕ КОНСТИТУЦИЯ
Провалилият се през 2005 г. Договор за европейската конституция заменяше всички досегашни европейски договори с един единствен текст. За разлика от него Договорът от Лисабон внася изменения в двата основополагащи европейски договора - Договора за Европейската общност, известен още като Договора от Рим, приет през 1957 г., и Договора за Европейския съюз, известен още като Договора от Маастрихт, приет през 1992 г. Новият европейски договор изменя и Договора от Амстердам, приет през 1996 г., и Договора от Ница, приет през 2000 г. В Договора от Лисабон са премахнати всички понятия, които биха навели на мисълта, че Европейският съюз е федерална държава като понятието "конституция", или пък такива символи като знаме, химн или валута, въпреки че последните три продължават да съществуват.
НОВИ ПРАВА ЗА ГРАЖДАНИТЕ
Договорът от Лисабон прави законово обвързваща Хартата за фундаменталните човешки права. Този документ съдържа общо 54члена, посветени на правата на гражданите (на техните свободи, на тяхната равнопоставеност, на техните икономически и социални права). Хартата засяга само европейското право, но Лондон и Варшава получиха правото да не прилагат разпоредбите й. Един милион европейски граждани могат да поискат от Европейската комисия да предложи проект за регламент в дадена област.
ПРОМЕНИ В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ
Вместо 6-месечно ротационно председателство Европейският съвет, обединяващ европейските лидери, ще има председател, който ще бъде избиран за 2 години и половина. Ротационното председателство ще се запази за съветите на министрите на страните членки.
Председателят на Европейския съвет ще подготвя срещите на върха и ще представлява ЕС на световната сцена. Тази негова роля обаче няма да се дублира със засилените, според новия договор, правомощия на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността. Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността, пост, който сега заема Хавиер Солана, ще бъде и заместник-председател на Европейската комисия и ще координира външната дейност на ЕС.
За по-голяма ефективност от 2014 г. броят на членовете на Европейската комисия, която прави законодателните предложения, ще се равнява на две трети от броя на страните членки. Сега всяка страна има свой еврокомисар. Европейският парламент ще разшири правомощията си със съвместно взимане на решения със страните членки по въпроси, свързани със сигурността, правосъдието и законната имиграция.
ОБЛЕКЧЕНИ ПРОЦЕДУРИ ПО ВЗИМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
С още 40 се разширяват областите на взимане на решения с квалифицирано мнозинство. Новите области са свързани главно със съдебното и полицейското сътрудничество. Британците и ирландците постигнаха правото да не прилагат взетите в тези области решения, когато поискат. Те обаче не могат да попречат на останалите членове на съюза да прилагат решенията.
Единодушното взимане на решения остава в сила за външната политика, данъчната политика, социалната политика и за промени в съществуващите европейски договори.
НОВА СИСТЕМА НА ГЛАСУВАНЕ
Едно решение ще бъде прието с квалифицирано мнозинство, когато то получи подкрепата на 55 процента от страните членки, представляващи 65 процента от населението на ЕС. Прилагането на тази система на приемане на решенията се отлага до 2014 г.
НОВИ ПОЛИТИКИ
Договорът от Лисабон въвежда нови европейски цели като обща енергийна политика и обща политика за борба с измененията на климата и глобалното затопляне. Новият договор признава важността на обществените услуги и въвежда така наречената социална клауза, която трябва да се взима предвид при прилагането на всяка европейска политика. Според Договора от Лисабон "нерегулираната конкуренция", понятие, което предизвика полемика във Франция по време на референдума за Договора за европейската конституция, не е цел, а необходимо средство за доброто функциониране на вътрешния пазар.
КЛАУЗА ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ЕС
Договорът от Лисабон дава възможност за излизане от Европейския съюз при условия, които тя договори с партньорите си. (БТА)
ПРОМЕНИ В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ
Вместо 6-месечно ротационно председателство Европейският съвет, обединяващ европейските лидери, ще има председател, който ще бъде избиран за 2 години и половина. Ротационното председателство ще се запази за съветите на министрите на страните членки.
Председателят на Европейския съвет ще подготвя срещите на върха и ще представлява ЕС на световната сцена. Тази негова роля обаче няма да се дублира със засилените, според новия договор, правомощия на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността. Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността, пост, който сега заема Хавиер Солана, ще бъде и заместник-председател на Европейската комисия и ще координира външната дейност на ЕС.
За по-голяма ефективност от 2014 г. броят на членовете на Европейската комисия, която прави законодателните предложения, ще се равнява на две трети от броя на страните членки. Сега всяка страна има свой еврокомисар. Европейският парламент ще разшири правомощията си със съвместно взимане на решения със страните членки по въпроси, свързани със сигурността, правосъдието и законната имиграция.
ОБЛЕКЧЕНИ ПРОЦЕДУРИ ПО ВЗИМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
С още 40 се разширяват областите на взимане на решения с квалифицирано мнозинство. Новите области са свързани главно със съдебното и полицейското сътрудничество. Британците и ирландците постигнаха правото да не прилагат взетите в тези области решения, когато поискат. Те обаче не могат да попречат на останалите членове на съюза да прилагат решенията.
Единодушното взимане на решения остава в сила за външната политика, данъчната политика, социалната политика и за промени в съществуващите европейски договори.
НОВА СИСТЕМА НА ГЛАСУВАНЕ
Едно решение ще бъде прието с квалифицирано мнозинство, когато то получи подкрепата на 55 процента от страните членки, представляващи 65 процента от населението на ЕС. Прилагането на тази система на приемане на решенията се отлага до 2014 г.
НОВИ ПОЛИТИКИ
Договорът от Лисабон въвежда нови европейски цели като обща енергийна политика и обща политика за борба с измененията на климата и глобалното затопляне. Новият договор признава важността на обществените услуги и въвежда така наречената социална клауза, която трябва да се взима предвид при прилагането на всяка европейска политика. Според Договора от Лисабон "нерегулираната конкуренция", понятие, което предизвика полемика във Франция по време на референдума за Договора за европейската конституция, не е цел, а необходимо средство за доброто функциониране на вътрешния пазар.
КЛАУЗА ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ЕС
Договорът от Лисабон дава възможност за излизане от Европейския съюз при условия, които тя договори с партньорите си. (БТА)
