Осман, Умару и Кристалина

Осман

Осман Дико е на две години. Той е от Бунду Гнуджу - селище в африканската полупустиня Сахел на 40 километра по черен път от общинския център Дори в Буркина Фасо. Бил е недохранен и е щял да умре като други две от петте деца на баща му Амаду и майка му Фатимата. Мислели, че е болен, а той е бил гладен. Спасил го центърът за хранене в неговото селище, финансиран от Европейската комисия. 

Благодарение на осигурената с европейски пари храна Осман посрещна доволен в скута на майка си групата от тримата журналисти от "Обзървър", френската телевизия "24" и "Дарик", водени от хуманитарните работници от Европейската комисия, Червения кръст и други неправителствени организации. В двора на семейство Дико се бяха събрали още техни съседи и роднини. 35 годишната Фатимата и 47 годишният Амаду сега обясняват на другите от племето пула как да различават недохранването от болестите. И дори искат да имат още деца след най-малкия оцелял Осман. 

Амаду е златотърсач. Ходи на 110 километра в една от златните мини на Буркина Фасо, които осигуряват от износа на злато един от основните доходи на една от най-бедните държави на света. След първите обяснения на Амаду, че работи в златна мина, но не за заплата, а за себе си, журналистите бяхме изненадани как човек със златна мина живее при такива условия. Но той поясни, че всъщност намирал само дребни люспички златен прах, които дори не стигали за храна. Няма кола и затова ходил до мината с колело. В двора се виждаше и другия му превоз - едно магаре. Всъщност по пътя за Бунду Гнуджу не срещнахме нито един автомобил. 

На фона на останалите жители в селището семейство Дико съвсем не са най-зле. Между няколкото кирпичени постройки със сламени покриви в двора се виждат кози и кокошки. Една от тях заедно с петел Амаду дори можа да си позволи да подари на хуманитарните работници в знак на благодарност за помощта за Осман. 

Хранителният център е съвсем близо по пясъчните улици. В него се грижат за 45 недохранени деца, какъвто е бил и Осман. В региона на Бунду Гнуджу живеят общо около 8,000 души, от които 848 деца са под пет години - най-опасната за недохранване възраст.    

Центърът за хранене всъщност представлява едно помещение с обширна покрита тераса до него, в което майките чакат да получат храна за децата си. От тавана виси теглилка, на която премерват децата, за да преценят дали не се нуждаят от болнично лечение заради недохранване. До терасата има огнище с казан, в който се варят каши. Продуктите - главно зърна жито - могат да се видят на маса до огнището. Благодарение на тези каши е оцелял Осман без да се наложи да бъде воден на 7 километра от Бунду Гнуджу до здравния център, също финансиран с европейски пари.

Умару

Умару Мамуду журналистите срещнахме в здравния център в Улу на средата на черния път между Бунду Гнуджу и Дори. Тя е на 4 месеца и има пневмония. Майка й Асмау Амиду, както се представя с бащината си фамилия, е на 25 години и има пет деца, първото от които е родила, когато е била на 14 годишна възраст. Умару спи на гърба й докато очаква да бъде прегледана от един от тримата доктори в здравния център. Дошли са от Дали - селище, което се намира на 13 километра в Сахел.

В този здравен център, финансиран с европейски пари, лекарите дават средно по 60 консултации дневно. В подобни центрове здравна помощ с пари от Европейския съюз помощ само в Буркина Фасо са получили около 650,000 пациенти - предимно деца и бременни жени.

Без подобни здравни центрове, финансирани от Европейския съюз, пневмонията на Умару може да я убие.

Кристалина

Кристалина Георгиева не срещна нито Осман, нито Умару, защото по същото време беше на конференция в Уагадугу - столицата на Буркина Фасо. Темата на конференцията, в която участва еврокомисаря от България, която отговаря в Европейската комисия за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи, е именно помощта за региона на Сахел в тази страна, която е една от петте най-засегнати от недостига на храни заради сушата заедно с Мавритания, Мали, Нигер и Чад.

С парите на Европейския съюз помощ в Буркина Фасо през 2012 г. са получили 1,352,820 деца под пет години и 323,675 бременни жени.

Общо в Сахел Европейската комисия е успяла да мобилизира от средствата на Европейския съюз и на отделните страни-членки на съюза 431 милиона евро, които са повече от една трета от общия размер на помощта за региона. Подпомогнати са близо 12 милиона души, от които над 800 хиляди деца. От тях 4.7 милиона души са получили директно храна, 4.2 милиона души субсидии за работа и обучения, а 2.7 милиона души помощ за лечение от недохранване. През тази година Европейската комисия на два пъти вземаше решения да увеличи помощта до сегашните 141,500,000 евро от бюджета на Европейския съюз, защото в пика на глада застрашени от смърт бяха 17 милиона души, между които 1 милион деца до 5 годишна възраст.

Според УНИЦЕФ поне половината от умиращите всяка година в Сахел 600 хиляди деца са заради остро недохранване.

Следната таблица на УНИЦЕФ представя мащабите на проблема през 2012 г.: 

Както се вижда в двете страни, които планира да посети Кристалина Георгиева, глада застрашава живота на над 520,000 деца в Буркина Фасо и над 550,00 деца в Мали.

До 2015 г. в Сахел е нужно да се инвестират най-малко 750 милиона евро за спасителни програми за 20-те процента най-бедни жители, тоест за 12 милиона души в пет страни от региона - Нигер, Чад, Буркина Фасо, Мали и Мавритания, в които живеят общо 68 милиона души. За тях кризата с глада не е свършила, защото цените на храните в региона никога не са били толкова високи (в някои райони на Сахел тези цени са двойно по-високи от нормални години) и това принуждава най-бедните да дават поне 70 процента от доходите си за храна. Недостигът на храни в Сахел се оценява на 2.5 милиона тона. В най-засегнатите страни - Мавритания и Чад този дефицит е 50 процента от нуждите, а в Нигер - 27 процента.

За сравнение - според изчисления на неправителствени организации, потвърдени и от българското министерство на земеделието и храните - в България годишно се изхвърлят 400 хиляди тона храни. Една от основните причини затова е отказът на българското финансово министерство да освободи от ДДС дарените от хранителните вериги храни, за които е по-изгодно да ги изхвърлят. Според земеделският министър Мирослав Найденов, който същия ден на конференцията в Уагадугу настоя отново за освобождаване от ДДС на дарените храни, България, Чехия и Словакия са единствените страни в Европейския съюз, които облагат безвъзмездно дадената храна.

Сахел е пред четвърти глад за последните седем години - след кризите през 2005 г., 2008 г. и 2012 г. През 2013 година отново се очаква един милион деца под петгодишна възраст да бъдат застрашени от гладна смърт. В някои райони на Сахел в това положение са повече от 50 процента от децата. 

Сахел е африканска полупустиня на юг от пустинята Сахара и плодородните земи на север от Екватора (наричани Судан, но да не се бъркат с държавите с това име). Сахел опасва в широк около 1,000 километра пояс в протежение на близо 5,000 километра от Атлантическия океан до Африканския рог на Червено море редица държави - освен Нигер и Чад, това са Сенегал, Мавритания, Мали, Буркина Фасо, южен Алжир, Нигерия, Судан (включително и размирната област Дарфур), новата държава Южен Судан, северна Етиопия и Еритрея. Има и по-тясно разбиране за Сахел, което включва само пет държани - Нигер, Чад, Мали, Буркина Фасо и Мавритания, в които са съсредоточени в момента усилията за подпомагане на международната общност.

Към глада заради лошите реколти в Сахел през тази година се прибави и политическата криза в една от страните в региона - Мали, последвала развиващите се конфликти в Либия и Кот д'Ивоар. Военен преврат в столицата Уагадугу през март 2012 г. беше последван през април от въстание на туарегите в северната част на Мали, които обявиха там нова държава Азавад със столица Тимбукту. Към и без това сложната ситуация се прибави и намесата на „Ал-Кайда", която поиска да създаде в Мали ислямска държава. Заради това след конференцията и срещите с властите в Уагадугу Кристалина Георгиева ще посети в петък лагер за бежанци от Мали в Сахел на територията на Буркина Фасо, а в събота ще бъде в столицата на Мали Бамако.

И макар заради тази натоварена програма да няма възможност да види Осман и Умару, европейската помощ за Сахел, която Кристалина Георгиева олицетворява, я свързва достатъчно силно с двете оцелели от глада и болестите деца в Буркина Фасо. 

Според различни преводи името на Буркина Фасо означава „Страна на некорумпираните", „Страната на честните", „Страна на правдивите", „Страната на откровените", „Страната на достойните". Името идва от двата основни местни езика - на мооре «буркина́» значи «честни хора», а на диула «фасо́» значи «родина». 

Предишното название на страната е Горна Волта, дадено от французите, които в края на XIX век победили царството на Моси, основано през XII век, и включили териториите им във Френска Западна Африка. Страната дължи старото си име Горна Волта (на португалски „волта" значи „обрат") на трите реки с обща дължина 1,500 километра, които я пресичат: Мухун (Черна Волта), Накамбе (Бяла Волта) и Назинон (Червена Волта) - това са били и цветовете на знамето на Горна Волта, сменено в Буркина Фасо с червена и зелена ивици - символи на социализма и богатството на страната с жълта петолъчка в средата, представляваща пътеводната звезда на революцията. Горна Волта става независима държава през 1960 г., като шест години по-късно е извършен военен преврат начело с Сангуле Ламизана, който е свален през 1980 г. въпреки опита му две години по-рано да демократизира страната, като през 1978 г. дори е избран на избори за президент с поддръжката на профсъюзите. Следват три нови военни преврата. С третия от тях се свързва и новото име на страната, дадено от генерал Томас Санкара година след като идва на власт през 1983 г. Целта на преименуването била да смени лошия имидж на Горна Волта като символ на корупцията. Самият Санкара давал пример за неподкупност като живеел със заплата на армейски капитан от 450 щатски долара на месец, а останалата част от президентското възнаграждение от 2,000 щатски долара дарявал на сираци. Продал правителствените „Мерцедес"-и и ги заменил с „Пежо 5" - най-евтините по това време коли в Буркина Фасо. След убийството му се оказало, че личното му имущество се състои от стар автомобил „Пежо", купен преди да стане президент, хладилник, три китари и четири велосипеда. С това си заслужил прозвището „Най-бедният президент".  

През 1987 г. Санкара е свален от най-близкия си съратник и организатор на докаралия го на власт предишен преврат - роденият в Уагадугу в семейство от племето моси през 1951 г. Блез Компаоре, който е президент на Буркина Фасо и до днес. Последно е преизбран за нов петгодишен мандат през 2010 г. с традиционните от предишните му избирания над 80 процента от гласовете. Партията му CDP има 73 депутата в 111 местния парламент. Премиер след протести на студенти и полицаи през 2011 г. е бившият посланик във Франция Люк-Адолф Тиао, който преди да отиде в политиката е бил главен редактор на няколко вестника. Той е начело на 30 министри - брой, който е типично висок за африканските правителства. 

Буркина Фасо заема 274,200 квадратни километра - тоест територия два и половина пъти по-голяма от България. По този показател е на 75-то място в света. Няма излаз на море, а единствената връзка на страната с Атлантическия океан е построената през 1934 г. железопътна линия от Уагадугу до столицата на Кот д'Ивоар Абиджан, дълга 1,144 километра. Най-дългата й граница е с Мали - 1,000 километра, тоест една трета от общата дължина на границите й (другите й съседи са Бенин, Кот д'Ивоар, Гана, Нигер и Того).

Населението е 17,275,000 души, наричани буркинабе - по население Буркина Фасо е на 61-во място в света, като е и една от най-гъсто населените страни в Западна Африка. 45 процента са под 14 годишна възраст - страната е на осмо място в света по прираст на населението, макар страната да е на девето място в света по детска смъртност. Средната продължителност на живота е 54 години - 203-то място в света, макар страната да е на 96-то място в света по отделян за здравеопазване процент от брутния вътрешен продукт (6.4 процента).  На 40 място в света е по брой болни от СПИН - 1.2 процента от населението. Един от най-високите в света е и рискът от болести като жълта треска (за влизане в страната се изисква ваксинация), малария, хепатити, бактериални инфекции, менингити.  

Според информационния интернет-портал на ЦРУ над 37 процента от децата под 5 годишна възраст в Буркина Фасо страдат от недохранване - осмо място в света.

Могат да четат и пишат по-малко от 22 процента от населението над 15 годишна възраст. Средната продължителност на училищното образование е шест години.

Най-голямата етническа група са мосите - 40 % от населението, като повече от 3 милиона моси живеят и в съседната Гана. Мосите вярват, че произлизат от легендарната африканска принцеса Йененга, която е символ на наградата на филмовия фестивал в Уагадугу и е на фланелките на националния отбор по футбол. В Буркина Фасо съжителстват над 160 различни племенни групи. Официален език е френският, но над 90 процента говорят местни африкански езици, като най-разпространени са мооре и диула. Над 60 процента са мюсюлмани, 20 процента са католици. Една четвърт от населението живее в градове - почти милион и осемстотин хиляди в столицата Уагадугу.

С 1,300 щатски долара брутен вътрешен продукт на човек Буркина Фасо е на 205-то място по този показател в света, като основния бизнес в страната е селското стопанство - конкретно отглеждането на добитък и памук, с което са заети над 80 процента от работещите. Над 75 процента е безработицата. Почти половината от населението живее под линията на бедността. По консумация на електричество, петрол и газ, както и по телефони и интернет потребители страната е два-три пъти по-назад в класациите от съответните места по територия и население. Затова в различни класации за качеството на живот Буркина Фасо традиционно е на последните места в света - например, в класацията на ООН през 2005 г. е на 175-то място от 177 класирани страни. Това кара мнозина да търсят препитание в по-развитата съседна държава Кот д'Ивоар, където 90 процента от работещите в плантациите са от Буркина Фасо. Според статистиките това са над 3 милиона преселници, които според централната банка на западните африкански държави (La Banque Centrale des États de l'Afrique de l'Ouest), тези преселници изпращат десетки милиарди франка CFA в Буркина Фасо всяка година.

Почти четвърт от брутния вътрешен продукт се формира от чужди инвестиции. Най-големият износ предимно от злато, памук и добитък - над 20 процента от общия износ - е за Китай, следван от Турция - 17 процента. Най-големият внос предимно от храна и петрол - от Кот д'Ивоар и Франция по над 15 процента от общия внос.

Буркина Фасо разчита много на чуждестранните помощи. За периода 2007 г. - 2013 г. Европейският съюз е предвидил помощ в размер на 529 милиона евро - 60 процента от тях за борба с бедността, 26 % за транспорт, водоснабдяване и енергетика, 10 процента за правосъдие и 4 процента за институционална подкрепа.

Макар в интернет-сайта „Уикитравъл"  и пътеводителите да пише, че „Burkina Faso is one of safest countries in West Africa", на сайта на българското външно министерство има редица предупреждения:

• - Носете винаги у себе си лични документи, особено когато сте извън столицата Уагадугу.
• - Особено внимание към личната хигиена.
• - Употребявайте само бутилирана или преварена вода.
• - Особено внимание да се обръща при консумацията на пресни плодове и зеленчуци.
• - Препоръчително е да имате ваксина срещу жълта треска. През май-юни често се наблюдават случаи на заболявания от жълта треска.
• - От януари до май в някои провинции на Буркина Фасо редовно се регистрират случаи на менингит.
• - Не се препоръчват пътувания в северните части на страната! В Останалите райони пътуванията следва да се извършват с особено внимание. В пограничните райони с Мали и Нигер действат терористичните групи на „Ал Кайда - ислямски Магреб".
• - Криминалната престъпност е сравнително висока. Има случаи на нападения по пътищата, включително убити.
• - Възможни са социални бунтове и масови демонстрации. Препоръчително е да избягвате големите струпвания на хора.

На сайта на BBC пък цялата северна част на Буркина Фасо е маркирана в червено като опасна за пътуване зона - точно в района на „забранените" Кая и Дори е планираната визита на Кристалина Георгиева.

България не поддържа връзки с Буркина Фасо. За страната отговаря доста отдалеченото посолство в Алжир. Посолството за България на Буркина Фасо е в Рим.

В първата българска енциклопедия на Братя Данчови от 1936 г. за днешните земи на Буркина Фасо има само следните данни:

„Волта (горна) - френска колония от групата Френска западна Африка, населена с 3,120,000 жители. Столица Уагадугу."

„Томбукту - град в Западна Африка (Западен Судан), близо до река Нигер; 5,495 жители. Завзет от французите в 1894 г. Големи търговски антрепозитни складове. От този град тръгват кервани през Сахара".

netinfo