Нужен е нов пост – Министър на първите впечатления
Нужен е нов пост – Министър на първите впечатления / netinfo
Възможно е да сте пропуснали тази история от миналата седмица, но Канада реши да поработи по своя имидж и да го промени съществено. Ако затворите за миг очи и помислите за Канада, първите неща които идват наум са спокойствие, кленово листо, червено-бяло знаме, студ и френско-английско езиково разделение. Не виждам нищо негативно в изброените неща, но не така мисли Стивън Харпър, министър-председателят на страната, който открито заяви, че национален символ трябва да бъде росомахата. Моля? Да, точно така – животно с име росомаха.

Росомахата е вид невестулка, която има някои необичайни навици. Твърде срамежлива, росомахата е доста умна, трудно откриваема, но и доволно силна. Все още има хора, прекарали живота си в Аляска, които не са видели нито една росомаха. И при все, че не може да ги видите, твърде вероятно е да усетите зловонната, направо отвратителна миризма, която отделят. Нещо повече, росомахата обича да похапва мърша. Не само да похапва, но и да се бори за нея. Привидно кротка и срамежлива, росомахата е достатъчно силна и агресивна, за да отмъкне плячка от мечка или вълк.

„Ние може и да сме по-малки от съседите ни, но това няма да ни попречи да защитаваме територията си”, твърди Харпър, докато се опитва да обоснове избора си за нов национален символ. Ако Харпър се опитва да покаже, че мекото отношение на Канада към Америка всъщност е прикрито, то го прави неуспешно. Ако просто иска да направи ребрандинг на националния имидж, също бърка, тъй като доскорошния национален символ – бобъра, съвсем не е толкова лош.

Ребрандингът на националния имидж е чудесна бизнес-възможност, която дава хляб на много фирми. Винаги идва един момент, в който правителството решава, че – хоп – нашата мила държава има нужда от нова визия и – хоп – появява се някоя бездарна компания, която го сътворява. Дали ребрандингът трябва да се ограничи само със смяна на логото, шрифта и уебсайта на страната не е ясно, тъй като има доволно много страни по света, които обновяват националната си идентичност, но всъщност първо трябва да обновят държавното си управление изцяло. Това обаче е друга тема.

Понякога първа стъпка в националния ребрандинг, подобно на канадската история, са точно животните. Все пак, след като Америка има своя орел, китайците показват дракон, руснаците се пъчат с мечка, а британците с лъв, защо и ние да не опитаме с нещо подобно, пита се правителството на тази страна, която иска да бъде ребрандирана.

Втора стъпка е обявяването на конкурс, на който се явяват някои местни фирми, които в повечето случаи не разбират за какво става дума, но все пак решават, че е време да поработят малко на гърба на данъкоплатеца. В крайна сметка като стъпка номер три печели една от тях, която представя ново игриво и шарено лого с раздвижен шрифт, кратко филмче и може би отпечатва сериозен брой брошури.

Идеята е държавата да се превърне в предпочитана търговска марка, лесно разпознаваема, която да носи положително възприятие, да отприщи нови туристически възможности и т.н. Тъй като „ЕС” така и не успя да се превърне в силна марка, в брандингът на нациите от ЕС отново има хляб и всичко започва отново. Финото реаранжиране на националната идентичност е голям бизнес и е време нашата скромна родина да се поинтересува от тази възможност.

Уви, това е доста трудно, а и самата идея да полираш собствената си идентичност с магическа пръчка, атрактивно лого и нахъсан PR в повечето случаи дава негативни резултати. Когато преди повече от година, не си спомням точно кога, България се опита да освежи своята идентичност по шумен и изтъркан начин, тя пропусна златен шанс.

Миналата седмица се случи още нещо, което може и да сте пропуснали, но то дава надежди, че правителството би поработило в тази насока. Появи се компактдиск, представен като визитна картичка на България. Без да казва нищо ново, той поне дава надежда да се смята, че за имиджа на страната ще се работи сериозно.

Още няколко добре обмислени хода и без особени средства и шумни празненства днес България ще се превърне в мечтан европейски оазис на спокойствието, добрите цени, селския туризъм, голям авиационен хъб (летище София най-сетне трябва да стане регионален център). Подобна възможност не е за изпускане и именно размирни времена като днешните са удачна възможност България да предприеме нови стъпки в оформяне на националната идентичност. Решението на тази нелека задача е комплексно, но основните опорни точки от тайния ми план могат да се изведат в три бързи и коварни хода, които ще оставят конкурентите далеч назад…

Стъпка едно – назначаване на Министър на първите впечатления. Така или иначе коалиционните партньори са много, а министерствата малко. Сега е удачният момент за създаването на такъв пост. Подходящият кандидат би трябвало да знае защо мебелите в кабинета на Кофи Анан бяха точно с марка Knoll, каква е причината актуалното рекламно послание в туристическите реклами на Гърция да е крайно неподходящо и защо колата, с която той трябва да се движи по улиците на родината, е Citroen C6 или Lancia Thesis, но не и BMW 7.

Министърът се занимава с различни възможности, които наистина показват града, държавата, в една изцяло нова светлина на потенциални инвеститори, туристи или просто минаващи за няколко дни. Министърът се интересува от архитектура и непрекъснато търси нова възможност за прекрояване на градския пейзаж.

Стъпка две – създаване на имагинерен план по измислена държава. В най-смелите ми представи, България прилича на изкуствено създадената от мен Мечтатория. Страната Мечтатория притежава най-важното – unique selling point, както биха се изразили на брейн-сторминг в престижна рекламна агенция. С прости думи – това е концепция, която улавя въображението на всеки съсед, възбужда желание у туристите и веднага създава онова приятно чувство на надмощие, което жителите на силните държави изпитват всеки ден. Идеята на въпросното уникално предложение е да генерира интереса на световните медии; да провокира големите компании да съживят и преосмислят в посока нагоре инвестиционните си планове; авиокомпаниите да удвоят дестинациите си от главните градове на държавата; хотелите да се надпреварват за всяко примамливо парче земя.

И не на последно място, когато светът е залят от стоки с надписи “Made in China” и “Made in EU”, България трябва отново да върне очарованието, което се крие зад надписа “Made in Bulgaria”. Тъй като това звучи достатъчно екзотично, в този надпис се крие неподозирана възможност за успех.

Разбира се, към днешна дата се сблъскваме с България, която не прави нищо за адекватна промоция на натуралните си богатства и превръща туризма си в строителна площадка, задачата съвсем няма да бъде лека.

Създадената държава Мечтатория е изцяло нова национална структура, построена на основите на интелигентно и модерно управление, което единствено знае, че годината в която живеем е 2007, а не 1967. Взимайки назаем опита от германския аутобан, Мечтатория е страна, в която няма ограничение за скоростта и непрекъснато се поощряват тези, които мислят модерно, остро и провокативно.

Стъпка три – създаване на Министерство на първите впечатления. Полети с българския авиопревозвач през последните две години ми напомни за много неща, които трудно изникват в ума на борда на Swiss, BA или Emirates. Концепцията “да съберем всички заспали по гарите” вече не прави впечатление на никой и почти всички пътници на родната авикомпания са били подложени поне веднъж на досадно 4-5 часово чакане на някое европейски летище. Разбираме, че поради малкия брой самолети това е само проява на добро желание да се покрият възможно най-голям брой дестинации, но едно прецизно разписание би спестило доста проблеми.

Въпреки това, първата задача на Министерството на първите впечатления е по някакъв начин да обучи българските пътници, че когато попадат на борда на самолет, има ясни правила за държание и съответни норми, които трябва да се спазват. Какво бе учудването ми, когато на връщане от свръхскучен, но цивилизован европейски град, попаднах в бизнес-класа с пет души, двама от които откриха свои приятели на задните редове и бързо привикаха тях и спътниците им да споделят удобството и доброто меню на първите редове. Естествено, опитите на стюардесите да обяснят, че става дума за друга класа и съответно друга цена, бяха посрещнати със шеговити подмятания като: „Айде бе, нали сме си наши вече, пък и с приятелите не сме се виждали от една година, какъв е проблемът…”

Тъй като вярвам, че националната авиокомпания е единствения постоянен посланик във всяка държава, който се появява пред очите на хиляди, необходимо е и: а) ново лого на Bulgaria Air, б) по-добро възползване от българското културно наследство, в) винаги измити отвън и отвътре самолети, г) нови униформи за екипажа и д) секси разписание с атрактивни дестинации като Солун, Маракеш и Истанбул.

Втората важна задача на Министерството на първите впечатления е да създаде специална комисия, която да организира архитектурни конкурси за съживяване на родни колоси като Партийния дом, Министерски съвет, градината на мястото на бившия Мавзолей и т.н. Архитектурните таланти, по възможност космополитни чужденци, би трябвало да бъдат поощрявани да експериментират с нови материали и да търсят свободни пространства за строеж на стряскащи сгради, които да обърнат наопаки родните представи за градоустройствен план.

Разбира се, няма как да зачеркнем грозните структури, символ на порива на българската архитектурна мисъл, но те бързо ще бъдат засенчени от работи на господа и дами като Сантяго Калатрава, Заха Хадид, Жан Нувел, Тадао Андо. Така или иначе в целия свят се канят точно тези архитекти, не виждам защо в България непрекъснато да разчитаме на родни таланти?

Не на последно място, продължават да бъдат все повече дните, в които се чудя дали София наистина заслужава самозваната титла за център на държавата и креативен разпределителен център. Ако извадим от контекста на всичко преживяно, последният месец представи столицата в недотам красива светлина, с която Министерството на първите впечатления би трябвало да се занимае. По този начин:

1. Министерството на първите впечатления трябва да лобира силно за въвеждане на транспортна такса от 5 лева за центъра на София и да прибира всички постъпващи средства за финансиране на своите проекти.

2. Разбира се, въвеждането на такава такса трябва да стане заедно с повторното отваряне на „Витошка” в центъра на града. Пешеходните улици никога и никъде не са били спасителното хапче за съживяване на скучен градски център. Така и не мога да се сетя за голяма световна шопинг улица, която да е затворена за автомобили.

3. Мол-културата дефакто убива живота в централна София, поради което е необходимо частният сектор да бъде с развързани ръце. Със сигурност има млади български архитекти и дизайнери, които биха участвали в евентуален конкурс за създаване на нов облик на централната част на града.

4. Живот в миналото или copy-paste е единственият архитектурен похват в момента. Не мога да се сетя за поне една сграда или магазин в София, която да казва нещо ново.

5. Един малък акцент, който не струва нищо, но направи от Бордо най-красивия френски град, би могъл да бъде използван в София. Замисляли ли сте се какво се получава, ако между трамвайните релси бъде засадена трева? Градът ви мигновено се превръща в чудесно зелено място.

Колкото до националната идентичност, в света има две компании, които я правят отлично. Като жокер, една от тях работи успешно по ребрандинга на Лихтенщайн. Ако все пак търсите имената им, пишете на konstantin.vulkov@darik.net
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар