Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин в „Седмицата” на Дарик
Става ли ясно от европейския доклад, приет през тази седмица от парламента в Страсбург, какво точно си мечтае Европейският съюз и Европа да направи България? Или преведено още по-прагматично, стана ли ясно какви са неотложните действия, с които да се избегнат предпазните клаузи, за които се говори в доклада?
Този доклад, който беше приет от Европейския парламент, не е докладът на Европейската комисия, който говори за предпазни клаузи. Това е докладът на докладчика за България Джефри ван Орден.
В него пише - България трябва да приеме неотложни действия, с които да се избегнат предпазни клаузи.
С който мисля, че България, така, действително извади добър късмет. Той е един докладчик за България, който не само познава, интересува се и защитава позициите, които имаме тук, в България.
Предпазните клаузи са в доклада на Европейската комисия. Те са и в заключенията, те са в решението за приемане, което беше взето от Съвета на министрите, те са част от договора за разширяване като възможност. Знаем в кои области са, знаем какво трябва да правим за тях.
Март месец следващата година ние ще представим нашето виждане как продължаваме работата по тези най-важни теми, ще ги припомня - борба с корупцията,борба с организираната престъпност, в селското стопанство има някои области, авиационна безопасност се появи също, напоследък става въпрос за. .. не гражданските самолети, те са съвсем безопасни, става въпрос за такива самолети, които не са лицензирани все още. . .
Селскостопански.
...основно за селскостопанската авиация. Правим всичко възможно да потърсим някакъв, някакъв период на разсрочка, но това са темите, които ние ги знаем. Март месец трябва да кажем какво сме направили и в средата на следващата година Европейската комисия пак ще ни оцени.
Проблемът с темите обаче е, че ние знаем темите, както впрочем и премиерът преди две седмици, струва ми се, на среща с новия представител на Европейската комисия в София го пита кога ще бъдат казани критериите, това може да се превърне в проблем за България, след като от нас очакват да се борим, така, и борейки се, борейки се, за какво точно се борим, като няма ясен критерий? Винаги могат да ни кажат през март - о, извинявайте, обаче не се преборихте.
Факт, значи, особено това, което се отнася за такива области като правосъдие и борба с корупцията, в които няма общо европейско право, няма критерии и трябва да се приемат тези законодателни мерки, трябва да се създадат тия институции и да се постигнат тези резултати. Това е въпрос на усещане, въпрос на експертна преценка.
И тук е много важно нашето усещане да бъде подобно на това, което е в европейските институции и в Европейската комисия. Защото ние може да си даваме една оценка, само че те да ни дават друга. Тук това, което трябва да покажем, е, че това, което започна като политика, като мерки, насочени
към борбата с корупцията и борбата с престъпността, не само продължават, ами и носят все повече резултати.
Няма да ни бъдат казани.
Не пише, не пише колко души трябва да влязат в затвора и т.н. Не, тези шест области, които бяха изредени в доклада, ще има някаква вероятно работна разбивка, за да се уточним все пак с комисията какво следим, това е един съвместен процес, който и ние, и те следят. Но не очаквайте колко души трябва да влязат в затвора, колко присъди да се чуят и т.н. Тук става въпрос за обща оценка за работата на цялата система.
Липсата на пет гласа, които да подкрепят политическа оценка, че АЕЦ "Козлодуй", трети и четвърти блок, могат да продължат да работят, може би е и сигнал за недобър лобизъм от страна на България. Защото пет гласа би трябвало да могат да се съберат. Или пък много са силни противниците,гърците например. Или зелените.
Няколко са факторите. Аз ще припомня, че тоя текст няколко пъти влиза в доклада на Джефри ван Орден вече, в различните доклади...
И все не минава.
...и все не минава, все с малко, само че предния път не мина в комисията. Сега стигна до пленарна зала, беше приет от комисията по външна политика. Сега той беше доста силен, там включително пишеше, че трябва да се потърси възможност за отваряне, за продължаване на осем месеца поне на работата на тези реактори.
Това практически е да не кажа невъзможно, изключително трудно, граничещо с невъзможно. Това значи да си променим договора за разширяване, да се съгласят всички 25 страни, да го ратифицират наново, тая промяна и т.н., което не виждам как може да се случи за един месец, още повече че някои от страните нямат никаква готовност да си преразглеждат мнението за ядрената енергетика по принцип, там не става и въпрос за АЕЦ "Козлодуй", става въпрос, че при тях управляват, така, политици и партии, които изключително силно отхвърлят ядрената енергетика.
Така че докладът на Джефри ван Орден очевидно, че имаше и такъв аспект, доста краен. Но за нас е много важен фактът, че той стигна до залата, че с малко не беше гласуван този текст, и ние ще търсим по-нататък гласуване на подобен текст в две посоки. Едната посока е на нас да не ни се пречат да се разбере, че ядрената енергетика в България е много важна, не само за България, важна е за региона.
Важна е от гледна точка на енергийна независимост, важна е от гледна точка на производство на електроенергия, което е необходимо за целия район. И по това нещо трябва да се разбере, когато България строи втората атомна електроцентрала "Белене", тъй като, пак казвам, в Европа има и политически сили, и партии, включително част от тях управляващи, които изцяло са против ядрената енергетика като такава. Тук не говорим за технологии, не говорим за нищо.
...зависим ли и за "Белене", ще зависим ли за "Белене" с нещо от Европейския съюз? Ако решим да си я строим, те си мрънкат. Има зелени, има гърци, има други държави, които не искат да развиват...
Е, това е вярно, но Европейският съюз…
...Ние не може ли да си строим…
...има едни, едни изключително сложни механизми, в които някой, ако реши да създава затруднения, може да ги използва много успешно да ги създава тия затруднения. За нас е много важно да ги строим с ясното разбиране в Европа, че строим сигурна централа, която не застрашава никого, строим полезна централа, която действително върши една огромна работа в този регион на Югоизточна Европа.
И другото, другата посока, в която би трябвало да търсим, разбира се, допълнителни, допълнителен натиск, това е за по-нататъшни компенсации. По сметка на Европейската комисия дотук 500 милиона евро са средствата, включително 210 от тях в периода 2007-2009 г., които компенсират извеждането от експлоатация на първи до четвърти блок. По всички наши сметки това са недостатъчни средства.
А ние колко искаме?
...не покриват загубите. Сега, нашите сметки са, нашите сметки - сметките на експерти в енергетиката са, че загубите ще надвишат може би 2 милиарда.
Лева.
Мисля, че такива са сметките, които се правят от...
Т.е ние получаваме два пъти по-малко, отколкото реално...
Експертните оценки, разбира се, могат да бъдат оспорвани, могат да бъдат различни, но ние получаваме при всички случаи по-малко, отколкото са щетите, които се нанасят, и пропуснатите ползи, разбира се, тук включваме от производството на електроенергия.
А там какво трябва да направим като механизъм какво точно правим, за да получим по-високи компенсации?
Като механизъм това, което направихме, беше в бюджета за 2007-2013 година, следващия бюджет на Европейския съюз, да се включат тези 210 милиона евро, които са за първите три години, с което по разбиране на комисията, на страните, сигурно си спомняте, декември месец много трудно се прие бюджетът, не декември, а когато се прие бюджетът,той беше в средата на годината, много трудно се прие този бюджет.
Общо взето, оценката, която ни казаха е - това са средствата, които са съизмерими със средствата, които са насочени към други затварящи се централи в Европейския съюз. Аз мисля, че ние имаме основание и икономически, и политически от гледна точка на сигурността да настояваме за продължаване на тази програма и след 2009. Сега, гаранции за успех няма, но при всички случаи си струва ние да направим максималното.
А убедителна ли е според вас българската теза, че АЕЦ „Белене” е необходима за енергийната независимост както на България, така и на съседите й, енергийна независимост най-вече от руските енергоизточници, след като руснаци ще строят, "Атомстройекспорт" ще строят централата?
В случая строителите не са най-важни от гледна точка на
енергийна независимост...
Да, но ще е руска технология, руски резервни части, ако щете, след това ще бъде руско горивото, което ще се използва.
Това е един консорциум между руски, френски и германски фирми. Тук участва "Арева", която е една от най-големите френски фирми. Между другото онзи ден в Рига имаше разговор на нашия президент с президента Ширак, който каза, че Франция е единствената държава, която никога не е прекратявала ядрените си изследвания, за разлика от Съединените щати примерно, които за 15 години ги бяха спрели и след това ги възобновиха.
Разбира се, Ширак хвали това, което се случва във Франция, но то е доста важно там, са постигнати действително много високи технологии и високи степени на сигурност. Именно тези френски технологии, "Арева" ще се заеме със сигурността на компанията. "Сименс" също участва в нея.
Да, ама чисто символно...
Това е консорциум, в който се включват много, много, много силно европейски фирми също.
Да, но тези европейски депутати, които ние се опитваме да убедим в предимствата на АЕЦ "Белене", със сигурност не влизат до чак такива подробности. За тях остава символното - България избра руски изпълнител.
Не, за тях остава символното - не България избра руски изпълнител, а България строи ядрена централа. Не говоря за тези пет души, пак казвам, в този текст на Джефри ван Орден имаше изключително спорния текст за продължаване на "Козлодуй", на трети и четвърти блок, което сигурно е събудило повече реакции за гласуване против. Но има, има депутати, партии, политици в Европа, които са против ядрената енергетика.
Споделяте ли оценката на Любен Корнезов от вчера за отрицателната роля на министрите от НДСВ за АЕЦ "Козлодуй"?
Факт е, че ангажименти за затваряне на АЕЦ "Козлодуй" сме поели основно при предишното правителство на НДСВ и при по-предишното на ОДС. Като е започнал целият процес от правителството на Беров, който е приел една малка сума от 24 милиона евро, с която е казал - ние сега малко тук ще рехабилитираме да продължим няколко години живота и ще затворим след това. Тогава за пръв път започва да се говори за затваряне.
Но ангажиментите са поети при предишните две правителства, това е факт, включително сключването на договора, включително ратификацията на договора от нашия парламент.
Македонската тема. Вярно ли е, както пише вестник "Политика", че външно министерство забранило срещи с македонци в Европарламента, за да се избегнат провокации преди членството на България в Европейския съюз?
Надценявате възможностите на външно министерство да нарежда едно или друго на депутатите. Обикновено обратното се случва.
Е, добре, да кажем, препоръка, че сте им дали.
Не, няма такова нещо.
Каква е българската позиция за присъединяването на Македония към НАТО, решено впрочем на срещата в Рига с голяма степен на вероятност, по-нататък на Европейския съюз?
В Рига беше даден ясен сигнал, нищо не е решено все още, към т.нар. Адриатическа тройка - Македония, Хърватия и Албания. Текстът точно е, че през 2008 година на следващата среща на върха НАТО може да покани всяка една от трите страни, която изпълнява стандартите на НАТО, и след това се дава по едно изречение за всяка страна, включително за Македония има изречението, че тя трябва да има добри добросъседски отношения.
Смята ли България, че в момента Македония отговаря на това условие, за да се присъедини към НАТО, специално с отношението й към България?
В момента не. В НАТО присъединяването има главно военни аспекти, разбира се, има и политически. Има всички шансове обаче Македония да се подготви до 2008 година. За нас е важно не дали съседът ни е Република Македония или някоя друга държава, важно е възможно повече сигурност да има в целия регион на Югоизточна Европа и затова ние работим много активно за разширяването на НАТО в нашия регион. Което не изключва ангажимента на всяка една от страните действително да си свърши работата, която трябва да свърши.
Само не разбрах, понеже започнахте отговора си с в момента не. Аз ви попитах има ли в момента Македония...
Готовност.
...готовност за… добросъседски... Има ли добросъседски отношения...
А, добросъседски отношения...
... с България, държи ли се добросъседски според този критерий, който НАТО въвежда? Какво ще каже България на съюзниците в НАТО - добър съсед е Македония...
Това не е формален критерий, това е една препоръка в доклада, в резолюцията на върха на срещата на НАТО...
... решенията се взимат с консенсус. Ние може да кажем - няма да влизат.
В момента Македония има един много сложен спор с Гърция за името на държавата и по отношение на България аз мисля, че на официално равнище, на политическо равнище и с новото правителството установихме много добър диалог. Има изключително негативно отношение в македонските медии, които насаждат не добро отношение към страната ни.
Аз водих и разговори с колегата ми, външния министър, и с македонския премиер наскоро говорих, това отношение и тази дейност не създава атмосферата, която ще ни позволи действително да свършим това, което можем да свършим в интерес на нашите страни.
Добре де, защо, кой го провокира? Какво показват анализите, които правите във външно министерство?
Аз не мога да вляза в тези подробности и да казвам, че някой стои, някой чиновник държавен примерно и командва медии.
Не, преди 20-30 години можеше да се каже, че сърбите например заради дългосрочни геополитически интереси го правят.
Има много натрупвания в Македония, има много спорни тези, които се чуват, включително от академията на науките на Македония и т.н. Това са, бих казал, реминисценции от миналото. Знаете и позицията коминтерновската от 40-те години. Това, което е важно, е действително, това предлагаме и на нашите македонски съседи, да погледнем, да оставим всяка страна да си живее с историята. Особено за България аз много ясно мисля, че казах, че ние държим и на толерантно отношение към историята и към нацията на България, които за нас не подлежат на някакво
обсъждане.
Това, което можем да свършим с Македония, е много, то е в бъдещето и не е в миналото при всички случаи. Нашият подход от страна на България е именно в тази посока насочен.
Какво мислите за представянето на Меглена Кунева пред Европейския парламент?
Разбрах, че е получила 6 минус, както казаха нашите вестници, и това е отлична оценка.
Можеше ли да има по-добро представяне?
Е, 6 плюс не дават, а като знаем, че Европейският парламент е една... разбира се, оценката е шега, няма оценки, които се пишат.
Вие самият имахте резерви и ги изразихте впрочем и в това студио още преди номинирането на Меглена Кунева.
Тя не е числова оценката, тя е съдържателна. Аз имах резерви по начина на определяне на нашия кандидат за еврокомисар, един път след като е определен, аз мисля, че е много важно за всички нас, и всички институции, и всички в България, българският кандидат да се представи максимално добре. Мисля, че г-жа Кунева го направи.
Изборите за евродепутати - един или шест района последно?
А, това ще реши парламентът. По мое мнение би трябвало да бъде един.
Ще гласуват ли българите извън Европейския съюз? Впрочем има ли някаква европейска практика? Могат ли французите, които живеят в Съединените щати, да гласуват за евродепутати? Примерно казвам, може и други примери да се вземат. За нас въпросът е ще гласуват ли тези, които са в Турция?
Не мога да ви кажа практиката на всяка една от европейските страни. Европейските депутати би трябвало да представят страната си. Граждани на България, които живеят в чужбина в рамките на Европейския съюз, могат да гласуват за тамошните депутати. В смисъл не е нормално български граждани, които живеят в чужбина, да гласуват два пъти.
Примерно представете си българската общност в Германия, която има възможност да гласува в Германия за евродепутати, да има възможност да гласува и в България за това. Това надали е най-приемливото.
Да, но въпросът е когато са . .. българска общност в Турция, която не е в Европейския съюз, трябва ли да може да избира евродепутати?
Според мен трябва да се приеме един критерий към българите, които живеят зад граница.
Един критерий за всички избори имате предвид, а не само за европейски...
Специално за европейски депутати, тъй като там са, пак казвам, там са доста особени правилата, в смисъл българи зад граница могат да гласуват...
Обаче избягвате да кажете какво мислите.
Не, казах го много точно какво мисля.
Смятате ли, че българите в Турция трябва да могат да гласуват за евродепутати? Добре, нека да не са в Турция, да са българите в Египет, българите в друга африканска държава, Америка.
Трудно можем да разделим българите, които живеят в Европейския съюз и извън Европейския съюз. Ако се приеме принцип, че специално за изборите за европейски депутати българите зад граница не могат да гласуват, то това би трябвало да важи за всички.
Тържествата за Европейския съюз. Правим бавен преход към темата след малко - конкурса на "Дарик" радио за европейската мечта. Ще пее ли Елтън Джон, четох във вестниците, че бизнесмен предлага да плати една трета, държавата да платяла другата една трета и общината третата една трета от милион и половина британски паунда хонорар и да дойде Елтън Джон и той да пее, и казва: всички ще забележат тогава как България влиза в Европейския съюз.
Е, всички ще забележат как България влиза и без Елтън Джон, но иначе...
Ще похарчим милион и половина.
Иначе би било добре да го чуем, разбира се, в България сигурно има много почитатели, самият аз съм един от тях. Не съм човекът, който най-пряко се занимава с организацията тук в България. По-скоро работя по всички тези събития, които извън страната ще станат, но основните събития, централните, това са новогодишното тържество в София, което ще бъде предавано по телевизиите.
Без Елтън Джон вероятно.
Не знам сега, от вас чувам за това нещо.
Смятате ли, че държавата трябва да даде половин милион лири?
Държавата е редно да похарчи някой лев действително, за да отпразнуваме влизането в Европейския съюз, още повече че сумите не са особено големи и това е най-неподходящият момент да не искаме да дадем някаква съвсем резонна сума, за да се получи действително празник. Тази идея от вас я чувам, пак ви казвам, за идването на когото и да било.
То всъщност кои идеи...
... за "Пинк флойд" се говореше, че ще си направят концерта в Берлин, който направиха с бутането на стената. Оказа се, че не е възможно това нещо да стане. Важното е да стане едно хубаво тържество действително.
На следващия ден в НДК ще имаме концерт, който е традиционният новогодишен концерт, който така ще бъде подреден, че действително да се
отпразнува още един път членството ни в Европейския съюз. Ще има една официална церемония, чакаме доста гости и от чужбина на 1 януари.
Кой ще е най-високият?
Най-високият ще бъде в смисъл представителят на следващото председателство - германският външен министър, който ще бъде тук на 1 януари.
На 1-ви ли ще дойде, или ще кара Нова година тук?
Нова година ще я кара в Румъния, а тук ще дойде на 1 януари най-вероятно. Очаква се потвърждение и според мен това е най-добре и за нас от гледна точка на програмата, която организираме. Очаквам други мои колеги външни министри също да дойдат. Има вероятност представители на Европейската комисия, Европейския парламент, но все още сме в разговори.
Какво стана с идеята да светим, тя беше на Иво Прокопиев .
Е, това беше идея на Иво Прокопиев.
...да запалят всички лампи, обаче знаете ли, енергетици ми казаха, че не са сигурни, че като спираме "Козлодуй" и точно в този момент да вземем да запалим лампи и при тези проблеми, които имат и електроразпределителни дружества в страната, може да гръмне системата и цяла Европа, вместо да ни види как светим, да вземем да загаснем.
Идеята е интересна, на Иво Прокопиев. Той даже от името на бизнеса прояви готовност и включително за нейното разпространение, и т.н. Нямам представа от техническите параметри, но винаги има рискови, знам, такива пикови моменти. Не е хубаво да създаваме още един.
А кое ще е най-значимото извън България, за което вие пряко отговаряте?
Извън България първото, с което се занимавам,е това международно участие и присъствие тук в тържествата, които ще имаме на 1 януари. Извън България в посолствата на европейските страни основно през януари месец ще правим различни събития. В Европейския съвет 14 и 15 декември са датите за Европейския съвет, който е последен, в който врезолюциите отново ще влезе членството на България.
В момента се работи по текста на резолюциите на Европейския съвет, така че вероятно там ще има няколко събития около 13-и и 14-и. До голяма степен зависят от председателството и от комисията, която има собствени виждания за работа, и Европейския съвет в Брюксел. При всички случаи ще има някои събития, които са съпътстващи там.
