Вдъхновение, бунт и преоткриване са трите думи, които най-добре резюмират вече почти 40-годишната му кариера. Той е героят на десетки култови ленти и любимец на критиците, но въпреки това самият той остава все така енигматичен, сдържан и дистанциран от врявата и безумието на Холивуд.
В навечерието на най-добрата му роля досега – в „Най-мрачният час“, Дейвид Томсън се пита кой е истинският Гари Олдман и какво му предстои оттук нататък?
Може ли актьорът, прочул се с образите на СидВишъс, Джо Ортън и Дракула, наистина да изиграе величествения Чърчил?
Gary Oldman Dracula is all I can think about when I see people wearing tiny sunglasses. pic.twitter.com/LRUnIvcKdp
Един кратък ретроспективен поглед в историята показва, че този велик политик не е започнал пътя си особено величествено. Когато 65-годишният Чърчилстава министър-председател през май 1940 г., вероятността да запише името си със златни букви в световната история не изглежда никак голяма.
Лидерите на Консервативната партия гледат на поемането на този висш пост от Чърчил, след дискредитирания Невил Чембърлейн, като на доказателство за отчаянието и неминуемия крах, който грози Великобритания. Някои от тях дори кроят планове да го отстранят. В такъв момент властта може да бъде нож с две остриета.
The highly acclaimed Darkest Hour (PG-13), nominated for 6 Academy Awards, including Best Actor (Gary Oldman), will be presented Fri Sat Sun, Feb. 23, 24, 25, at the Story Theater in Story City. Shows are at 7, with special matinees Sat & Sun at 4:30. Admission is only $4. pic.twitter.com/irKuh1QVgZ
Гари Олдман има много по-добра репутация от тази на Чърчил в началото на политическата му кариера, но това не значи, че той някога е бил глезеното дете на Холивуд. Не се опитва да мине за чаровен сърцеразбивач като Джордж Клуни или за безупречен джентълмен като Бенедикт Къмбърбач.
Олдман никога не е имал за цел да изглежда като част от висшето общество. Дори маниерите му не са твърде английски, защото е прекарал по-голямата част от живота си в ЕлЕй и предпочита да играе американци, особено ако са психопати като Лий Харви Осуалд в „Джей Еф Кей“ (1991).
Преди да изиграе Джордж Смайли в „Дама, поп, асо, шпионин“, най-близката среща на Олдман със заветната статуетка е като Сид Вишъс. Ужасените членове на Академията, разбира се, не му я присъждат, тъй като търсят по-изтънчена и нюансирана актьорска игра.
От десетилетия Олдман е смятан за впечатляващ актьор, но и такъв, който се води не толкова от напътствията на режисьорите, с които работи, а от собствения си първичен инстинкт и вдъхновение.
Филмите му, в които играе, са изключително разнообразни, но той рядко е звездата, около която се върти всеки от тях. Тези, в които е в главната роля, нямат особен касов успех, защото той няма нищо общо с типажа на всеобщ любимец.
Шеговито казано, името му продава билети точно толкова добре, колкото той се държи по светските предавания, в които имат неблагоразумието да го поканят.
Гари Олдман с наградата БАФТА за най-добър актьор за ролята на Уинстън Чърчил вGulliver/Getty Images
Никой кастинг агент няма да ти каже: „Намери ми някой като Гари Олдман“, защото Олдман просто няма аналог в Холивуд. Той с удоволствие се губи в джунглата на многото си коренно различни роли.
Няма как да му бъде поставен етикет или да бъде вкаран в някоя удобна категория. Образите, които създава на екрана, са толкова живи и пълнокръвни, че личността на актьора зад тях остава скрита и неуловима.
Гари Олдман вGulliver/Getty Images
Олдман никога не е правил нищо, за да бъде любимец на зрителите или от киноиндустрията. Възхищението от таланта му го кара да се чувства неудобно и той продължава да избягва старателно интервютата и всяка друга форма на публична изява. Той е бунтар, на когото не му пука за филмовите награди и репутацията, с която се ползва в бранша.
Нещо от тази нагласа се е просмукало и в превъплъщението му като Чърчил. Неговият Чърчил е емоционална развалина – на плещите му тежи тежката задача да спаси нацията, но самият той е човек, който отчаяно се нуждае от спасение.
Кой е истинският Гари Олдман? Да започнем с това, че е роден на 21 март 1958 г., само три години след като обърканият и тежко болен Чърчил се оттегля от поста министър-председател.
Гари Олдман вGulliver/Getty Images
Лондон, по чиито улици расте Олдман в края на 50-те, все още носи белезите от Втората световна война и странното проклятие на победата: пораженията от бомбардировките още се виждат с невъоръжено око, храната е с купони, а мъжките дрехи са в различни нюанси на сивото.
Картината се допълва от факта, че бащата на Олдман е моряк, преквалифицирал се в заварчик и малко по-късно зарязал семейството. Със своя отсъстващ баща-алкохолик, Гари Олдман е типичен син на работническата класа от Югоизточен Лондон (много преди той да стане скъпият район, който е днес).
В онези времена британското кино е под знака на имена като Дърк Богард, Джак Хокинс, Доналд Синдън и Ричард Тод. Ерата на грубия реализъм все още предстои, макар че влиянието на поколението на сърдитите млади мъже в лицето на Джон Озбърн, Харолд Пинтър и Том Стопард се усеща все по-силно. На Острова настъпва ерата на актьорите от работническата класа – Албърт Фини, Том Кортни, Робърт Шоу, Питър О‘Тул и Майкъл Кейн. Гари е на пет, когато The Beatles завладяват радиостанциите и сърцата на младите англичани.
Целият текст можете да прочетете в новия брой на българския Esquire
Гари Олдман на корицата на българския EsquireEsquire
