13-годишно момиче от Перник с аутизъм е било подложено на сексуален тормоз и е било насилвано от мъж в столичното 4-то помощно училище "Проф. Димитър Кацаров" в София.
За скандалния случай разказа майката Радосвета Симеонова, която на 29 септември е сезирала няколко институции по казуса. Парадоксалното тук е, че преди две години родителите на Ана-Мария, Радосвета и Росен, създават фондацията „Ана-Мария", с цел родители на деца аутисти в Перник да могат да получат нужната подкрепа.
Възможно ли е дете с проблем да си внушава, че подобно нещо се е случило, и за пореден път ли институциите ще си затворят очите?
Семейство Симеонови записват 13-годишната си дъщеричка в частното помощно училище „Проф. Димитър Кацаров" в София от новата учебна година, която започна на 16-и септември. До този момент детето е учило в масово училище в Перник. Само няколко дни по-късно, на 19-и септември, Радосвета Симеонова прибира дъщеря си от строго охраняваното училище и веднага забелязва, че част от бельото на Ана-Мария липсва.
„Ана е аутист и сама не може да съблече бельото си. Върнахме се обратно до портала на училището, търсих класната за някакво обяснение, но я нямаше. Видях директорката в двора и започнах да питам как, кой и защо е свалил сутиена на Ана. Директорката започна да ми обяснява как през деня Ана си е сваляла чорапите, че имала проблем с поведението. Сдърпахме се, защото аз я попитах защо не съм уведомена, ако е имало някакъв проблем. Съпругът ми отиде на 23-и септември, за да потърси разумен отговор на тези въпроси. Не е имало отговор, имало е нападки, обвинения", обясни притеснената майка.
По думите й директорката на училището Венета Бочева заявила, че те с нищо не могат да докажат, че са изпратили детето си облечено със сутиена на училище:
„Още обясни, че под никаква форма не мога да очаквам, че дете, което е с проблеми, някой ще повярва на каквото и да било. Аз не обвинявам, аз търся отговор и искам някой да ми каже какво се е случило с детето ми. Никой от училището не пое ангажимент да провери случая".
Как разбрахте, че има проблем с дъщеря ви, освен липсващото бельо?
Ана е аутист. Тя има своите странности и тежко поведение, защото е в пубертета, тъй като е на 13 години. Откакто се прибрахме от училище на 19 септември, тя не желае да излиза навън, изпада в истерия преди да излезем. Всяка вечер, когато тръгваме да взимаме душ, тя изпада в истерия. На 27 септември вечерта в банята, пищейки, докато се убеждаваме тя да влезе под душа, започна да обяснява „да не давам на чичкото да я пипа". Много трудно беше да говори до момента, в който тя показа къде - в областта на гърдите, че е била пипана. И понеже започна да се блъска в стената и да ме умолява да не я давам, най-големият шок беше на 28-и септември, защото тогава каза, че чичкото й казал да си обуе гащите. Аз изстинах, питах я къде те пипа чичкото, тя тогава ми каза, че учителят й казал да си свали гащите, и я е пипал долу, бъркал й в задните части. Към днешна дата аз не знам как да попитам с какво е бъркал".
На 29-и септември, първият работен ден, Радосвета и съпругът и Росен започват порочната си обиколка за търсене на помощ от институциите. От училището отказват отговор. Екип от 6-о Районно поема случая, но без да даде насоки на семейството и без да вземе показания, изисквайки единствено медицинска експертиза.
Владислава Цолова от Фондация „Стъпка за невидимите деца", която от години работи в помощ на децата с аутизъм в България, е категорична, че в тази ситуация, единственото доказателство може да бъде медицински преглед, който да установи имало ли е реално физическо насилие.
Радосвета Симеонова обясни, че техен познат лекар ги насочил към Съдебна медицина в Александровска болница, откъдето да издадат експертиза дали на детето е посягано сексуално:
„В Съдебна медицина на Александровска болница хората се държаха много любезно, но се оказа, че към днешна дата, за да бъде направен гинекологичен преглед на аутист или на човек, който има психичен проблем, този преглед трябва да бъде направен в пълно съзнание. Аз мога да направя на дъщеря ми такъв преглед само с пълна упойка. По закон лицето, което се подлага на такъв преглед, трябва да е съгласно с манипулацията. Няма процедура за работа с хора с увреждания. Във всеки един момент, ако някой направи нещо на човек с тези проблеми, няма как да се докаже. Никой от никъде не се обажда, да се поинтересува. Все още не са ни разпитали. Нямам никаква индикация от службите, че съществуват".
Въпросът с медицинската експертиза се оказва ключов. Разтревожената майка на Ана-Мария обясни, че според информацията, която са й дали лекарите от Александровска болница - ако детето е било изнасилено, всички улики вече са заличени.
След като социалните мрежи „гръмнаха" с историята на 13-годишната Ана-Мария и медиите часове наред търсихме отговор от институциите, в 17:00 часа от Министерството на образованието дадоха брифинг по темата.
Заместник-министърът на образованието Ваня Кастрева каза, че сигналът е на тяхното внимание от 29 септември. Във връзка са и с другите институции, които се занимават със случая, това са: Столичната дирекция на полицията и Агенцията за закрила на детето. По думите й още на 23 септември училищният екип е реагирал, а нещата се случват с особена интензивност на 29 септември. Било е намерено бельото на детенцето в класната стая. Бащата е отишъл в школото на 23 септември. Детето е било ново за класа. На тази среща с бащата възниква и въпросът как бельото е попаднало в класната стая?!
На 27 септември дето започнало да се оплаква от някакъв чичко. То не е посочило конкретен учител, а има период между 19 септември, когато е станала случката с бельото на момиченцето и 27 септември, когато за първи път започва да се оплаква от чичкото, дотогава то не е споменавало за това. В училището работят около трима по-възрастни мъже. Останалите мъже са по-млади възпитатели - психолог, социален работник. Сигнал за човек, който тормози по такъв начин децата, до този момент не е бил подаван за това училище. В протокола от срещата на 23 септември между училищния екип и бащата изобщо не се е говорело за сексуално посегателство, а само за това как бельото на детето е попаднало на шкафчето в класната стая, каза още Кастрева.
Тя уточни, че екипът на предишното училище на момичето, което е Общообразователно и се намира в Перник, също са имали недоволство от страна на майката на детето по най-различни поводи. Проверката от МОН по случая трябва да завърши до три дни.
Заради 60-дневния срок, в който по закон разследващите трябва да приключат проверката по случая, от прокуратурата и полицията категорично отказаха да коментират.
Стана ясно обаче, че засега проблемът на семейство Симеонови и 13-годишната им дъщеря е провокирал съставянето на една полицейска преписка. Прокуратурата все още не е преценила, че има основания да образува досъдебно производство.
Междувременно родителите на 13-годишната Ана Мария обясниха, че се консултират с адвокат, който да им помогне да защитят правата на детето си по съдебен път.
В ситуация с видими белези от физическо нараняване е попадала и Анна Дамянова, майка на 15-годишната Снежанка. Детето е с церебрална парализа и хидроенцефалия. То посещава столичното специално училище за слепи „Луи Брайл", тъй като е близо до дома й и има паралелка за деца с множествени увреждания. Анна сподели, че родителите могат да влизат с децата си и дори да стоят в часовете, като в тези случаи персоналът се държи по-внимателно с децата.
Ето какво още разказа тя:
„Един следобед отидох да прибера дъщеричката си от училище. Влязох в стаята, в която знам, че стоят следобедно време. Там беше само детето ми и една от лелките, която беше с гръб към мен и не ме видя, че влизам. Видях как лелката скубе дъщеря ми. Много се ядосах и я попитах защо го прави. Тя ми отговори, че не седи мирно и се клатела на стола и можела да се удари. На следващия ден отидох при директорката, извикаха въпросната лелка, но вместо да получа подкрепа от директорката, те се опитаха да извъртят така нещата, че аз не съм видяла добре, после, че съм си била измисляла. Отидох в Държавна агенция за закрила на детето. Там ме попитаха дали детето може да говори. Аз им обясних, че не може, защото е невербална. Те ми отговориха, че в такъв случай нищо не могат да направят, тъй като не могат да докажат, че аз казвам истината. Друг случай - преди четири години. Отидох да я взема от училище и видях, че пръстчето й на едната й ръка е много синьо. Попитах на следващия ден какво се е случило, но нито класната знаеше, нито учителката по физкултура знаеше, защото се оказа, че са я водили там. Обясниха ми, че може би се одрала в стената нещо, което ми звучеше съвсем нереално. След това нокътчето й падна. Не искам да си представя каква болка е изпитало детето. Така и не разбрах как, къде и кога се е случило това, защото никой не знаеше. Аз не обвинявам никого, просто искам да знам как се е случило. Може тя сама да се е наранила, може някое детенце да я е наранило. Това са дечица с проблеми. Някои от тях са по-агресивни, но никога не получих адекватен отговор на въпросите си".
