Много се изписа в последно време „за" и „против" тютюнопушенето на обществени места. И двете страни имат своите доводи, някои от тях смислени и логични, други емоционални и егоистични.
Не искам да влизам в тази полемика, макар да съм непушач и да съм твърдо против отмяната на пълната забраната за пушене на обществени места. Но искам да ви разкажа една случка.
Тази сутрин минах през едно много известно кафене на „Дондуков", за да си купя капучино. Не си купих, нямаше как да стане това, защото още с влизането в заведението ме блъсна огромен облак от цигарен дим. В кафенето имаше поне трийсет ученици от Английската гимназия, от които 90 процента бяха с цигари в ръце.
Нали знаете израза „лисичарник"? Е, това заведение беше истински лисичарник. Където човек, бил той и пушач, сигурно няма да издържи и 5 минути. Първо ще му залюти на очите, след това ще му се умиришат дрехите, а ако има твърдоглавието да постои 15 минути, сигурно ще се задуши. Обърнах се и моментално си излязох.
Очевидно тези деца не знаят какво си причиняват, не са наясно, че това не е начинът да покажат, че са еманципирани, че са големи и управляват живота си.
Дали са виновни родителите, училището или обществото, няма значение. Но един закон, който би предотвратил подобни грозни сцени след първи юни, е на път да бъде прекроен от мнозинството на ГЕРБ.
Заслужава ли си?
