Можем само да бъде възмутени от смъртните присъди, произнесени във вторник в Триполи срещу петте български медицински сестри и палестинския лекар. Шестимата работеха в Либия, където системата на здравеопазването е толкова лоша, че пациентите, които могат да си го позволят, заминават да се лекуват в чужбина, най-вече в Тунис. Наети от детската болница в Бенгази през февруари 1998 г., тези медицински сестри бяха обвинени, че са предизвикали умишлена зараза с вируса на СПИН. Четиристотин двадесет и шест либийски деца бяха заразени. Повече от 50 починаха.
Учени от цял свят отдавна оспориха версията за умишлено заразяване. Те са уверени, че СПИН-епидемията се е появила в клиниката в Бенгази много преди постъпването на работа на медицинските сестри и отдават разпространението на вируса на болестта на заразени спринцовки. Но нищо не помогна. За нуждите на пропагандата си полковник Муамар Кадафи дори обвини медиците, че са действали по заповед на ЦРУ и на Мосад.
И така от един внезапен обрат на друг процесът срещу петте медицински сестри и и палестинския лекар се проточва във времето. Зад решетките от 1999 г., българските сестри и палестинският лекар вече бяха осъдени на смърт през май 2004 година. Присъдата беше отменена от либийския Върховен съд, а между Триполи, София, Вашингтон и Брюксел започнаха преговори. Малко по-късно срещу медиците започна нов процес. Той доведе до същия резултат, за който западните столици изразиха единодушно съжаление във вторник.
Тази игричка прилича много на шантаж. Преговорите с международната общност доведоха през декември 2005 г. до създаването на международен фонд, предназначен да обезщети жертвите и техните семейства. Те искат от България и от другите дарители по 10 милиона долара за всяко заразено дете. Точно същата сума, която Триполи прие след години на увъртания да плати на близките на 270-те жертви на атентата над Локърби в Шотландия, където самолет на "Пан Ам" се разби през 1988 година.
Продължаването на тези нечисти финансови преговори може да улесни освобождаването на осъдените. Според либийското правосъдие жертвите могат да поискат помилването на осъдените, ако решат, че са добре обезщетени. Други решения също са възможни. Помилване от Вожда на революцията, анулиране на новата
присъда от либийския Върховен съд, прехвърляне на осъдените в България, където да излежат наказанията си след замяната на смъртните им присъди с по-леки.
Полковник Кадафи толкова си игра с огъня, че се създава впечатлението, че този случай се е изплъзнал от ръцете му и представлява заплаха за добрите отношения, които той поднови със САЩ и Европа. Той несъмнено е поставен в затруднено положение.
Може би очаква помощ от Вашингтон или Брюксел. Но сега той сам трябва да намери изхода и то възможно най-бързо./БТА/
