Знаете вече добре за случая, който разтърси за пореден път обществеността и показа измеренията на детската жестокост и насилие, този път и над учител. Двама дванайсетокласници от СОУ „Г.С. Раковски" пребиха 49-годишен учител от същото училище. Преподавателят по физическо възпитание Димитър Димитров почиствал сняг в двора на училището, докато младежите играели футбол на изкуствения терен. Учителят констатирал, че металната оградата на игрището е скъсана, а те са на терена, въпреки че вратата е заключена. В отговор двама от зрелостниците, единият от които ученик в същото училище, се нахвърлили върху него, съборили го на земята и започнали да го ритат. Медицинската диагноза за учителя е ясна - счупен зъб, скъсана колянна връзка и един месец извън строя. Много по-трудно обаче е да се сложи социалната диагноза - защо е възможно това да се случи? Учителят, този, който заслужава най-малко „Благодаря!", да получава ритници. По тези въпроси разговаряха в предаването „Кой говори" по Дарик тримата психолози Мариана Банчева, Анет Маринова и Иван Игов.
Причините за случилото се са много и различни, обясни Иван Игов. Според него една от тях е свързана с падналия престиж на училището като институция, а също и на учителите в него. „На училището само по себе си вече не се гледа като на едно място, на което ти отиваш, за да получаваш знания и възпитание и което ти трябва да цениш и да обичаш. Учениците в повечето случаи се чувстват там като закарани на сила, учейки повечето неща, които те не харесват и това ги кара в един момент да кажат: „Това не е моето място", каза Игов. Той допълни, че като друга причина може да се посочи и ролята на самите учители, които са носители на тази фрустрация. „Агресивните модели на децата се подкрепят от социалната среда. В съответния случай моделът на нашите треньори е да пренавиват децата, да ги правят агресивни", добави психологът.
Мариана Банчева заяви, че в отношението възрастни-деца правилата трябва да бъдат споделени ценности. Според нея семейството и училището от една страна, трябва да създават среда, в която децата да се чувстват сигурни и от друга страна, да учат децата да поемат отговорност. „Това, което основно ни липсва през последните години, е как съвременните родители учат децата си на граници и на уважение към правилата и към авторитетите. Няма демократично общество, което да не е основано на спазване на правила и да не е основано на уважение на определени авторитети", обясни Банчева и допълни, че понякога възрастните са тези, които създават хаос.
Според нея създаването на среда за безнаказаност и непрекъснато оправдание на всичко негативно, което се случва по отношение на обществото и на тези, които нарушават правните и морални принципи норми, създават усещане за безнаказаност у децата. Друг проблем, който тя отбеляза, е свързан с това, че голяма част от професионалистите, особено в образованието, нямат чувствителност за различните начини, по които се проявява агресията. „Когато ние говорим за агресия, най-често се фокусираме само върху физическата агресия, а всичките форми на вербална, психическа се пропускат. Агресията може да бъде с тяло, с поглед, с жестове, гримаси... Училището обаче няма тази чувствителност и не предприема мерки, с които да минимализира и да овладява това", каза още Банчева.
Анет Маринова обясни ситуацията по абстрактен начин, сравнявайки я с митология. Според нея по този начин губим граница кое е вътре в нас, кое е извън нас. „Всичко се случва внезапно, тук и сега, и то е свързано с разкъсване, жестокост и непредсказуемост", каза още Маринова.
Тя обясни, че трябва да има разбиране за природата на човешката агресия, защото идеята не е тя да се забрани, а да се говори за това. Най-важното е да познаваме себе си и да се научим да овладяваме агресията, допълни Маринова.
Самият случай сам по себе си е важен, обясни Иван Игов, но допълни, че по-сериозният и важен проблем е всъщност защо това насилие в обществото и училище непрекъснато се случва. „Аз съм напълно убеден, че ние като народ и като хора сме толерантни, ние сме хора, които сме коректни към другите, като цяло не сме агресивни. Ние не сме агресивни навън, ние сме по-скоро агресивни към себе си и затова е толкова голям броят на самоубийствата в България. Но тези неща трябва да бъдат поводът за това какво да направим и какво да променим за средата около себе си, да установим натиска, за да не случва, защото децата затова са децата, защото ние трябва да ги учим кое е поведението, което е приемливо", каза още Игов.
Като заключение той обясни, че до тази агресия се е стигнало от една страна, заради училищната среда и от втора страна, поради липсата на авторитети, липсата на граници и липсата на норми.
Целият разговор в предаването "Кой говори" по Дарик:
