Вече двадесет години българинът живее при все по-самоубиваща се държавност. Като че единствената задача на държавата е да намира работа на куп хрантутници.
Недоволни от системата, която уж трябва да работи за тях, гражданите започнаха да я съдят. За какво ли не. Понякога смешни искове - поне на пръв поглед. Карал си човекът колата, попаднал на дупка...авария. И съди я държавата, я общината.
Добре де, стават такива работи навред по света. Да, но рядко. А у нас - прекалено често.
Не, че това прави впечатление на властите. Защото те са абсолютно абдикирали от задълженията си. И българинът се чуди - а за какво ни е държава, за какво са ни власти, за какво ни е това общество?
Ето фрапиращ пример. Една община беше предложила на местни бизнесмени да си "осиновят" някоя пешеходна пътека. Да я поддържат, а в замяна да изписват рекламното си лого отгоре й. Нямали пари за пътната маркировка, та се сетили как да избягат от още едно задължение. Което не е нищо ново. Защото отдавна държавните и общински служби не само са се отрекли от задълженията си, но се опиват и бизнес да въртят с тях. Просто се чудят как и кому да ги хързулнат срещу добра плата. Либерализъм, викат, по-малко държава, повече слободия за уредилия се.
У нас май не остана неконцесионирано, не наето, не заето от частници носещо доходи, но изискващо и труд, бивше държавно действие. Англичани ръководят митниците. Чехи, немци, германци разпределят тока ни, британци уж са взели в ръце информационните системи, всякакви офшорки концесионират вода, парно, магистрали. Банка българска вече не остана.
Нещо повече - и данъците минават през чужденци. Вече няма плащане в данъчната служба. За да се пести, касиерите са съкратени, а парите се внасят по банков път. За която цел на банките са дадени помещения и ти вземат по 2 лева за осем лева превнесени чрез тях. Бизнес - нищо лично. Освен комисионните, но те бива да се месим в интимните взаимоотношения между държава и частник. Макар най-често интимността е върху наш...хм, гръб.
Преди време законодателите решиха, че и събирането на задължения може да стане частно. И официонализираха вече бившите рекетьорски групи като едва ли не обществени служители.
Както става със здравеопазването. Защо са му на здравното министерство пари? - зачуди се един бивш лекар, вече депутат. Средствата трябва да преминават през здравната каса и да не е държавно задължение изпълняването на конституционните изисквания за правото на медицинска помощ. Те, средствата, не само минават, ами и доста от тях остават. Банални станаха примерите с луксовете, заплатите, привилегиите на уж обслужващите ни от здравната каса. И?
А когато бедствия поразяват страната или отделни граждани, оказва се, че държавата все няма пари. И затова се втурват благородни хора да просят помощи от едни бедняци за други.
И даваме - защото май прави излизат Илф и Петров с прословутия си лозунг "Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се!"
Поради което поумняхме и отдавна вече не разчитаме на държавата. Тихо, неофициално, но из много селища и региони се формираха отряди за самозащита. Бродят нощем хората, гърмят и гонят апашите. Защото знаят - един полицай не може да обиколи пет-шест села за нощ, камо ли да ги опази.
И затлачените канали сами разчистват българите, и електропроводите ремонтират, и мостове вдигат, и дупките по пътищата с бетон временно заливат...
Защото няма смисъл да се чака от държавата, отдавна изпълняваща само едно, не чак толкова нужно нещо - хрантути куп лафаджии и търтеи на чиновническа синекура.
Та затова отдавна се питаме - ами защо ни е тогава държавата? Да започваме отново - от пещерния либерализъм. По-евтино е. Пък и без това натам отиваме в затворения кръг на прехода.
Авторът е блогър в Log.bg.
Още материали от същия автор четете в genekday
