Герджиков: Оставам в НДСВ, но се притеснявам за бъдещето на партията
Герджиков: Оставам в НДСВ, но се притеснявам за бъдещето на партията / netinfo

Интервю на Йовка Йовчева с проф. Огнян Герджиков

Проф. Герджиков, разочарован ли сте от решението НДСВ да не издига кандидат за президент и съжалявате ли вече, че не приехте вие да бъдете номинацията на партията за тези избори?

Ако трябва да съм честен - не съм във възторг от това решение, но така или иначе то е взето почти единодушно от Политическия съвет. И е нормално да се очаква, че щом 15 души мислят по един начин, то вероятно това е по-разумно, отколкото мислят един или двама. И от тази гледна точка аз се примирявам – просто останах на моето разбиране, което се беше формирало през месеците, че НДСВ трябваше да има собствена кандидатура.

Май мнозина са примирилите се с това решение, защото по-голямата част от ръководството категорично държеше на това НДСВ да участвате в тези избори?

Вероятно първоначалните нагласи бяха свързани преди всичко с това, че имаше все пак някаква надежда нашият лидер да се кандидатира. Което е естествено - в една партия лидерът да бъде този, който да бъде номиниран за президентската надпревара. Но така или иначе това не стана. В крайна сметка се взе това решение, което след време може да се окаже всъщност по-разумното. Но аз към днешна дата никак не съм убеден, че това е така.

Как се случи обаче така, че почти всички в Политическия съвет на НДСВ бяха за собствен кандидат, а научихме че само двама – вие и Николай Василев сте били тези, които са гласували срещу решението, предложено от лидера?

Да, това е вярно. Но все пак нека да припомня, че преди два месеца очакванията нашият лидер да се кандидатира бяха сериозни и това тогава мотивира Политическият съвет да застане твърдо зад тази позиция. Сега вече, когато дойде последния момент и стана ясно, че нашият лидер няма изобщо такова намерение, вече нещата се обърнаха в представители на колегите от Политическия съвет. И двама души само останахме и изразихме несъгласие с тази позиция.

Излиза, че другите не мислят като вас или просто не събраха смелост да се противопоставят на позицията на лидера?

Е, това е нещо, на което те могат да отговорят.

Симеон Сакскобургготски призна пред нас, че е взел решение да не се кандидатира за президент още през лятото на миналата година, казвал ли ви е това поне на вас – членовете на политическия съвет?

В интерес на истината, аз това не съм го знаел и доколкото разбирам това не се е знаело от повечето членове на Политическия съвет. Ако някой го е знаел, във всички случаи то аз не съм в това число на знаещите. И не случайно надеждата, че може нашият лидер в крайна сметка да се реши на тази стъпка дълго време се подхранваше. Докато днес /бел. ред. вчера/ тя окончателно умря.

Тази стъпка умря, но пък увисна в пространството фразата - „ако лидерът не бъде номиниран, то никой от партията няма да бъде кандидат”?

Това вече не знам дали точно така трябва да се интерпретира, защото имаше и други варианти. Те се обсъждаха – в един определен период дори като че ли не подлежеше на съмнение, че НДСВ ще излъчи свой кандидат.

Обезличаване на партията – това ли чака НДСВ след това решение? Местни координатори дадоха знак, че чакат тези избори, за да вземат своето решение имат ли бъдеще в редиците на партията?

Вярно е, че нагласите на членовете на НДСВ, на нашите симпатизанти бяха по посока ние да участваме със собствена кандидатура в тези избори и вероятно мнозина от тях ще останат разочаровани. Което поставя пред нас едно сериозно изпитания. НДСВ е минавало през много изпитания, да се надяваме, че и през това ще можем да минем. Защото НДСВ има една поставена задача за след една година – едно успешно представяне на местните избори през следващата година.

Вярвате ли, че ще ви останат достатъчно членове и симпатизанти до изборите догодина, защото не са затихнали гласовете за една по-активна позиция, за излизане от коалицията?

Това всъщност ще бъде едно много сериозно изпитание. Един изпит, който ще е хубаво, ако НДСВ успее да го издържи. Ако не успее да го издържи – ще бъде жалко! Защото НДСВ през годините внесе нещо ново в политическия живот на България, направи немалко, за да може страната да излезе на европейския път, направи не малко за българския бизнес, за съживяване на икономиката. И никак няма да е добре една центристка партия, носителка на едни нови идеи – всичко това да остане в историята, едва ли ще е добре за бъдещето на българския политически живот.

Някой казват обаче, че това е началото на края на НДСВ?

Да, има такива песимисти. Аз самият имам притеснения в тази насока – не ги крия тези притеснения, имам ги тези притеснения. Дано те да не се сбъднат. Аз никак не бих се радвал тези притеснения да се оправдаят.

Според мен тази позиция за президентските избори носи повече негативи на партията?

В краткосрочен план наистина нещата изглеждат така. Но може би в дългосрочен план да се окаже разумно и мъдро това решение на Политическия съвет. Лично на този етап ми е трудно да видя подобно нещо, но допускам, че е възможно в дългосрочен план нещата да се окажат така, че НДСВ не е направило грешка. Понеже аз нямам този поглед как ще бъде след пет, след десет години – изхождайки от моята камбанария, струва ми се, че това не беше вярното решение.

Кой печели от тази позиция на НДСВ – да пасува и на тези избори?

Трудно ми е да правя точния анализ кой печели. Може би…. може би печели статуквото.

Не са ли основателни тогава съмненията че зад това решение стои сделка с БСП?

Винаги имам сериозни резерви, когато чуя за политически сделки. Може би поради факта, че никога не съм участвал в такива и нямам никакъв личен опит в подобни, и затова ми е трудно да повярвам. Това, което може би трябва да се каже е, че вероятно става дума повече за лоялност, отколкото за нещо друго – за сделка, за пазарлък. За лоялност към тройната коалиция. Лоялност, която е присъща на нашия лидер. Която е присъща и на НДСВ, като центристка партия, и в името на тази лоялност ние сме в тази тройна коалиция.

Лоялност, но не е ли унизително това приклекнало положение на НДСВ в управлението?

НДСВ направи нещо като саможертва, лишавайки се от собствен образ в голяма степен, подкрепяйки тази тройна коалиция и работейки заедно с нея. Но това го направихме, струва ми се, все пак в името на България, защото страната се нуждаеше от правителство. Иначе щеше да се стигне до парламентарна криза преди една година, което едва ли щеше да бъде добър знак с оглед нашите външнополитически приоритети. И в името точно на тази по-важна цел, поехме този кръст да бъдем част от тази тройна коалиция.

Докога обаче трябва да се носи този кръст?

Бих казал докато това е полезно за България.

Времето след първи януари ли е времето за преценка остава или не НДСВ в коалицията?

След първи януари е нормално да се направи един анализ и да се прецени какво е донесло това управление, кои са плюсовете и минусите, каква е ролята на НДСВ. Дали ще е полезно за България НДСВ да продължава да бъде в тази тройна коалиция или трябва да се търси някакво преструктуриране на политическото пространство. Това са въпроси, на които в момента не ми е възможно да дам отговор. На тези въпроси може би по-лесно ще се отговори през ранната пролет на следващата година. След като се направи една трезва и спокойна преценка.

Споделял сте, че академичното поприще, книгите са били водещото за вас, въпреки, че сте посветил последните пет години на политиката – позицията на НДСВ за президентските избори ще ви помогне ли да вземете решения в личен план? Мислите ли за напускане на политиката, на НДСВ?

Аз съм човек по природа лоялен, което ме кара да не прибързвам с крайни решения, с крайни стъпки. Затова ще нося своя кръст до момента, до който смятам, че мога да бъда в някаква степен полезен на каузата. Но в момента, в който разбера, че не допринасям нищо за постигането на политическите цели на НДСВ, които са обърнати в крайна сметка към България, очевидно тогава ще си дам сметка, че нямам повече място в политиката. Никога политиката за мен не е била някаква мечта или жизнена цел. Тя дойде за мен изневиделица, без да съм се стремил никога към нея.

Последното политическо решение е компромис за вас, но докъде могат да стигнат компромисите?

Винаги в такъв случай се поставя въпроса къде е границата. Не смея да изказвам каквито и да било категорични становища. Сега засега нещата остават такива каквито са. Продължавам да работя в редиците на НДСВ.

Ще гласувате ли на тези изборите и как? Имаше лидери, които не скриха, че гласуват на минали избори с отвращение…

Задавате ми въпрос с повишена трудност. Вероятно в хода на кампанията ще формирам позиция за кого да дам своя глас, тъй като съм раздвоен. Вероятно до последно ще търся в себе си опорни точки, за да знам как да се определя. Което не е най-комфортното състояние на духа.