Фрийдъм Хаус: България остава страна с частично свободни медии
Фрийдъм Хаус: България остава страна с частично свободни медии / снимка: Reuters, архив

И през 2013 г. България е оценена като страна с частично свободни медии, а в глобалната класация на американската неправителствена организация Фрийдъм Хаус е поставена непосредствено пред Монголия на 77-мо място сред 196 държави и територии.

По индекс за свобода на медиите пред нас е Сърбия, но Румъния (88) и Гърция (85) са по-зле в годишния доклад Свобода на медиите 2013, съобщава Дневник. Спрямо миналата година за България на практика няма промяна, защото в доклада, обхващащ 2011г., тя е на 78-о място, но от 197 държави, а индексът й се е подобрил със само един пункт по 100-точкова скала. България се намира след страни като Естония (13-та позиция), Чехия (28), Словакия (38), Словения (43), Литва (42), Латвия (56), Унгария (74), Черна гора (75) и Сърбия (76).

За района на Централна и Източна Европа и бившия СССР България е на 11-то място от общо 29 страни. В тази група има само седем държави със свободни медии, 13 - с частично свободни, а в девет те нямат свобода и една от тях е Русия.

Тазгодишният резултат за целия район е най-лошият от десетилетия насам, включително защото в него са три от осемте страни с най-репресивен към медиите режим в света, а без свободни медии живее 56% от местното население. Осредненият рейтинг е намалял леко предимно по икономически причини, но тенденцията не се променя към по-добро от 2008 г. насам.

Разпределението на обхванатите 197 държави е равномерно в трите групи на свободни 63 страни или 32% от всички), частично свободни (70 или 36%) и несвободни медии 64 или 32%).

Индексът на Фрийдъм Хаус оценява доколко печатните, електронните и интернет медиите са свободни, като се анализират събития и тенденции в рамките на предходната календарна година. Рейтингът е от 0 пункта за най-свободната (Норвегия води с 10) до 100 пункта за най-несвободната страна (Туркменистан е последен с 96). България е с показател 37.

Този рейтинг се определя на базата на три основни критерия: правна среда, в която действат медиите; политическо влияние върху начина им на работа и достъпа им до информация; икономически натиск върху съдържанието и разпространяването на новини.

Правната среда, в която работят медиите, се оценява по това дали самото законодателство има влияние като ги ограничава и дали управлението на страната използва законите и правната уредба, за да ограничава медиите в работата им.

В политическия критерий са включени широк кръг въпроси като степента на политическия контрол върху съдържанието на медиите. Разглежда се редакционната независимост на държавните и частни медии, достъпът до информация, наличието или не на официална цензура и автоцензурата на журналистите, възможността на местни и чужди журналисти да покриват новините свободно без сплашване, насилие, произволно задържане и оказване на каквато и да е била форма на тормоз.

Икономическият критерий обхваща структура, прозрачност и концентрация на медийната собственост; разходи за производството и разпространението и влияние на рекламите, субсидиите и подкупите върху съдържанието.

В този смисъл рейтингът отразява не само действията и политиката на правителството, но и поведението на самата преса в това да се опитва къде минават границите дори в най-рестриктивната среда, както и каква е ролята на фактори извън тези от държавния апарат.

Сред основните заключения от наблюдаваното през 2012 г. авторите от Фрийдъм Хаус посочват засилената роля на т.нар. нови медии. Гражданската журналистика, включително микроблоговете, социалните мрежи, мобилните телефони и други информационни и комуникационни технологии са помогнали на промените в Близкия изток и са попречили на режимите в Китй и Русия, например, да установят тотално доминиране на информационното пространство. „Но някои правителства усилено се опитват да ограничат този тип медии, включително с поправки в законите за компютърните престъпления, затварянето на блогъри и блокиране на онлайн съдържание и SMS услуги в определени периоди на политическо напрежение”.

Трябва да напомним, че са невъзможни честни избори без свободна преса, завяват от Фрийдъм Хаус. Политическите битки в няколко държави демонстрираха, че няма как да се създаде нормално поле за политически спорове и идеи там, където авторитарна уредба позволява на властите (като в Русия, Украйна и Венецуела, например) да употребяват контрола си над електронните медии за манипулиране на отразяването на кампаниите в своя полза.

От Фрийдъм Хаус извеждат сред основните тенденции за 2012 г. отслабването на свободата на медиите в няколко страни в Европа, най-вече заради икономическата криза.

Най-отчетлив е спадът в Южна Европа, където Гърция е слязла в категорията на „частично свободните”, а съкращенията и преследването на журналисти създаде впечатление, че медиите вече не успяват да изпълняват надзорната си роля и да информират адекватно гражданите за предизборните кампании, антикризисните мерки, корупцията и други много важни за обществото теми.

„Най-лошите от най-лошите”, както ги наричат авторите на доклада, са осем държави: Беларус, Куба, Екваториална Гвинея, Еритрея, Иран, Северна Корея, Туркменистан и Узбекистан. (БГНЕС)

Коментар