Езикова лудост и лавина от бюрокрация
Езикова лудост и лавина от бюрокрация / netinfo

/Щефан Борст, Заския Лере, сп. "Фокус"/

Все по-малко ирландци говорят майчиния си език на зеления остров. В пъбовете и магазините между Дъблин и Туламор 90 на сто от разговорите се водят на английски език. Този факт обаче слабо интересува ръководителите в централата на Европейския съюз в Брюксел. От 1 януари ирландският е 21-ят официален език на ЕС.

От седмици много ирландски депутати посещават специално организираните за тях езикови курсове. От общо тринайсетте ирландски евродепутати само петима владеят "собствения" си език. Разходите за писмени и устни преводи и за компютърно оборудване възлизат на над 600 000 евро.

На 1 януари 2007 година, заедно с ирландския език, в ежедневието на ЕС навлязоха и българският език със своята кирилица, и румънският като съответно 22-ия и 23-я език на ЕС. На този процес не му се вижда края. В Испания се говорят пет регионални езика, а освен това вече се обучават хърватски и македонски преводачи за устни преводи.

Турският и норвежкият език също принадлежат към езиковия арсенал на ЕС, макар че двете страни не са членове на ЕС, а и в далечна перспектива няма да станат. От началото на годината с купищата преводи се занимава отделен комисар. Румънецът Леонард Орбан е еврокомисарят за езиковото многообразие, но на никого не е ясно с какво може да бъде полезен.

"Занапред ще ни е нужен един комисар за морската риба и един - за речната", каза подигравателно евродепутатът от Християндемократическия съюз /ХДС/ Елмар Брок. На никой обаче вече не му е до смях. Преди европейската интеграция се отличаваше с езиковото си многообразие, а днес тя се проваля именно заради него.

Езиковото многообразие е причина и за бавенето на важни решения в Европейския парламент. Например евродепутатите трябваше да отлагат със седмици гласуването на европейската директива за телевизията, тъй като предложенията за промени не им бяха представени на всички езици.

Преводите създават проблеми и при топ решения. През пролетта германският Бундестаг върна доклада за напредъка на България и Румъния при подготовката им за членство в ЕС, защото не бе преведен на немски език. Председателят на германския парламент Норберт Ламерт даде ясно да се разбере: "Бундестагът се занимава с документи на немски език". Тъй като липсват специалисти, ирландците и малтийците ще трябва да чакат още пет години, докато европейските директиви бъдат преведени на техните езици.

Съпредседателят на Групата на християндемократите и християнсоциалите в Европарламента Маркус Фербер смята, че нещата вървят към фатален край. "Въвеждането на регионални езици като ирландския и каталонския пречат на сътрудничеството, купищата с хартия нарастват, а разходите се увеличават."

Европейският данъкоплатец плаща над един милиард евро за езиковото многообразие на Евросъюза. В проектобюджета за 2007 година за Европарламента това се равняваше на една трета от калкулираните разходи. Това не е чудно, защото всеки от 732-та евродепутати има право да се изказва на майчиния си език. Най-активни при отстояването на това право са французите, но и евродепутати от Полша и Литва също държат да се възползват.

Само Европейската комисия превежда годишно почти 1 милион и 500 хиляди страници, сред които 80 000 страници правни текстове за всяка една страна членка, зелени и бели книги, съобщения, наредби и директиви, речи, запитвания и уеб страници.

Рецептите срещу езиковата лавина не се оказват ефикасни. Затрупаните преводачи настояват за по-къси текстове. Тъй като няма достатъчно специалисти за симултанен превод, преводите се правят все по-често през английски език. "Естествено по този начин се губи автентичността", твърди холандска преводачка.

Отстояването на принципа на майчиния език понякога води до комични ситуации. Така например една делегация от четирима евродепутати, говорещи четири различни езика, трябваше да бъде придружена от осем преводачи. В такива случаи помага само прагматизмът.

През май няколко евродепутати трябваше да пътуват в командировка в Того. Тогава германецът се отказа от своя преводач и изяви готовност да води всички разговори на английски. Неговата колега от Франция се оказа по-малко гъвкава и отказа пътуването. На нейно място бе изпратен поляк, който говори английски, но не и френски. /БТА/

Коментар