В навечерието на 19-ата среща на върха Русия-ЕС на 17 и 18 май в Самара Хавиер Солана - член на ръководството на Евросъюза, оцени положението по следния начин: "Степента на напрежение в отношенията ни стигна своя максимум".
В Москва обаче доминира далеч по-позитивен подход. Анонимен източник от Кремъл увери московския печат, че "руската страна няма никакви негативи спрямо срещата на върха". Руските участници в самарската среща очакват същото и от европейските си колеги. Смятат да отделят лъвския пай от времето, за да обсъдят съвместното изграждане на четирите "пространства за сътрудничество" с ЕС, преминаването към взаимен безвизов режим, сближаването в международните въпроси.
И президентът Путин, и външният министър Сергей Лавров неведнъж потвърдиха през последните дни, че Русия без всякакво съмнение вижда в ЕС един от своите най-големи стратегически и търговско-икономически партньори.
Въпреки печалния тон на някои наблюдатели участниците в самарския форум имат основания да се радват на резултатите от съвместната дейност. Икономическите връзки на Европа с Русия не само стремително се разширяват, но поставят и същински рекорди по темпове на развитието. Към края на 2006 г. общият стокооборот стигна 231 млрд. долара и днес държавите от ЕС заемат дял от 52 на сто в стокооборота на Русия. Обединена Европа получава от Русия 43 процента от необходимия й газ и 32 на сто от петрола, в отговор проявява и насрещен интерес към сътрудничеството - 70 на сто от инвестициите в руската икономика са европейски.
Нещата не са тъй мрачни и в сферите извън икономиката. На срещата в Самара ще бъде обявено например едно впечатляващо постижение - от 1 юли влизат в сила подписаните преди година в Сочи споразумения за облекчения във визовия режим и за реадмисия. Виждането за Русия като бъдещ член на безвизовото шенгенско пространство вече не изглежда чиста фантазия.
Все по-добре се опознават взаимно парламентите и правоохранителните служби на Русия и Общността. В състава на квартета от посредници двете страни заедно търсят мир в Близкия изток, правят опити да вразумят Иран.
Общо взето е трудно да се оспори тезата, че потенциалът на взаимодействието между ЕС и Русия няма граници. И за да бъде оползотворен, струва си да се издигнем по-високо от някои проблеми, може би важни за един или друг, но проблеми от частен характер, понякога с отсянка на държавен егоизъм. Например този с полското месо. . . Тези дни руската санитарна инспекция потвърди, че Полша не осигурява за него достатъчен качествен контрол. По-специално, хората в Русия нямат готовност да ядат биволско месо от далечни страни, представяно за говеждо.
От своя страна премиерът на Полша Ярослав Качински току-що потвърди: полското вето върху започването на преговори за ново споразумение за партньорство и сътрудничество между Москва и ЕС остава в сила.
В този факт сам по себе си няма нищо ужасно. Днешният договор, изтичащ на 1 декември, предвижда възможността да бъде продължаван неограничено. В крайна сметка, замяната му е много повече в интерес на Европа, отколкото на Русия. "Много се нуждаем от ново споразумение за партньорство и сътрудничество с Русия", призна в понеделник в Берлин германският канцлер Ангела Меркел.
Друго нещо буди по-голяма тревога. Към полското вето бяха добавени още две - литовско и естонско. Вилнюс е недоволен, че на 26 юли 2006 г. Москва затвори тръбопровода "Дружба", тъй като изтичанията, по-просто казано - кражбите на петрол, стигнаха нетърпими мащаби. Талин пък се засегна от демонстрациите край посолството му в Москва. Те бяха организирани, след като естонските власти разкопаха гробовете на съветски воини и тайно, нощем преместиха Бронзовия войник.
Но въпросът не опира дори до морала. Въпросът е там, че антируското крило сред страните новаци в ЕС, оглавено от Полша, използва новопридобитото си членство в опити да измъкне от Русия едностранна, егоистична изгода в най-различни спорове.
Механизмът на ЕС се превръща в лост за натиск върху Русия. А на ветераните от Евросъюза, страните, основали клуба преди пет десетилетия, е отредена участта на заложници.
Последиците са печални - вместо ветераните да издигнат изоставащите новобранци до своето разбиране за европейските ценности, става обратното: новобранци дърпат ветераните надолу към своята националистическа трактовка на правата и свободите.
Историята с Бронзовия войник направо крещи за това. С разравянето на войнишките гробове и изместването на монумента Естония грубо наруши член 34 от допълнителния протокол от 1977 г. към Женевските конвенции за защита на жертвите на войната.
Действията на Талин са в противоречие и с член 13 от Четвъртата Женевска конвенция, която регламентира охраната на културно-историческите паметници и погребенията.
Въпреки това Брюксел изцяло подкрепи Естония. Този дисбаланс в позицията му крайно разочарова Москва и тя смята ясно да го заяви на форума в Самара. Междувременно ръководството на евросъюза демонстративно гледа през пръсти на проблема с "негражданството" на стотици хиляди рускоезични жители на Латвия и Естония. Всичко това явно потвърждава подозрението, че стандартите на ЕС в сферата на правата и свободите летят надолу.
Полското месо, естонското кощунство и американската безцеремонност при разполагане на компоненти от противоракетната отбрана в Източна Европа - все теми за обсъждане в Самара. Те обаче не трябва да отвличат участниците от основния въпрос - дали Обединена Европа е готова за по-нататъшно стратегическо сътрудничество с Русия? Той е принципно важен и за да се изяснят нещата, разговорът, макар и труден, трябва да е откровен.
Общо взето е трудно да се оспори тезата, че потенциалът на взаимодействието между ЕС и Русия няма граници. И за да бъде оползотворен, струва си да се издигнем по-високо от някои проблеми, може би важни за един или друг, но проблеми от частен характер, понякога с отсянка на държавен егоизъм. Например този с полското месо. . . Тези дни руската санитарна инспекция потвърди, че Полша не осигурява за него достатъчен качествен контрол. По-специално, хората в Русия нямат готовност да ядат биволско месо от далечни страни, представяно за говеждо.
От своя страна премиерът на Полша Ярослав Качински току-що потвърди: полското вето върху започването на преговори за ново споразумение за партньорство и сътрудничество между Москва и ЕС остава в сила.
В този факт сам по себе си няма нищо ужасно. Днешният договор, изтичащ на 1 декември, предвижда възможността да бъде продължаван неограничено. В крайна сметка, замяната му е много повече в интерес на Европа, отколкото на Русия. "Много се нуждаем от ново споразумение за партньорство и сътрудничество с Русия", призна в понеделник в Берлин германският канцлер Ангела Меркел.
Друго нещо буди по-голяма тревога. Към полското вето бяха добавени още две - литовско и естонско. Вилнюс е недоволен, че на 26 юли 2006 г. Москва затвори тръбопровода "Дружба", тъй като изтичанията, по-просто казано - кражбите на петрол, стигнаха нетърпими мащаби. Талин пък се засегна от демонстрациите край посолството му в Москва. Те бяха организирани, след като естонските власти разкопаха гробовете на съветски воини и тайно, нощем преместиха Бронзовия войник.
Но въпросът не опира дори до морала. Въпросът е там, че антируското крило сред страните новаци в ЕС, оглавено от Полша, използва новопридобитото си членство в опити да измъкне от Русия едностранна, егоистична изгода в най-различни спорове.
Механизмът на ЕС се превръща в лост за натиск върху Русия. А на ветераните от Евросъюза, страните, основали клуба преди пет десетилетия, е отредена участта на заложници.
Последиците са печални - вместо ветераните да издигнат изоставащите новобранци до своето разбиране за европейските ценности, става обратното: новобранци дърпат ветераните надолу към своята националистическа трактовка на правата и свободите.
Историята с Бронзовия войник направо крещи за това. С разравянето на войнишките гробове и изместването на монумента Естония грубо наруши член 34 от допълнителния протокол от 1977 г. към Женевските конвенции за защита на жертвите на войната.
Действията на Талин са в противоречие и с член 13 от Четвъртата Женевска конвенция, която регламентира охраната на културно-историческите паметници и погребенията.
Въпреки това Брюксел изцяло подкрепи Естония. Този дисбаланс в позицията му крайно разочарова Москва и тя смята ясно да го заяви на форума в Самара. Междувременно ръководството на евросъюза демонстративно гледа през пръсти на проблема с "негражданството" на стотици хиляди рускоезични жители на Латвия и Естония. Всичко това явно потвърждава подозрението, че стандартите на ЕС в сферата на правата и свободите летят надолу.
Полското месо, естонското кощунство и американската безцеремонност при разполагане на компоненти от противоракетната отбрана в Източна Европа - все теми за обсъждане в Самара. Те обаче не трябва да отвличат участниците от основния въпрос - дали Обединена Европа е готова за по-нататъшно стратегическо сътрудничество с Русия? Той е принципно важен и за да се изяснят нещата, разговорът, макар и труден, трябва да е откровен.
