Франц Фишлер, съветник на президента Георги Първанов и бивш еврокомисар по земеделие и рибарство
Като имате впечатления от забележките на ЕК към България, смятате ли, че до септември ще успеем да изпълним ангажиментите си?
Мисля, че в аграрния сектор това е постижимо. Е, не всичко ще е перфектно, но и в крайна сметка от вас не се изисква перфектност, а постигане на минималните изисквания. Така че изпълнението на този минимум би трябвало да е постижимо.
Кои са критичните точки?
Проблемите не са много. Условията, които поставя ЕС, са наистина някакво препятствие за членството, но рискът е другаде. А именно – ако не изпълните изискванията, да не получите пари от различните фондове на Евросъюза. Така че според мен във ваш интерес е така да се каже да сте изпълнили всичко, защото така ще получите сумите, за които е поет ангажимент от страна на общността. В допълнение на това – ясно е, че не можете да решите всички проблеми едновременно, затова трябва да се приеме план и да се действа по приоритети. Той трябва да е част от така наречения Национален стратегически план за развитие на селските райони, който се обсъжда в момента, защото е свързан с ред въпроси, които засягат не следващите няколко месеца, а следващите няколко години. Така че никой не очаква всичко да е наред още на старта.
Като говорим за този план - вие сам казвате, че е стратегически важно младите хора да се задържат в селските райони. Как да стане това?
Смятам, че това е точно едно от най-големите предизвикателства пред страната и не е специфичен проблем за България, а за цяла Европа. Основно условие младите хора да си останат по родните места, е да си намерят работа там. Трябва също да е ясно, че не е възможно всеки да работи в земеделския сектор. Така че в тези планове за развитие на селските райони трябва да се вземат решения, които да решават в перспектива проблемите и да се държи не само за развитието на земеделския сектор. Трябва да имате отговор на въпроса можете ли да намерите достатъчно инвеститори, които вложат парите си в селски райони. А това, за да стане, трябва да има вече изградена добра инфраструктура на местата, където се очаква да отидат инвеститорите. Така че виждате колко много връзки между отделните елементи на целия план трябва да се направят. И предизвикателството пред мениджмънта на този план е тъкмо да се вземе правилното решение за изграждането на тези връзки.
Какво ще е най-голямото предизвикателство пред хората от земеделския сектор непосредствено след присъединяването ни към ЕС?
За администрацията най-голямото предизвикателство е изграждането на интервенционната агенция. Също трябва да се уверите, че експортът може да тръгне като се осигури и финансиране за износителите. Другият важен елемент е да успеете добре да управлявате субсидиите, които ще получават фермерите. Има милиони изисквания към тези плащания от страна на ЕС. Освен организацията по тях трябва да се направи и надеждна система за контрол. Виждам, че в Министерството на земеделието и горите си дават сметка за това и се опитват да намерят подходящо решение.
Има ли проблеми с контрола върху субсидиите сред новите членки на Евросъюза?
Такива проблеми има в няколко страни. Последствието от тях е, че губят пари. Защото не става дума за пропусната възможност да се подпомогнат фермерите, а има допълнителен проблем – в Европейския съюз правилата предвиждат от страна на Европейската комисия да се правят проверки на място за това как работят контролните органи. И ако се окаже, че има направени грешки или пък мениджмънта на системата не е добър, впоследствие се намаляват сумите за подкрепа. И в крайна сметка тези пари няма да бъдат връщани от фермерите, но от държавата. И понеже става дума за липсващи пари на данъкоплатците – е от изключителна важност да се действа правилно.
Реално колко голям според вас е проблемът ни с разпокъсаността на земята?
Този проблем е типичен за цялата Европа – и за старите, и за новите членки. Дори за моята родина Австрия. И там имаме малки парцели също. Знам, че това създава много административни проблеми, но пък е нещо постижимо.
Колко време ще ни отнеме приблизително да доближим стандарта на живот в селските райони до този в градските?
Това, което сме видели в миналото от страните, които се присъединиха в различни периоди – примерно на Португалия и Ирландия отне от 10 до 15 години да се подобри ситуацията до толкова, че да се достигне средното равнище за ЕС. Но това не е постижимо навсякъде. Това е въпрос на непрекъснати усилия вътре в страната. Не е възможно от един за друг ден ситуацията тотално да се промени и да заживеете в нещо като рай. Въпросът е, че са нужни непрекъснати усилия, за да се подобрят тези условия. В допълнение процесът на глобализация и непрекъснатата модернизация в индустрията и сектора на услугите, дава все повече предимства на живота в града отколкото в селските райони. Затова е особено важно за тези територии да се осигурят добри стартови условия и равни на тези за хората в града.
Вие имате ли впечатлението, че за да изпълним изискванията на ЕС приемаме редица закони и регламенти, но не толкова успешно се справяме с прилагането им?
Да, прилагането също отнема време. Това не е нещо, което може да се свърши за кратък период. Примерно – обработката на отпадни води изисква огромни инвестиции, също и на отпадъците – това са дългосрочни проекти. Но това, което е важно, е да демонстрирате, че сте готови да инвестирате в тези проекти и че започвате. А изпълнението ще бъде приключено по-късно.
