Британците се страхуват от децата си
Британците се страхуват от децата си / netinfo

На път за вкъщи работниците бързат да отминат тълпата тийнейджъри, които се шляят или карат скейтборд в сумрака на лондонска улица. С качулки на главите и с хрипливи гласове, те са познат образ от не една и две ужасяващи истории по вестниците.

На британските младежи, които имат почти всеки ден запазено място в медиите, се гледа като на заплаха. За таблоидите те са "качулките" или "прошляците" - необуздани младежи, известни със склонността си към безпаметно пиянство и престъпления. Правителството измисли специален речник за проблемните тийнейджъри - NEETS са младежите, "които не работят, не учат и не тренират" ("not in employment, education or training"), ASBO са разпоредбите при антисоциално поведение ("anti-social behaviour orders"), прилагани за обуздаване на своенравните младежи. След неотдавнашната серия убийства с огнестрелни и хладни оръжия, в която бяха замесени лондонски тийнейджъри, думите "младежи" и "престъпност" вече вървят ръка за ръка във вестникарските заглавия.

При такова отношение, твърдят защитници на децата, не е изненада, че Великобритания зае последното място в неотдавнашно проучване на УНИЦЕФ за положението на децата в 21 развити страни.

Британски мозъчен тръст намери остроумна дума за това - педофобия.

"Във Великобритания винаги е имало култура, която може да се нарече малко антидетска", отбеляза Джулия Марго, един от авторите на доклад за британската младеж на левоцентристкия мозъчен тръст Институт за обществено-политически изследвания. "Във вестникарските рубрики за читателски писма непрекъснато се водят дебати за шумните деца по влаковете."

"Освен това има много деца, които се шляят по улиците, без да правят нищо", продължи Марго. "Това именно допринася за педофобията."

Проучването на института установи, че според пълнолетните във Великобритания тийнейджърите са по-голяма заплаха, отколкото в други европейски страни. В сравнение с гражданите на съседните страни далеч по-малко вероятно е британците да се намесят, ако видят тийнейджъри да вандалстват на автобусна спирка - 34 на сто от британците биха се намесили, срещу 65 процента от германците и 52 на сто от испанците.

Изненадващо, много младежи също не биха се намесили - очевидно и младите се страхуват от връстниците си.

Скейтърите с качулки, които тренират на бетонните стъпала и тротоарите в лондонското Сити, може да изглеждат точно от типа тийнейджъри, които мразят по-възрастните. Всички те обаче твърдят, че са жертва на грабежи, физическо насилие и тормоз от свои връстници. Те могат да разберат защо възрастните не искат да се месят.

"Това е културата на бандите", обясни 17-годишният Луис Хийпи. "По-рано най-лошите сбивания стигаха до заплахи от сорта "Ще извикам батко да те набие", докато сега е "Моята банда ще дойде и ще те намушка."

В доклада на УНИЦЕФ, разпространен през февруари, се твърди, че британските младежи са най-нещастните в развития свят. Макар че Великобритания е в средата на таблицата за здравеопазване и сигурност, тя е втора отзад напред, единствено пред Съединените щати, по показателя "бедност сред децата", и последна в

категорията "семейство и отношения с връстниците", при която се отчитат индикатори като семейства с един родител и времето, прекарвано с приятели и семейството.

В изследването на УНИЦЕФ едва 40 процента от анкетираните британци заявяват, че намират връстниците си за "приветливи и услужливи", в сравнение с над 80 на сто в спокойната страна Швейцария.

Британските младежи заемат челно място за рисково поведение като пиене, дрогиране и секс. Близо една трета от британците във възрастовата група 11-15 години са признали, че са се напивали два пъти или повече - най-високият процент в сравнение с която и да било от обхванатите от проучването страни.

В доклада се твърди, че благосъстоянието на дадена държава не е достатъчна гаранция за щастието на децата. Отбелязва се, че "няма неоспорима или последователна връзка между БВП на човек от населението и благополучието на децата".

Възможно е лошото представяне на Великобритания да е една от обратните страни на това, че по примера на Америка тя избра конкуренцията на свободния пазар - ход, който освобождава огромна икономическа енергия от 80-те години на миналия век, но задълбочи неравенствата и лиши мнозина от социални гаранции.

В страните с най-добри показатели - Холандия, Швеция, Дания и Финландия - има относително малък процент на бедност, плюс семейство и приятели с поддържащи функции, както и ниски равнища на рисково поведение при тийнейджърите.

В отговор на доклада британското правителство заяви, че данните, използвани от УНИЦЕФ, са били събрани между 2001 и 2003 г. и отбеляза, че оттогава е постигнат напредък в много области.

Опозицията обясни резултатите с разпадането на семейната институция и с културата на егоцентризма. Дългогодишният депутат консерватор Алан Дънкан заяви, че ерозията на авторитета води до общество, "в което реално се разиграва обезпокоителният сюжет от книгата на Уилям Голдинг "Повелителят на мухите", разказваща за група ученици, които попаднали на безлюден остров и се върнали към дивачеството.

Според експерти причините за проблема са комплексни. Някои са специфично британски като мрачното време, което принуждава възрастните да общуват на закрито в пъбове, а не в кафенета под открито небе, където децата имат свободен достъп. Високият процент на разводите във Великобритания и културата на

многочасовия работен ден означават, че много деца прекарват по-малко време с родителите, отколкото европейските им връстници.

Възможно е също така намаляващата раждаемост и застаряващото общество да водят до по-малка толерантност към буйното поведение при младежите.

"Превръщаме се в хронично обидена нация", заяви Стюарт Уейтън от изследователската група "Проблеми на младото поколение". "Антисоциалното поведение е обусловено не толкова от поведението само по себе си, колкото от реакцията на възрастните. Те вече не могат да търпят шумни деца на улицата"./БТА/

Коментар