Българският политически живот е на патерици, само дето вече и това не е интересно. Хвърчат списъци, замерват се с банкови трансфери и офшорни сметки, два-три дни извинения и обяснения в ефир, оцветява се паметник, посещения в районното, заплахи за Виденова зима. Дежа вю. Всичко това е преживяно, описано стотици пъти. Даже напъните да се възроди истерията около 10 ноември не успяха, че чак Вапцаров извадиха по медиите в надлежни цитати. Щипнете се, за да разберете, че не е сън.
Преди няколко дни госпожа от социологическа агенция ми се обади за анкета, свързана с 10 ноември, и аз първоначално не си спомних какво толкова се е случило на 10 ноември, нищо, че ноември е емблематичен революционен месец. Какъв 10 ноември, сега е 2013 г., за бога? Скъпи приятели, уважаеми колеги, умни граждани, наистина ли всичко това продължава да е интересно? Знам, че е важно, но...
Наистина ли един паметник, иначе симпатично дамгосан, продължава да е важна тема? Наистина ли т. нар. властимащи се връзват, че чак цяло районно вдигат на крак? Наистина ли поредната офшорна драма и пране на пари пак ще пълзят в общественото говорене, за да потънат след два-три дни, както казва д-р Николай Михайлов?
В България всичко е за два-три дни, ала тия два-три дни глупотевини и губене на време, умножени по 100 теми, всъщност правят една пълна година. Знам, че става дума за заместник-председател на парламента, знам, че става дума за заместник главен прокурор, но всичко това няма край.
Прав е Димитър Аврамов в коментара си за "24 часа". Разбира се, че живеем в два свята - частен и публичен. Разбира се, че публичният свят е напълно провален, но защо и частният, който би трябвало да съществува по пазарни механизми, продължава неистово да се занимава с провалите на публичния, но само в политическата му част? Така проваля и себе си. Има безброй смислени икономически атаки, които трябва да свалят правителства, аман от взирането в патерици и тефтерчета. Не че не са важни, напротив, много са важни.
Но докато светът се развива, защо продължаваме да кретаме с еднотипни скандали. Защо?
Дали има изход, или няма - ако няма скорошни избори, то евроизборите ще покажат. Но безсмисленото преливане от пусто в празно започва да дотяга, не мислите ли? Това правителство, предишното и следващото, могат да бъдат свалени поради ред други важни причини, аман от офшорки и тефтерчета. Колкото до "личните причини" - те, горките, също бяха употребени в един скучен и безсмислен спор. Дето се вика, всичко е омазано с лайна, дори едно извинение като "лични причини" човек не може да използва вече. Казваш, че трябва да си тръгнеш от работа или от среща по лични причини, в очите на останалите вече мъждукат банкомати, нелегални трансфери, островни държави и офшорни сметки. Пфу.
Но нека ви разкажа за личните причини и защо не бива да се занимаваме с тях. Като се занимаваме, само даваме тон за песен на глупаците, а те са особено гласовити напоследък. Като не се занимаваме, може би ще направим нещо по-добро, кой знае? Ще запазим силите си да се занимаваме с по-важни неща. Толкова са дотегнали подобни истории, че вече слабо ме вълнува колко доларови пачки или други неща са причина за отстрелването на Бисеров.
Ако дори за миг приемем, че правораздавателна система в тази държава има, нека си върши работата. Нашите викове, на приятели, колеги, фенове, журналисти, трябва да бъдат насочени в други посоки. Честно, ама наистина ли само Бисеров и Найденов ви вълнуват, ама честно? Говорили са си в боянските сараи, разделили са се. Ама той бил знакова фигура, ама онзи бил не знам си колко години в следствието, стига. Стига. Докато пиша това, дават Джон Кери по CNN, който от Близкия изток лети спешно за Женева, за да договаря иранското ядрено разоръжаване. Или нещо подобно. Нали не мислите, че това е най-важното за Джон Кери, държавен секретар на САЩ? Приоритет на Кери, колкото и странно да ви се струва, са инвестициите в Америка. Той говори за такива, където и да се намира по света. Защото така трябва. Онзи ден дори написа материал за американските медии, който се нарича USA is Open for Business.
Частният свят и публичният свят, в които умните хора в Америка живеят и работят, се занимаваха с часове с тази статия. Частният свят и публичният свят в България няма да се занимават и за няколко минути с факта, че например в България цената на индустриалния ток е една от най-скъпите в Европа и някой чужд инвеститор трябва да е загубил разсъдъка си, за да произвежда нещо у нас, а не в съседна Румъния например. Да не говорим, че ние изнасяме евтин ток и съседна страна не само може да открадне инвеститори от България, но и да ги таксува с евтин български ток - да печели двойно един вид. За сведение, цената на промишления ток в Румъния е почти два пъти по-ниска. Ама това не е интересно на никого. Колко е секси да се занимаваме с патериците на Мая Манолова, "свръхизненадата" на Местан, златния почетен знак на Бойко Найденов. Не че е маловажно, но наистина ли това е толкова интересно, скъпи приятели, колеги, умни граждани? Примерът за скъпия ток е само един от десетки подобни, срещу които си струва да се протестира, окупира, възстава.
Иначе пак навлизаме в блатото на безбройните "лични причини", които не носят нищо на обществото освен евтина сензация за няколко дни.
Сигурно е важно, когато един кардинал си тръгне от политиката, а в същото време и един шеф на национално следствие направи същото, а пък като капак и двамата се оправдават с "лични причини". Но привличането на чужди инвестиции и невъзможността това да се случи ми се струва по-важно, простете.
Вярно, Аристотел вярвал, че онези, които се опитват да избягат от политиката, са получовеци. За него те показвали невежество, незнание. Изпаднала работа един вид. Господинът от съседна Гърция твърдял, че човекът е политическо животно, което не бива да бяга от политиката, а да стои в нея. Независимо от причините, било то и "лични". Бягството трябва да се разследва, не бива да се потулва, дума да няма. Но има други теми, далеч по-жизненоважни за избягването на поредната заплаха от Виденова зима, които движат разумния свят напред, но потапят нашия селски свят в блатото на личните причини. И дори патерици, дълги като кокили, няма да ни избавят от тинята на скудоумието и липсата на любопитство към важните неща.
Аристотел хубаво твърди, че човекът е политическо животно, но ние пък не бива да забравяме, че преди всичко човекът е търговец. Такъв е станал, за да оцелее. Звучи меркантилно, но е време да обръщаме повечко внимание на търговията, отколкото на допотопната и абсолютно маргинална политическа игра, която се води на тихия фронт на "личните причини". Защото те нямат край, а търговията ако свърши, идва един друг край.
