След признанията на Шери Блеър за съмненията при решението за войната в Ирак, европейската подкрепа за Тони Блеър започва да се разколебава.
Мнозина го смятат отговорен за "военни престъпления" в Ирак, докато други мислят, че се интересува само да трупа огромно състояние от лекторски ангажименти и имоти. Но все още има някои в Европа, които вярват, че Тони Блеър трябва да бъде помазан за Първия президент на Европейския съюз този месец. Миналата седмица Блеър бе в Канада, позирайки за фотографии за 180 паунда на минута. Завчера присъства на помена в катедралата "Сейнт Пол" за войниците, загинали във войната в Ирак. Във вторник ще се изправи пред още по-яростния гняв на семействата на войниците, когато в Лондон започне първото независимо публично разследване на войната.
Бившият премиер ще бъде проучван под лупа от анкетата Чилкот за 6-годишната военна кампания, докато той лобира за гласове в Европа за президентския пост на ЕС. За да влоши още повече нещата, съпругата му Шери вчера издаде, че решението за войната в Ирак било "51 срещу 49", а Блеър бил "много умел в убеждаването на всички", че е било "70 срещу 30".
Докато емоциите у дома се разгарят, в континентална Европа се появяват съмнения, че достатъчен брой от 27-те страни-членки ще имат куража да преглътнат Блеър за президент със заплата 247 000 паунда годишно.
Сър Джон Чилкот, който ръководи разследването, ще започне слушанията във вторник със свидетелства на роднини на войници, включително на 179-те загинали във войната. Блеър ще даде показания на по-късна дата и се очаква да открие, че спорното му решение да започне война въпреки масовата вътрешна опозиция, ще бъде разнищено. Това ще последва гневната конфронтация, която Блеър преживя на помена в "Сейнт Пол", когато бащата на един от г убитите войници отказа да ръкува с него, защото, както каза той, "кръвта на сина ми е по вашите ръце". Вчера Питър Бриърли,чийто син Шон загива през март 2003 г. при подготовката на интервенцията, разказа как Блеър пребледнял, когато той отказал да поеме ръката му.
Покъртителната критика на скърбящия баща напомня как цели седем години след инвазията Блеър не може да се отърве от ролята си в иракската война, която отне и живота на десетки хиляди цивилни.
Архиепископът на Кентърбъри в словото си на службата също атакува Блеър, че не е помислил за човешката цена на решенията си. И като знак на признание, че е спорна и неприятна личност в цяла Европа заради Ирак, Блеър нарочно не рекламира шумно кандидатурата си. Кабинетът му дори не е потвърдил, че е кандидат.
Срещата на върха на ЕС, която ще реши за назначението, е в края на месеца, когато разследването Чилкот ще бъде в разгара си. Ако няма съгласие, ще има още един шанс през декември да бъде избран президент. Снощи се оказа, че въпреки склоняването на френския президент Никола Сракози да приеме идеята за президентство на Блеър, канцлерът на Германия Ангела Меркел, която се очакваше да последва примера му, сега се смята, че предпочита кандидатурата на Ян Петер Балкененде, премиера на Холандия.
Дипломатически източник заяви, че Ангела Меркел няма активно да пречи на Блеър да стане президент, ако има нарастващ консенсус за кандидатурата му, но все пак смята, че Балкененде е "добър кандидат". Полша и Испания също са предпазливи към кандидатурата на Блеър. Други възможни кандидати са испанският експремиер Фелипе Гонсалес и финландският Паав о Липонен.
Общият финансов пакет за поста се оценява на 3,5 млрд. паунда за два последователни мандата по две и половина години, включително заплата, настаняване и разходи. Блеър вече струва на британските данъкоплатци 2 млн. паунда за охрана.
Социологическо проучване на ВРIX за "Дейли мейл" показа, че вече 47 процента от британците са против Блеър да бъде президент, а 35 процента биха го подкрепили. (БТА)
