*Кирстен Крайшабер от Асошиейтед прес
С енергични движения Герхард Крайднер нанася с малка четка розова акрилна боя върху 13-метров участък от Берлинската стена, пресъздавайки по този начин стенописа, който той за първи път той изрисува върху нея, след рухването й на 9 ноември 1989 г.
Крайднер и още 90 художници от целия свят се събраха да нарисуват отново техните оригинални творби върху бетонните блокове, да вдъхнат нов живот на избелелите под влияние на природните феномени рисунки върху най-дългия запазен участък от стената, която едно време разделяше Берлин на две.
"За мен това начинание е изпълнено с много емоции", признава 69-годишният Крайднер. Той допълва, че е избягал от комунистическа Източна Германия на запад още когато е бил млад.
"Берлинската стена символизира пълната липса на свобода, от която страдахме по онова време", допълва Крайднер.
И докато берлинчани първоначално горяха от желание да изравнят със земята най-омразния символ на града, през последните няколко месеца в Берлин започнаха да се полагат големи усилия за възстановяването на дългата 1,3 километра Галерия на източната страна /участък от оригиналната стена в центъра на Берлин/, която е голяма туристическа атракция и върху която са изобразени 106 различни рисунки и графити.
"Цялата стена започна да се разпада", разказа неотдавна Крайднер в един мразовит, облачен, есенен ден, докато полага последните щрихи от фреската си, представляваща мрачен пущинак, насред който се носят и пукат светлосини и розови сапунени мехури. Това е личната интерпретация на Крайднер за това как социалистическите обещания и мечти се сблъскват с действителността.
"За да бъде възстановена стената, всички рисунки и графити бяха изчистени, бетонът беше издялан до стоманената му арматура и после всичко трябваше да бъде нанесено отново, но този път с водоустойчиви акрилни бои", разказва баварският творец и допълва, че работи въз основа на снимка на оригиналната си рисунка, за да гарантира, че новата версия ще съвпадне изцяло с оригинала.
Кани Алави, председателят на Асоциацията на творците от Галерията на източната страна, е двигателната сила на започналите през октомври 2008 г. работи по реставрацията на стената. Години наред Алави лобира за проекта, за да получи от общинските власти, от федералното и провинциалното правителство 2,5-те милиона евро, необходими за финансирането на реставрацията на участъка от Берлинската стена. Тази сума включва и разходите за подслон и храна на творците, които иначе работят безплатно.
От художниците, които преди две десетилетия бяха изрисували Берлинската стена, само петима отказаха да участват проекта по реставрацията й. Шестима пък вече не са измежду живите и техните графити са възстановени от други творци.
"Уверени бяхме, че наистина е важно да възстановим тези рисунки, защото от падането на Берлинската стена до сега вече има цяло едно поколение, което не си спомня оригиналната стена и историческите събития, довели до обединението на Германия", казва роденият в Иран Алави, който вече е възстановил своята собствена рисунка, представяща източногерманци, които преминават през Чекпойнт Чарли в Западен Берлин в нощта, когато границата беше отворена за първи път.
Всеки ден Галерията на източната страна, разположена в бившия източноберлински квартал Фридрихсхайн, привлича хиляди туристи, които позират за снимки пред рисунките по нея.
Западната страна на стената беше покрита с графити в продължение на десетилетия, след като тази разделителна преграда беше издигната на 13 август 1961 г. Източната стена обаче си оставаше подтискащо гола и строго охранявана от сурова гранична полиция в продължение на десетилетия. Едва след падането на Берлинската стена група берлински творци реши да разкраси този участък и това беше първият съвместен творчески проект в бившия разделен град.
Тогава художници от целия свят бяха призовани да се присъединят към проекта и да изразят своите чувства чрез рисунки и цветове върху едно време непокътнатата източна страна на стената.
"Тогава нямахме нищо. Имахме само евтина боя и четки, но бяхме толкова ентусиазирани от тези исторически промени, че искахме да ги изразим посредством нашите рисунки", казва Алави. Той допълва, че стенописите са израз на радостта и надеждата, че несправедливостта ще бъде победена - нещо, в което хората бяха убедени едно време.
Оттогава замърсяването, природните стихии и времето превърнаха прочутите рисунки на братска комунистическа прегръдка между източногерманския лидер Ерих Хонекер и съветския лидер Леонид Брежнев, или на източногерманския "Трабант", която сякаш ще пробие стената, в тъжна гледка - набразден от дълги пукнатини бетон, от който висят големи люспи боя.
После дойде редът на търсачите на спомени, които изкъртиха парчета от бетона или изписаха имената си върху рисунките.
Галерията на източната страна получи статута на исторически паметник през 1991 г. Но въпреки новите табели, призоваващи посетителите да не драскат по стената с нови крещящи бои, не се знае дали върху възстановените рисунки няма да бъдат изрисувани нови графити или пък те да станат обект на вандализъм или жертва на търсачите на сувенири.
Някои хора обаче изобщо не мислят за тази перспектива.
Джуди Зайнсър, туристка от Ривърсайд, в щата Калифорния, която се разхожда покрай стената, казва, че харесва рисунките, но признава, че новите, ярки цветове ги правят да изглеждат по-малко автентични.
"Изглежда, че неподправената красота на този град е позагубила част от чара си", казва тя, а после позира за снимка с двете си дъщери. (БТА)
