В разгара на постите преди Великден католическата църква търпи едно по-особено лишение - от вечерта на 28 февруари тя е без папа. В сряда беше последната обща аудиенция на подалия оставка папа Бенедикт ХVІ.
Във времето на безвластие, докато престолът е вакантен, във Ватикана важат по-специални правила - почти всички ръководители на ватиканските власти напускат постовете си, включително кардинал Тарчизио Бертоне - вторият човек в папската държава след главата на Римокатолическата църква. Бертоне обаче ще запази поста си на "камерлинг" - отговорник за финансите на църквата.
И във Ватикана - служебно правителство
По време на "вакантния" период църквата ще се управлява от колегията на кардиналите - 209 на брой. Те обаче надали ще вземат някакви кардинални решения - поверени са им единствено по-общи задачи, които не търпят отлагане. Издадените от папата закони не могат да бъдат коригирани или променяни. Това важи и за процедурата по избор на нов папа.
В преходния период ядрото на управлението се състои от т.нар. извънредна конгрегация, включваща камерлинга и още трима кардинали, избрани на случаен принцип, които ще се сменят на всеки три дни. Именно те ще определят и кога да се събере общата конгрегация, която да подготви изборите за нов папа. Участниците в тази конгрегация трябва да се закълнат върху Евангелието, че ще спазват валидните правила и ще пазят тайната. Това важи и за онези духовници, които са над 80 години и по тази причина нямат право да участват в избора на нов папа. Наред с другото кардиналите се кълнат, "че ще пазят в тайна всичко, което по някакъв начин се отнася до избора на папа". Очакванията засега са, че конклавът, който ще избере новия папа, ще се събере най-късно до 20 март, а до Великден ще е ясно кой ще е новият глава на Римокатолическата църква.
Предизвикателствата пред новия папа
Който и да наследи папа Бенедикт ХVІ, едва ли ще може да се радва на спокойни години във Ватикана. Много от проблемите, които от край време създават грижи на католическата църква, остават все така актуални - като например масовите случаи на сексуални посегателства над деца и младежи от страна на католически духовници. През юни 2010-та Бенедикт ХVІ за първи път публично поиска извинение и обеща разяснения. Много критици обаче смятат, че усилията на Ватикана да хвърли повече светлина върху провиненията са недостатъчни.
Проблемът с отношението към хомосексуалните също остава на дневен ред. Преди година отиващият си папа заяви, че който поставя под въпрос традиционните ценности, заплашва "човешкото достойнство" и "бъдещето на човечеството". Досегашният глава на Римокатолическата църква се намеси и в дебатите по легализацията на еднополовите бракове във Франция и във Великобритания. А както съвсем наскоро писа италианският вестник "Ла република", именно информациите за наличието на хомосексуална мрежа във Ватикана били причината за оставката на Бенедикт ХVІ.
Обстоятелството, че в западния свят все по-малко млади мъже се решават да станат свещеници, би могло да изправи католическата църква пред сериозен екзистенциален проблем. Една инициатива на духовници в Австрия привлече наскоро вниманието към този важен въпрос - в рамките на тази инициатива се настоява да се сложи край на въздържанието и да се допускат и жени-свещеници. Бенедикт ХVІ отхвърли и двете предложения.
