„Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт" - Ярослав Хашек
Дори и най-заклетият трезвеник не може да не си налее едно малко, като гледа как вече близо месец съдбата на ракията се чуди в коя посока да хване. И това е така, защото акцизът на алкохол ту се вдига, ту не се вдига, ту а-ха да бъде повишен, ту а-ха да не бъде повишен. Седи съдбата на ракията на кръстопът и си казва: "Ако поема по левия път, ще стигна до казана. Ако поема по десния път, той малко заобикаля, но пак ще ме заведе при казана. Ако хвана по средния път, средния път, ами той открай време си води към казана...".
Преди 6-7 седмици Министерството на финансите предложи по-висок акциз на алкохола. Идеята тутакси бе отрезвена от премиера, който отсече, че това няма да стане. После пък Яне Янев предложи драстично поскъпване на "огнената вода", идея, мигновено смекчена от заместник-финансовия министър Владислав Горанов. Бързо-бързо беше уточнено с колко точно да се повиши алкохолът, и предложението взе че се прие. И все пак - акцизът на бирата и твърдия алкохол няма да се пипа.
Всяко решение е предпоследно, за да бъде изпипано- тази е тактиката и стратегията на новия кабинет.Аха, да се приеме окончателно повишаването на акциза и се намеси министър-председателят Борисов. Той просто помоли(застави) депутатите да не пипат „огнената вода". Ракиджии от петричко село му написали писмо, в което между другото се казва: „Милост за ракийката". Няма как, хората молят. Глас народен - глас Божи.
Да теглим чертата и направим равносметка: Ако досега рейтингът на г-н Борисов едва се удържаше малко под 100%, сега вече става неудържим. Няма начин във връзка с извънредната ситуация с алкохола социолозите да не отчетат одобрение 110%. Всъщност покрай казана с ракия цифрите винаги изглеждат повече.
Съвсем друг е въпросът докога играта на доброто и лошото ченге в различни вариации (ще) върши работа. Сюжетът е познат, хепиендът е за екрана, в живота нещата са малко по-различни - накрая все някой е прецакан.
И докато политиците ни се лутат от едната крайност в другата, един обикновен човечец, малко трезв, малко не, с килнат на тила каскет си вари шльокавица. Действието протича в реално време - в мазе, двор, обор, таван или просто лятна кухня. Някъде, някъде, толкова някъде, колкото всеки може да си представи. И си казва: „Ашколсун, мерси, браво, е това се казват ръководители на държавата. Мислят за хората".
Друг човек си е сипал едно малко (голямо), разположил се в кръчма, кафене, пицария, ресторант, капанче или просто вкъщи пред телевизора. Гледа парламентарно-финансово-министерския екшън и се подсмихва. Той просто си знае урока, сега само ще го преговори. Ако вдигнат акциза, ще си купува алкохол на черно, сега дали „Академик Неделчев" или „Цар Киро", без значение. Ако не го вдигнат, пак може да го направи-ей така, за кеф. И в двата случая му е все едно. Гледа безумията на политиците, хапва си от салатката, пийва си питието и наум си казва: „Господ здраве да им дава на политиците".
А някои могат и да си спомнят оня знаменит грузински тост: „Лети по небето голяма птица и гордо размахва огромните си крила. До нея пърха малка птичка и пита голямата: „Накъде летим? Голямата птица не отговаря. "Накъде летим?" - пита пак малката. Голямата птица бавно се обръща и гордо отговаря: „Не знам..."
А грузинският тост завършва така: „Да пием за хората, които ни водят напред!"
