А следващият ми номер е да се превърна в премиер
/
снимки: БГНЕС
Дръпна ли Владимир Путин шалтера на руската демокрация? Изявлението му, че иска да стане министър-председател означава, че той в крайна сметка няма да се оттегли през март, както го изисква конституцията. Вместо това, просто ще смени длъжността си, ще се премести от президентския кабинет в този на премиера и ще продължи авторитарното си управление.
На теория той няма да наруши закона. Повечето руснаци ще са доволни - рейтингът му все още е около 80 процента. Тези, които се страхуват от промени, и тези, които забогатяха в последните осем години, искат добрите стари времена да продължат. Тревожно е обаче да се изопачават конституционните разпоредби, за да са удобни на един единствен човек. Путин уверява, че иска да продължи да служи на страната си. Плановете му обаче само подчертават факта, че истинският враг на руската демокрация винаги е бил силният цар.
Краткото раздвижване на демокрацията през хаотичните години при Елцин вече отстъпи място на йерархичното авторитарно управление. Опозиционната политика е почти невъзможна - митингите биват разпръсквани; личностите, които са против правителството, са държани настрана от телевизията; устата на пресата е запушена; "враговете" ги чака неприятен край; и цялото внимание е насочено там, където Кремъл иска.
През последните месеци Русия се занимава с въпроса за бъдещето на Путин. Спекулациите се засилиха преди две седмици заради неочакваните правителствени промени, които той извърши. Три месеца преди парламентарните избори той назначи Виктор Зубков, възрастен и непознат политик, за нов министър-председател. Дали това не е временна фигура, която да пази мястото за Путин? Или пък е готвен за кандидат-президент, по подобие на начина, по който Борис Елцин подготвяше непознатия Путин?
Днес отговорът е ясен. Путин сам ще поеме длъжността. Това поне ще му даде добра основа, за да запази влиянието си. Резултатът, разбира се, ще бъде просто обръщане наопаки на баланса на властта. В бъдеще министър-председателят ще контролира политиката, а пълномощията на президента ще бъдат силно ограничени. А след четири години Путин може отново да се върне на президентския пост (конституцията позволява такава възможност). И балансът на силите отново ще бъде обърнат.
Бъдещето на Путин на практика беше единственият въпрос на срещата му с журналисти от "Таймс" и други западни медии и анализатори. 54-годишният президент отправи недвусмислено предупреждение, че няма намерение да се пенсионира. Млад е и още във форма, така каза Путин, и иска да играе роля в политиката. "Това ще е фактор, който всеки бъдещ президент трябва да вземе предвид и ние трябва да постигнем споразумение как ще работим".
В същото време той заяви, че не желае страната да има слаб бъдещ президент, защото партийната система все още е твърде слаба и зле развита за една демокрация по западен модел. Изглежда, че той не вижда противоречие между това да има един силен приемник и собствената си позиция - да управлява правителството от задната седалка на своя Зил.
Защо точно сега обяви намеренията си? Няколко неща го накараха да го стори. Първото е объркването, което предизвикват спекулациите в Русия и интензивните маневри на хора от близкото му обкръжение, които искат да си гарантират, че ще оцелеят. Путин може да контролира това гибелно заговорничене, само ако ясно покаже, че ще запази пълен контрол до последния си ден на поста. И той вече го показа повече от ясно.
Второ, той беше
netinfo
принуден от графика на "Единна Русия", основната прокремълска партия в руската Дума. Парламентарните избори са насрочени за 2 декември, а партията още не е обявила кой ще води листата й. Това ще се реши на специално заседание този месец. Путин говори за своето желание, реално или възприето заради обстоятелствата, политическите партии да бъдат по-силни, а не просто да служат за подкрепа на кандидатите на Кремъл. Но според закона той не може да се яви на изборите като водач на листата на ЕР, без първо да подаде оставка като президент. Затова той може да бъде приет като независим, като все пак остане начело на листата. По този начин ще се заобиколи конституцията, но нарушение няма да има.
И накрая, Путин беше принуден да говори сега, за да попречи на тези, които искат той да остане на власт, да предизвикат някаква криза или да спретнат провокация с цел промяна на конституцията, която да го остави на поста. Той знае, че това би било сериозен удар по имиджа му на демократ и по всички представи, че той е нещо различно от традиционния за Русия "силен лидер".
Ако той стане министър-председател, ще върне Русия към ситуацията през 1999 г., когато болният вече президент Елцин го назначи на този пост, след като пробва няколко други кандидати, които смяташе, че може да подготви за свои приемници. Путин бързо затвърди властта си, използвайки подновените сражения в Чечения и де факто пое функциите на президента.
Дали ще има желаещ да се кандидатира за отслабения президентски пост, не е ясно. Сергей Иванов, стар другар на Путин от КГБ, все още е фаворит и е смятан за кандидата на хората в Кремъл. Той ще трябва да установи стабилно разбирателство с Путин, ако ще работят заедно. Иванов вероятно все още ще разполага с президентските правомощия да разпуска правителството и да назначава нов министър-председател. Но само смелчага би рискувал да отстрани премиер, който е напълнил държавните органи със свои поддръжници.
Путин е ловък манипулатор във византийската политика на Русия. Той успява едновременно да играе ролята и на популист, и на съвършения служител на Кремъл. Това, заедно с изобилието на пари от петрол, от който в момента забогатяват повечето руснаци, го прави популярен. В разговорите си със западни кореспонденти, той говори за "моралното влияние", което един лидер може да има в Русия, сравнявайки косвено себе си с онези дисиденти, чиято политическа власт произтичаше от авторитета им в обществото. Той заяви, че иска да играе тази роля, за да закрепи демокрацията в Русия. Но признава, че това ще отнеме години. Дали ще може ли да го стори при положение, че хората упорито желаят само един силен цар? (БТА)
