Бизнесът в България продължава да чака държавата да му се изплати за извършени вече дейности. В условията на криза забавянето на средства се оказва фатално особено за по-малките фирми, които остават без пари за данъци, заплати и осигуровки. На практика няма институция в страната, която да даде точен отговор на въпроса колко точно са дълговете на държавата към фирмите у нас - според груби изчисления сумата надхвърляла 1 млрд. лева. Само в строителния бранш фактурираните и предадените на властта дългове са близо половин милион лева, съобщиха за Дарик от Камарата на строителите в България. Заради липса на точни данни за пореден път се появи идеята да бъде създаден публичен регистър на задълженията на държавата и общините към бизнеса.
В парламента днес министър-председателят Бойко Борисов увери, че разплащането с бизнеса е основна задача на кабинета за тази година, без обаче да спомене срокове и обща сума на дълговете.
Тъкмо липсата на точна статистика за задълженията на държавата и общините към бизнеса според вицепрезидента на КНСБ Николай Ненков стои зад искането и на синдикатите да се направи публичен регистър на дълговете на държавата. Идея, която не е нова и която беше лансирана вече и от стопанската камара, и от работодателски организации.
„В публичното пространство битуват цифри между 1 и 2 млрд. лв., което не е нормално, да има такова отклонение в прогнози за задължения. И всъщност ние още не знаем до момента колко са точно задълженията. Създаването на един публичен регистър, от една страна, ще даде яснота по размера на задълженията и към кого са тези задължения, и от друга страна, ще се смята, че тези задължения на бюджета са признати като задължения, защото сега започнаха да се преразглеждат редица договори с фирмите и не се признаваха реалността на тези задължения и на част сумите по тези задължения. Първо се каза до края на януари, после до края на февруари, после до края на март и съответно фирмите своеобразни кредитори не могат да си направят разчети. Ако не се погасят тези задължения към тях, това респективно, ако не води до техен фалит, води до забавяне на заплати или до съкращаване на персонала, което пряко ни засяга нас като синдикат", каза Ненков.
Синдикатите не са съгласни и със схемата, при която фирми, опростили 10 процента от задължението на държавата към тях, ще могат да си получат парите в по-кратък срок. Въпреки че за част от бизнеса да си получат сумите веднага, макар и в по-малък размер, би било спасително в ситуация на криза, за синдикатите подобно положение не е особено законно.
„Според нас малко така се създава впечатление за извиване на ръце от страна на държавата спрямо фирмите, към които е длъжник и не е нормално", обясни Николай Ненков.
В Камарата на строителите в България не виждат особен смисъл в това да се създава специален публичен регистър. Според изпълнителния директор на камарата Иван Бойков данните на фирмите от различните браншове са предадени на министерствата.
„Мисля, че не е редно да се публикуват задължения към всяка отделна фирма с подробности, тъй като и търговска тайна, има и много силна конкуренция в сектора, така че не може тази информация да се ползва общо", каза Бойков.
Строителния бранш вече подписа споразумение с регионалното министерство за погасяване на 200 млн. лева дългове на бизнеса. Идната седмица предстои подписването на споразумения и с останалите министерства, съобщи Иван Бойков. Ето какво каза той:
Към момента ние имаме 491 млн. лв., описани по договори, по министерства, по области задължения към строителни фирми и това са извършени работи, въведени обекти. Тези данни ние ги дадохме на срещата с министър Дянков миналата седмица и чакаме серия от срещи с министрите за подписване на тристранни споразумения за изчистване на тези задължения.
В тези споразумения ще фигурират онези 10 процента отстъпка, за които се заговори, че компаниите могат да опростят, изобщо вашето отношение към този казус.
Ние декларирахме, че не сме страна и не одобряваме такъв тип политика, но в края на краищата това е взаимоотношение между фирмата и инвеститора, в случая държавата. Там се извършва индивидуално договаряне. Разбираме, че има големи затруднения държавата в събирането на пари и разплащането, но като цяло ние тази стъпка не я одобряваме.
Прогнозите ви, в какъв срок ще стане подписът и оттам насетне...
Обещанието от финансовия министър е в рамките на другата седмица до десет дни да направим тези документи и плащанията да приключат до края на май, разбира се, с график и междинни плащания.
Стигнало ли се е до фалити някъде тъкмо заради тези забавени плащания?
Аз не съм чул в България да има фалит в търговския смисъл на думата. И „Кремиковци" още не е фалирало. Има доста фирми, които се отказаха да работят в сектора. По наши данни от миналата година досега те са някъде около 1000. Просто фирмите излизат от бизнеса.
Проблемът според Иван Бойков е в затворения кръг, който блокира фирмите - като не си вземат парите от държавата, те не могат да си платят данъците, а без чисто досие не могат да се състезават отново в държавни поръчки. „Данъците се събират веднага, в срок то три дни идва съдия изпълнител, а пък държавата плаща когато иска. Един и същ субект може да ни фалира за четири дни, като не платим. Тези, които имат да получават повече пари от държавата, те обикновено задълженията са около една трета от вземанията, които имат. За да се разбере зад тези 490 млн. лв. какво се провлачва. Значи зад тях има неплатени лизинги, има огромно количество необслужвани банкови кредити, неплатени заплати и социални плащания, оттам лични задължения на хората към банките, не могат да си обслужват кредитите. Тя е една лавина. Зад тези 400 млн. стоят поне 2 млрд. междуфирмени задължения, неплатени сметки по доставки. Не е само тази сума, дето инкасо ще я получи, както се казва от държавата. Това е голяма въртележка, която някак си не я осъзнават или пък не искат да говорят за нея държавните мъже", каза Иван Бойков.
Другият проблем е междуфирменната задлъжнялост, защото фирмите не могат от своя страна да си върнат парите на доставчици, подизпълнители и банки. Затова синдикатите предлагат и 15-дневен срок за разплащане след приемането на услугата по обществените поръчки. „Един срок, след който държавата вече да дължи наказателни лихви, както фирмите носят своите последствия по отношение на наказателни лихви, когато те просрочват задължения към бюджета, така и бюджетът би трябвало да е коректен. Бюджетът да си носи своята отговорност", каза Ненков.
Предложение, което обаче според строителния бранш е по-скоро популистко. „Разбира се, за нас ще бъде приятно да се плаща на другия ден, но нека бъдем реалисти. Няма такава практика и в Европейския съюз. Сега текат преговори за европейска директива за плащане в 30-дневен срок, след което текат наказателни лихви, но процесът се развива и може би април-май ще има някакво решение като европейска директива. По този начин с наказателните лихви се персонифицира неизпълнението на задълженията и когато има наказателни лихви, съответно се търси отговорност и от държавния служител", обясни Иван Бойков.
Тъкмо в тази директива е надеждата на бизнеса - Европа да дисциплинира държавата и тя да понася конкретна отговорност със санкции при забавени плащания към бизнеса. Защото сега, не само в България, но и на редица места в Европейския съюз държавата се държи като привилегирован платец и няма наказателни лихви за забавените плащания на бюджета към бизнеса. Ясно е, че само ако някой осъди държавата би могъл да получи неустойка. Засега бизнесът се надява поне да си получи изработеното.
