Разговор с проф. Веселин Александров, директор на департамент „Метеорология” в Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, за сезоните и климатичните промени:
След тежката зима, която беше сковала цяла България, а и не само нея, какви пролет и лято ни очакват?
Това, което е в прогнозите на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) е тенденция към по-топла пролет и по-горещо лято. Това е на базата на съответните експертни оценки, имайки предвид отделни резултати на международни метеорологични центрове, които правят сезонна дългосрочна прогноза. Това е официалната позиция на нашия институт. По отношение на валежите нещата са малко по-сложни, тъй като валежите трудно се прогнозират. Идеята е, че април, май и юни ще бъдат по-влажни от очакваното, т.е. от климатичните норми. След това през юли и август се очакват по-сухи дни и е много вероятно август месец да бъде доста сух. Това може да доведе до съответни проблеми в земеделското стопанство, тъй като някои от съответните пролетни култури, като царевицата например, се нуждаят от достатъчно количество водни ресурси, за да могат да формират добива.
Предвид резките температурни разлики, които често се наблюдават, има ли тенденция в България да останат само два сезона - много студена зима и много горещо лято?
Не, лично аз не смятам, че такова нещо е възможно. Имайки предвид законите на природата, съответната класификация на климата, в който се намира Балканският полуостров и по-конкретно България, по-скоро нещата стоят по друг начин. Проблемът е следният - през последните години тенденцията през зимата е към затопляне, а в същото време пролетта като че ли е по-хладна. Имам предвид не за дадена година, а за една тенденция през последните 20-30 години. Есента също през последните повече от 70 години има тенденция към захлаждане, т.е. сезоните не се размиват, а просто се получава това усещане. Например, ако има по-топла зима и по-хладно лято се оказва, че е един сезонът, а всъщност не е така, сезоните са си отделни и ще продължават да бъдат такива. Някои дори изнасят тезата, че при промени на климата ще изчезне зимата. Не, зимата няма да изчезне, това че ще бъдат по-меки от нормалното не означава, че няма да има сняг въобще и не означава, че няма да има такива зими, каквито са сега. Т.е., при повишение на температурата с 1-2 градуса, ако зимата е пак по-топла с 2-3 градуса, ако имаме стандартни температури от порядъка на минус 15 градуса, де факто ще бъдат минус 13, минус 10 градуса, т.е. пак ще бъде студено. На фона на цялата тенденция към затопляне, това означава по-меки зими, но не означава, че зимите ще изчезнат.
Това ли са основните климатични промени, които се очакват през следващите 40-50 години, или има и друго по-съществени?
По-същественото, което лично мен ме притеснява, е тази тенденция, която се наблюдава през последните десетилетия, това е повишение честотата на метеорологичните екстремни природни явления, като наводнения, засушавания, горски пожари, силен вятър, това са нещата, които могат да „обърнат колата”. Т.е. не самото повишение на температурите би довело до проблема сам за себе си, макар че в такъв случай могат да се появят нови животински видове, нови растителни видове, нови болести и така нататък. Проблемът е в честотата на тези метеорологични явления, които могат да причинят съответни материални и дори човешки щети. Наскоро четох част от доклада на Европейската агенция за околна среда, те внасят една доста тревожна информация, че ако затоплянето продължи през 2020-а от топлинни удари ще умират около 20 000-25 000 души. Това е една солидна цифра, която е свързана с човешкия живот. Това е основният проблем, а не че след 40-50 години температурата ще бъде по-висока с 1 градус. Ако тази година през юни имаме 30 градуса, а след 40 години имаме 31, това не е проблемът. Проблемът е, че може да има дни с по-високи температури и дни с по-ниски температури, които могат да предизвикат съответната реакция върху човешкия организъм и екосистемата. Друго нещо, което е доста притеснително е, че почти всички климатични модели дават един сценарии, а именно, че се очаква водните ресурси на територията на Балканския полуостров, да бъдат по-малки в сравнение със сегашния климат и то в периода през топлата част на годината. Това най-общо означава проблеми, свързани с питейна вода, земеделие, други промишлени нужди, които използват количество вода. Водата е нещо, без което човекът не може, той може да издържи без храна една-две седмици без храна, но без вода - много трудно. Това не означава, че след 40-50 години България ще бъде като Сахара, но означава, че едни 20% по-малко валежи биха довели до сериозни проблеми. Има и друг момент, хората биха могли да се адаптират и да правят стратегии, свързани с икономичното използване на водните ресурси - да се оправят течовете, да се използва капково напояване и нещата биха могли да бъдат смекчени.
Тези климатични катаклизми - наводнения, засушавания, какво е обяснението за тях? Има ли тенденция да зачестяват в бъдеще?
Точно това е проблемът, ако съдим по тази тенденция, която е в момента, се очаква при климатичните промени да зачести честотата на тези екстремни събития. Проблемът е, че ако имаме едно повишение на температурата, дори с 1 градус, имайки предвид, че така наречената климатични система е линейна, има стохастичен характер, нещата могат да се наблюдават в лавинообразен характер. Това означава, че ако бутнем доминото в единия край на пъзела, то в изхода може да има по-сериозни последствия, тоест един ефект може да започне съвсем като нищожна част, а след това влиянието му наистина да бъде доста значимо.
По какъв начин климатичните промени влияят на околната среда и човека?
Що се отнася до човека, при екстремно високи температури, съществува опасността от топлинни удари. През 2003 г. поради тези топлинни вълни в Западна Европа загинаха около 40 000-50 000 души, това е една цифра, която също е стресираща. Да речем, простудните заболявания намаляват, защото зимата ще бъде по-мека, но тогава другите заболявания се увеличават. Тогава идва ред на другите болести, които по принцип студеното време ги отлага в пространството. Дали ще бъде малария, или някоя друга болест, при затопляне се очаква пренос на такива болести и вредители в посока – север. Това е проблемът.
Тази зима, която беше доста по-студена от години насам, тя изключение ли беше или мислите, че може да се повтори и догодина?
Честно казано, от едно известно време насам се говореше за тази студена зима. През последните години този въпрос ми е задаван нееднократно. Дали по стечение на обстоятелствата, дали просто тази година, някъде около октомври-ноември ме питаха за тази зима и имайки предвид някои биологични индикатори, давахме прогноза, че тази зима ще бъде студена, макар че други центрове, дори този на сръбската метеорологическа служба, прогнозираше 4-5 градуса повишение на температурите. Тази зима лично аз смятам, че няма да се повтори скоро. Тази, която ни очаква, при всички положения би трябвало да бъде по-мека. Лично аз я смятам за изключение, тъй като тенденциите през последните 50 години са към по-топли и меки зими. Аз лично като експертна оценка давам, че следващите зими ще бъдат меки. Но това не означава, че през следващите години няма да има подобна тежка зима. Всъщност тази зима, може би беше най-студената, но ако се върнем в статистиката, която има нашия институт, имаше няколко години в началото на ХХI в. също със студени месеци и много снеговалежи, но проблемът е, че хората забравят една или друга зима и следващата мислят, че е по-топла или по-студена, а нещата не са точно такива.
