Интервю с Мая Манолова от БСП и Елеонора Николова от ОДС в предването „Денят” на Дарик радио.
Г-жо Манолова, към вас е първият ми въпрос. Работната група на левицата знам, че умува, така, от началото на месеца върху този важен проектозакон за избор на евродепутати, който ще се случи, живот и здраве, догодина. Сега вече имате ли окончателно решение за това какви ще бъдат правилата на играта "Кой иска да бъде евродепутат"?
М. Манолова: Работната група, която беше сформирана в рамките на Коалиция "За България", така, доста сериозно подходихме към този въпрос, направихме един сравнително правен анализ за това по какъв начин са уредени правилата за избиране на депутати в Европейския парламент в другите европейски страни. И, разбира се, разгледахме всички въпроси през призмата на българското изборно законодателство и на утвърдената практика при провеждането на избори през последните години.
И чий опит ще черпим? Чий европейски опит?
М. Манолова: В крайна сметка ние считаме, че предложеният от правителството законопроект, който реално беше изработен по време на предишния управленски мандат, в общи линии отразява задължителните изисквания на европейското законодателство, но, така, в някои свои решения непоследователно прилага утвърдените принципи, въведени в другите изборни закони. И в тази посока ще внесем, така, доста предложения между първо и второ четене. Освен това имаме и някои, така, принципно различни предложения, които вече лансирахме чрез медиите и по които очакваме да започне един по-сериозен дебат между парламентарните групи, разбира се, на първо място, с коалиционните ни партньори от НДСВ и от ДПС, а именно за броя на многомандатните райони, дали изборите да се провеждат в един многомандатен избирателен район или в шест избирателни района, относно вида на избирателните листи, относно системата на разпределение на мандатите и, разбира се, един твърде важен и интересен момент относно въвеждането в тези избори на, така, по-широк мажоритарен елемент.
Ами, хайде конкретно да поговорим за по-важните пунктове. Очевидно за всички няма да стигне време. В шест избирателни района ли ще гласуваме или с национални листи? Само да кажа, че ДПС и НДСВ са за национални листи, доколкото разбирам, вие заставате зад идеята България да бъде разделена на шест избирателни района.
М. Манолова: По принцип европейското изискване е за пропорционалн система на изборите, което зависи, което означава една национална партийна листа, което е възможно както в един многомандатен избирателен район, както е в повечето европейски страни, но също така се допуска съгласно европейското законодателство това да се случи и в няколко многомандатни района, образувани на различни принципи. Изхождайки от, така, изборната практика в България и най-вече с възможните решения за повишаване на избирателната активност, ние предлагаме шест многомандатни избирателни района, защото това е една гаранция за по-висок интерес към тези избори, за приближаване на кандидатите за евродепутати към хората, към жителите на определен регион, към проблемите на региона. И според нас това е единствената гаранция, че интересът към тези избори ще бъде, така, достатъчно висок и ще ангажира достатъчно много българските граждани за участие в тях.
Но пък вашите колеги от ДПС и НДСВ са против тази идея. Как ще ги убедите, че вашата идея е по-добра от тяхната?
М. Манолова: Разбира се, възможно е да се вземе едно или друго решение в рамките на, знаете, многоликия парламент само тогава, когато се постигне консенсус между няколко парламентарни групи. Ако в процеса на разговори и на обсъждане на това законодателно предложение ние не срещнем подкрепа от коалиционните си партньори, очевидно то няма как да бъде прокарано през пленарна зала. Тогава изборите просто ще се проведат в един многомандатен избирателен район.
Според мен това би следвало поне широко да се обсъди и тази идея, най-вече в този контекст, че така ще има реална обвръзка между евродепутатите, което звучи достатъчно абстрактно на обикновения български гражданин, и жителите на конкретен регион, с едно по-конкретно обвързване на ангажиментите, които този наш представител в Европейския парламент ще поеме конкретно към региона, така, с неговата възможност да контактува с тези конкретни български граждани, пред които е поел определени ангажименти. Дотук поне практиката е безспорна, че по-високата избирателната активност е тогава, когато има райониране.
Да чуем какво мисли за вашите аргументи и вашата колежка Елеонора Николова от ОДС.
Елеонора Николова: Без да скривам, така, симпатията си към мажоритарния елемент, единственото добро нещо в това предложение да се гласува в шест района, аз веднага бих задала въпроса как ще се определят тези шест региона. Ако те ще бъдат на база на изградените планови региони, аз искам да кажа, че в тях все още не е възникнала общност между хората, които чрез областите си влизат в тези региони, и всъщност по този начин ще се довнесе едно допълнително объркване на хората, нещо, което въобще по никакъв начин те няма да разберат.
Ненапразно ние говорим за второ ниво на самоуправление. Ако ние имахме изградени региони като нива на местно самоуправление, ако те бяха заработили и хората се чувстват като общност, да, тогава можеше да се мисли, че изборите могат да минат през тези нива втори на местно самоуправление, хората вече ще имат някакъв механизъм да избират, да кажем, областни съвети, ще са направили помежду си спойката отделните области, защото сега такава няма. Така че това предложение според мен е абсолютно неприложимо в днешните условия. Признавам, мажоритарният елемент е хубаво нещо, но най-хубавото нещо в случая ще бъде хората да имат едни ясни правила. При положение, че те ще бъдат затруднени, мисля, че явно ще се отиде на национална листа, където партиите ще се състезават. И всъщност аз мисля, че те тук са и облекчени, защото българският гражданин за тези 16 години добре знае кои са партиите и лицата, които допринесоха България да излезе на този европейски път, и на кои лица, на кои граждани и представители на партии им отива те да представляват България в Европейския парламент.
Г-жо Николова, знаете ли, аз лично не бих искала тези първи избори за България да се превръщат в избори, с които ние ще вкараме в европарламента партийни функционери, а не наистина качествени и способни български политици. Затова и вас, и г-жа Манолова питам, как този закон ще вкара в европарламента именно такива хора, а не просто партийни функционери.
Е. Николова: Аз бързам да ви кажа, че в никакъв случай лицата, които се оглеждат, специално в ОДС, не трябва да бъдат партийни функционери. Ние имаме вече едно предложение от страна на Асоциацията на демократичните общини и региони задължително в тези листи да влязат успешни кметове, защото част от структурните фондове ще се усвояват именно от общините и е много важно как там те ще бъдат представлявани. Също така обсъжда се идеята да влязат и качествени бизнесмени, защото това, което досега не беше отстоявано пред Европейския парламент, оттук нататък трябва да бъде отстоявано с познания за нещата и за средата, в която работи българският бизнес.
Г-жо Манолова, този закон трамплин към какво ще е – трамплин за партийните функционери или трамплин за качествените български политици?
М. Манолова: Макар на бъдещите наши представители в европарламента да им предстои един относително кратък мандат, тъй като това са частични избори, от около две години, аз считам, че ще бъде изключително важно какви хора ще попаднат в Европейския парламент, защото така те ще създадат едно впечатление за нашата подготвеност, за нашата ангажираност към проблемите, които се дискутират в органите на Европейския парламент, от една страна, а от друга страна от тях ще зависи по какъв начин и доколко ще могат да защитят българския интерес и българския авторитет при решаването на един или друг въпрос, така че безспорно това трябва да бъдат политици с визия, с доказани качества и именно мажоритарният елемент, неговото въвеждане е един шанс в Европа да ни представляват наистина качествени хора. Разбира се, до голяма степен това ще зависи от системата на номиниране на кандидатите в отделните партии. Ние в "Коалиция за България", в Българската социалистическа партия ще се постараем да направим процеса максимално отворен, максимално прозрачен, максимално демократичен в посока структурите на гражданското общество, но според мен трябва да се даде и шанс на избирателя да каже своята думи.
По какъв начин?
М. Манолова: Ако не успеем с 6-те избирателни района, ако тази наша идея не срещне разбиране, ще настояваме за въвеждането на така наречените преференциални листи.
Тоест?
М. Манолова: Достатъчно много политическо говорене имаше до този момент от представителите на всички политически сили, че са за въвеждането на мажоритарен елемент. Нищо не пречи този път да покажем, че наистина сме готови да скрепим и с дела това, което по един или друг начин сме заявявали. Това означава, че ще могат избирателите да посочват някои от предложенията на партийната листа, които считат за най-добри, за тяхното придвижване на по-предна позиция. Доста е сложно, особено. . .
Това няма ли да обърка обаче хората, които гласуват? Какво означава това - че с едно, две, три, четири или пет те трябва да подредят своите предпочитания в листата?
М. Манолова: В страните с традиции наистина се постъпва по този начин, но ние можем поне да се опитаме да поставим началото на едно такова подреждане от страна на избирателите, като например се даде възможност на избирателя да посочи поне едно от лицата, предложени от съответната партия или коалиция, което да заеме по-предна позиция, което независимо как е подредено в листата, наистина при спечелен мандат от политическата сила да бъде избран народен представител в Европейския парламент. Това може елементарно да стане с едно подчертаване, като, разбира се, ако се възприеме тази идея, тук специалистите, математиците ще имат сериозна работа, за да ни помогнат да прецизираме системата и да я закрепим в закона между първо и второ четене.
Г-жо Николова, как ви се струва тази идея, току-що изразена от колегата ви Мая Манолова - екзотична или пък напълно приложима?
Е. Николова: Не, преференциалната листа се обсъжда и тя евентуално ще бъде много силно обсъждана при изработването на новите текстове за закона за местното самоуправление, местната власт, и законът за изборите за местна власт, защото именно мажоритарният елемент е това, което привлича хората, възможността те да преподредят листата, защото точно за това говори г-жа Манолова. Има партийна листа, но хората, които ще гласуват с тази листа, ще имат право да подчертаят лицето, което предпочитат, да пренаредят кандидатите в тази листа, което ще намали ролята на партийните централи и действително ще даде възможност на хората по места в зависимост от своето чувство, от своите виждания да посочат лицата, които те смятат за по-достойни от начина, по който са подредени в листата. Мисля, че това е един елемент, който може да бъде обсъждан и който може да намери консенсус.
Трябва ли да има ограничение в правото на гласуване на тези първи за България избори за евродепутати?
М. Манолова: В какъв смисъл - ограничение?
Трябва да има. . . Да кажем, ако три месеца не си живял в България, на територията на страната, правото ти да гласуваш на тези избори да бъде отнето, например това е предполагаем вариант. . .
М. Манолова: Това е вариантът, който предлага внесеният от правителството законопроект. Аз лично се съмнявам в конституционосъобразността на този текст, защото не е такава идеята, не е такъв духът изобщо на провежданите избори за Европейски парламент. Идеята е за даване възможност на всички европейски граждани да упражнят правото си на глас, без да им се налагат едни или други ограничения. Тук се въплъщава иманентно и идеята за свободно движение на хора. Вие вероятно знаете, да кажа за вашите слушатели, че този път избирателните списъци ще имат две части -част А, в която ще бъдат включени българските граждани, които имат право на глас, съгласно националното ни законодателство, и част В, в която ще бъдат включени гражданите на страни-членки на Европейския съюз, които постоянно или продължително пребивават на територията на Република България. Тук спорът, именно това предложение, касае изготвянето на част А, където се предлага български граждани, които през последните три месеца не са живели на територията на България или на страна-членка на Европейския съюз, да бъдат лишени от правото си на глас за тези избори - нещо, което аз считам за неприемливо, за спорно и даже мисля, че не е съобразено с разпоредбите на конституцията.
Е. Николова: Аз също ще се обърна към конституцията, защото там избирателите не се делят на това къде живеят в момента. Всеки български гражданин има право на глас. И след като става въпрос за европарламент, в този случай този принцип най-малко може да търпи ограничения. Съгласна съм, че той може да бъде преценяван по друг начин, когато се избират местни органи на власт. Редно е да се мисли къде човек плаща местните си данъци и колко е съпричастността към една общност, но когато говорим за избор на президент, за избор на европарламент, в този случай конституцията трябва да бъде докрай спазена, тоест всеки български гражданин, който не е загубил това си качество, да има право да гласува.
Да може да гласува. Моля и двете ви за кратък и недвусмислен отговор. Смятате ли съчетаването на изборите за евродепутати с тези за местна власт догодина за удачен вариант - да или не?
М. Манолова: Аз лично не считам, че това е удачен вариант, тъй като това ще измести провеждането на изборите чак в края на следващата година и ще скъси и без това краткия мандат на българските ни представители в европарламента, те просто няма да могат да навлязат стойностно в материята, в проблематиката и да бъдат наистина полезни там. От друга страна, това изключително много ще усложни изборите, защото ще се гласува веднъж за кмет на община, за кмет на населено място, за общински съветници, за европейски депутати, което в крайна сметка ще усложни изборния процес.
Е . Николова: Ние също считаме, че изборът е изключително сложен за местни органи на власт, защото там има три листи - за общински кмет, за кмет на населеното място и за общински съветници, и четвърта листа малко ще дойде в повече на хората. Това от една страна. От друга страна, не можем да не си дадем сметка, че именно тези избори са, така, най-масови, в смисъл - има най-висока избирателна активност, и не са без значение и разноските, които България ще плати два пъти. Все пак като политическа сила ние преценяваме, че ще бъде по-лесно за гражданите да гласуват самостоятелно за европарламент, това са първи избори. Независимо от опасността избирателната активност да е ниска, мисля, че трябва да се върви към този разум - да бъдат самостоятелни избори, още повече, че, така, към нас има едно очакване изборите да бъдат проведени едновременно с тези в съседна Румъния, защото ние заедно ще изпратим евродепутати за първи път чрез пряк избор. В този смисъл може би тук едно оглеждане и към съседа би било добро.
Които си избраха 13 май за дата за провеждане на изборите.
Е. Николова: Вероятно и нашите избори би трябвало да се ориентират някъде към тази дата, за да могат двете новоприсъединили се държави да пратят едновременно своите евродепутати.
