"Ал Джазира" е една от най-големите новинарски медии в света. Според американския държавен секретар Хилари Клинтън тя предава новините по възможно най-достоверния начин и значително влияе на възгледите на аудиторията си. Според Клинтън американските медии не постигат това. Може би именно поради тази причина, през 2004 година президентът Джордж Буш сериозно обмислял дали да не бомбардира централните офиси на новинарския канал, базирани в малкото емирство Катар. Основана през 1996 година, "Ал Джазира" бързо се превръща в основния новинарски канал за Арабския свят - до голяма степен благодарение на дългогодишния му шеф - журналистът Уада Ханфар. Роден през 1968 година в Палестина, следвал в Йордания и Судан, живял в Южна Африка. Миналата седмица Ханфар посети България по покана на Нов български университет, където изнесе лекция за промените и предизвикателствата в Арабския свят. Докато беше в София, Дарик се срещна с него, за да поговорим за отношението на "Ал Джазира" към терористичните организации, за това как се финансира медийния канал, както и за начина, по който една медия печели уважението на аудиторията си.
Медийният свят е доминиран от големите американски компании като ABC, CBS, NBC, FOX и CNN. „Ал Джазира" е базирана в Катар, който е важен съюзник на Вашингтон в Близкия изток. В този контекст трудно ли беше да запазите баланс и „медиен неутралитет"?
Още когато беше създадена медията през 1996 година, имаше разбирателство между основателите на телевизията и властите. То се състоеше в това, че ако целта ще е да бъдем успешни и искаме да печелим доверието на зрителите, не трябва да се превръщаме в говорител на катарското правителство. Властите уважиха това, а „Ал Джазира" стана много популярна, именно защото зрителите видяха, че не представлява официалната позиция на властта. Винаги се стараех да пазя този баланс и независимостта на журналистиката ни. Ако една телевизия загуби тази независимост, губи влиянието си.
Малко медии в света са признати като напълно безпристрастни. Има и такива като ливанската „Ал Манар", която е медийно звено на групировката Хизбула. Главният й редактор Хасан Фадлалла открито е казвал, че при тях не могат да си позволят неутралност като в „Ал Джазира". Имате ли обяснение за подобна позиция на медиен шеф?
Всеки човек или организация разсъждава по свой начин и решава дали визията, която иска да покаже на аудиторията, ще е отражение конкретно на личните му виждания. В „Ал Джазира" винаги сме се възприемали и действали като професионални журналисти, а не като политическа или идеологическа организация, нито като представители на такава. При нас има етичен кодекс и правила за поведение. Това, което ни сплотява като екип, винаги са били професионалните ни стандарти, а не политическите или религиозните ни възгледи. Защо ли? Ами защото в „Ал Джазира" има и мюсюлмани, и християни, представители и на други религии и политически идеологии при това от всички разновидности - ислямисти, социалисти, секуларисти... Всички те няма как да са на едно мнение от политическа гледна точка и именно затова се обединяват от общите си професионални стандарти. Всяка една новинарска организация, която иска да излъчва достоверни информации и да има някакво влияние, трябва да държи именно на тези стандарти, а не на каквато и да било идеология.
Чувствате ли, че „Ал Джазира" продължава да поддържа същите тези стандарти след като напуснахте? Всъщност защо си тръгнахте от медията?
Да, продължава да ги поддържа. С годините тази медия се превърна от просто един сателитен канал в международна мрежа, която покрива новинарски много сфери. Смятам това за голямо лично постижение и реших, че след 8 години в „Ал Джазира" е време за нови начинания. „Арабската пролет" доведе една нова реалност, ново възприятие за региона, и реших, че е време да се съсредоточа в това да помогна за промените. Основах форума „Ал Шарк", чиято цел е да насърчи трансформацията към демокрация чрез диалог, особено сред младите.
Смятате ли, че изразът "Арабска пролет" е правилен за събитията в Близкия изток през последните две години? Името не е ли по-скоро пропаганда от страна на тези, които подкрепят този процес?
Отказвахме да ползваме това име в „Ал Джазира", но то се наложи. Някои хора го наричат "Арабското въстание", други го наричат "революция", трети - "възраждане". Нямам определено мнение, самото име за мен не е от значение, важна е същността. А тя е, че на хората от региона им е писнало от тоталитарни и авторитарни режими. Те са готови за демокрация и свобода. Започнаха този процес, но, както виждате от личния ви опит тук, в България, подобни промени отнемат много време. Стабилността не се постига за година-две. Хубавото е, че са започнали динамични взаимоотношения между различни части на обществото в Арабския свят, за да се постигне споразумение за мирно бъдеще и демокрация.
Доколко това общество е единно, може ли да се говори за "Арабския свят" като за общ регион?
Да, има такова понятие "Арабски свят". Съществуват общи характеристики, които обединяват всички народи между Рабат (Мароко) и Мускат (Оман) - общ език, култура, религия... Това, разбира се, не значи, че няма вътрешни различия, които дават на всяка една общност нейна специфика. Най-общо казано, Арабският свят е разделен на четири региона - Левантът, или буквално "Близкия изток", който се намира между Средиземно море и Персийския залив, Арабският полуостров, Северна Африка и най-западната част на северна Африка около Мароко и Мавритания. Тези четири региона пък си имат още по-малки подрайони на национална и поднационална основа.
Има твърдения, че „Ал Джазира" се финансира от Америка, за да има някакъв медиен отдушник за антиамериканските настроения. Тоест, тези настроения да се превръщат в дискусии, а да не се прехвърлят на улицата...
Не. „Ал Джазира" не се е финансира от никой друг освен от собственика. От самото си създаване тя е финансирана от Катар. Да, от една страна, в Катар е базирано американското Централно командване (CENTCOM), което отговаря за военните действия в Близкия изток и Централна Азия. От друга страна, Катар има много динамична външна политика, която му позволява добри отношения с останалите ислямски правителства и дори с организации като Хамас и талибаните. Всичко това прави Катар уникален. Това вероятно е бил естествения път, по който една толкова малка държава може да придобие геополитическа тежест. Това е била сполучлива тактика. Проблемът е, че американците много се ядосаха на „Ал Джазира" и бомбардираха офисите ни в Кабул и Багдад. Те бяха тотално разрушени. Впоследствие излезе наяве факта, че американците са обмисляли дори да взривят и централата ни в Катар. Това се разбра през 2005 година, когато излезе документ от разговор между Джоржд Буш и Тони Блеър (бел. ред. - въпросният документ съдържа записки от разговор между двамата, който е бил проведен през април 2004 година във Вашингтон. По време на разговора Буш предлага да се бомбардира централата на „Ал Джазира" в Доха, а Блеър отговаря, че това "би създало проблеми". Откъсите бяха публикувани от британския вестник „Дейли Мирър" на 22 ноември 2005 година. Още същия ден главният прокурор на Обединеното кралство лорд Голдсмит забрани на изданието да публикува целия документ). Така че, не, американците не харесват това, което прави „Ал Джазира". След като Барак Обама беше избран за президент неговият подход към „Ал Джазира" се оказа по-позитивен. Моето лично мнение е, че начинът, по който американците действат в Афганистан и Ирак, е пълен с грешки. Те си мислеха, че знаят какво правят, но истината е, че не знаеха. Не разбираха нито историята, нито културата, най-малко разбиранията и нагласата на местните. Ние от „Ал Джазира" винаги сме били близки с обикновените хора и винаги сме представяли Арабския свят по автентичен начин. Американците разрушиха тази визия. Ако Джордж Буш се беше вслушал в „Ал Джазира", Америка нямаше да допусне толкова много грешки.
Как „Ал Джазира" се превърна в "пощенска кутия" на терористичните организации? Защо например Ал Кайда изпращаше видеокасетите с посланията си и екзекуциите на вас?
"Ал Джазира" винаги е бил най-популярният канал. Все пак сме основани през 1996 година - цели пет години преди атентатите на 11 септември. През 2001 година „Ал Джазира" беше "задължителния канал" за Арабския свят. Всеки, който искаше да се обърне към този свят, се обръщаше към „Ал Джазира". Ако въпросът е дали Бин Ладен се е обърнал към нас, защото много ни е обичал - не, не мисля. По-скоро е било заради огромната аудитория на „Ал Джазира", и второ - защото имаме много прогресивна редакторска политика, а именно, че не спираме посланията на никой. Винаги сме вярвали, че към всички новини трябва да се отнасяме еднакво, без да ги съдим и без да решаваме дали нещо заслужава да е новина или не. Освен това Бин Ладен беше дал интервюта на CNN и на ABC още в края на 90-те, но след 11 септември много световни новинарски медии отказваха да публикуват каквото и да било от него. Но ние отказахме да откажем. Новините са новини. Когато излъчим нещо, това не значи, че сме съгласни с него, или, че не сме. Просто не е наша работа. Именно по този начин „Ал Джазира" стана единствената медия, която започна да излъчва подобни неща.
Излъчвайки подобни клипове, не помагахте ли на терористите да постигнат целта си - да всяват страх, не ги ли насърчавахте да извършват все повече и повече екзекуции?
Сериозно сме дебатирали този въпрос в редакцията. Дори написахме процедура, която да ни служи в подобни случаи. А тя беше следната - получим ли видеозапис, го анализираме и ако решим, че целта му е само и единствено политическа пропаганда, не го излъчваме. В някои случаи излъчвахме редактирана версия, в която да не се чуват или виждат детайли, които внушават пристрастност. Също така не излъчваме кадри на хора, които са подложени на стрес, унижение или изтезание. В такива случаи обясняваме на зрителите какъв запис сме получили, но не го показваме. Правилата ни са много строги в това отношение. Да, понякога терористични организации печелят дивиденти от излъчването на записите им, но помнете, че тези записи също така създават и много силни чувства против тях. Хората се отвращават от факта, че тези организации правят такива записи, че записват тези убийства. Затова не мисля, че зрителите ни са били радикализирани. Общественият гняв и натиск от всичко това всъщност е принуждавало терористи да освобождават заложници, защото виждат как срещу тях се обръща не само обществото, но и ислямски учени и други уважавани личности в мюсюлманския свят, които са им обяснявали, че това е дейност, неприсъща на исляма. Когато получим подобен запис, първо се свързваме с правителството на държавата, от която са заложниците. Даваме няколко часа на семействата да научат за случилото се по начина, по който е редно. Не бива близките да научават всичко това от нас. Свързваме се с посолството, даваме им записа, за да го гледат, дори семейството на заложника може да стори същото, ако реши.
Накрая да ви върна към войната в Ирак - официално гражданската война вече е приключила, но продължават атентатите. По този начин ли терористите се опитват „да останат под прожекторите" на медиите и да влияят на общественото мнение по света?
Продължавам да твърдя, че сегашната ситуация се дължи на първоначалните грешки и липса на разбиране от страна на американците. Те установиха една политическа система, която е базирана на религиозните и етнически различия, което създаде много проблеми. Създадоха условията за гражданска война и сега Ирак е подложен на силна външна намеса не само от страна на Вашингтон, но и от Иран и от всичките си съседи. Тези проблеми в Ирак ще продължават, ако не се стигне до общо споразумение, което да обхваща арабите, Техеран и Анкара. Страхувам се, че след Сирия, конфликтът с Иран ще се влоши още повече, освен ако не се реши ситуацията в Ирак. Това е така, защото нито арабите, нито турците биха оставили Ирак да изпадне под иранско влияние.
