Какво можете да откриете за Стефан Кейв, новия "герой" в рубриката "Иноваторите"? На първо място, че е роден в онези далечни на пръв поглед дни, когато Стиви Уондър и Стийли Дан бяха по върховете на класациите. После ще прочетете, че е учил психология и метафизика. Като прибавим към това, че в един момент от кариерата си е служил на Кралицата - помагал е на британското външно министерство в тежки преговори в чужбина - впечатлението за г-н Кейв съвсем ще се обърка.
Наскоро Кейв зарязва всичко това, когато открива писането и му се посвещава изцяло. В резултат наскоро излезе първата му книга - "Безсмъртието: Желанието да се живее вечно и как то движи цивилизацията". Тя се появи на световните пазари преди няколко седмици и получи множество положителни оценки от най-влиятелните журналисти в света.
Стефан Кейв е новият гост на "Иноваторите", където винаги сме се интересували от всички шантави нови открития, но не знаехме, че ще дойде ден, в който ще търсим формулата за безсмъртие.
Константин Вълков: Добре - да приемем, че всеки от нас има желание да постига разни неща в живота си, амбициозен е в различна степен. Би ли могло това е да е продиктувано донякъде и от идеята, че е възможно да се живее вечно?
Стефан Кейв: Мисля, че желанието за въпросното безсмъртие е универсално за всички хора. Всеки от нас се страхува от смъртта. Всеки иска да постигне едно особено постоянство. Ние се страхуваме, че всичките ни проекти, мечти, нашият собствен свят в един момент ще бъде разрушен от смъртта. В някакъв смисъл всеки иска да се бори срещу това.
Във Вашата книга за безсмъртието пишете за идеята да се живее вечно или по-скоро за възможностите как да се преодолее това желание?
Това е много добър въпрос. И отговорът е - и двете неща. Ще Ви кажа защо. Моята книга се опитва да постигне две неща. На първо място аз се опитвам да покажа до каква степен желанието да се живее вечно е променило цивилизацията. И въпреки очевидните различия, по които това желание се е развивало в годините и различните култури, ние се натъкваме на много истории на народите, свързани с безсмъртието. Опитах се да изследвам всички налични източници и стигнах до скептично заключение. Всяко едно от тези течения съдържа своите редица проблеми. Разбира се, има толкова много различни идеи за безсмъртието, защото на самото безсмъртие не може да се даде един очевиден отговор, едно решение. В крайна сметка, когато моето приключение из културите завърши, стигнах до заключението, че на нас не ни трябва безсмъртието и не бива да отричаме смъртта.
Има начин да преодолеем този страх от смъртта, трябва да живеем добре в дните, които имаме.
Излиза, че откакто има запазени данни за развитието на човешката цивилизация, на практика всяка култура се е опитвала по своему да намери средство, чрез което да победи смъртта. Кои са все пак най-успешните опити?
Що се отнася до различията в това колко реално продължава животът, колко по-дълго продължава животът, най-успешните открития са научните. Няма съмнение, че наблюдаваме нещо като удвояване на продължителността на живота - от 40 години вече е около 80 години. Да речем, че тази промяна се е случила за малко повече от 100 години. Това естествено се дължи на научни открития, медицина и т.н. Както и да го погледнем, това е невероятно - продължителността на живота се е удвоила. Нашите предци, въпреки че са имали някои от предимствата на модерната цивилизация - влакове, машини, индустриализация - всъщност те са имали продължителност на живот, равна на тази на първобитните хора. И само за един век това се удвоява.
Това значи ли, че хората, които вярват в особените разновидности на медицината, ще се увеличат. Да не се лъжем, но има такива, които смятат, че поглъщането на определени хапчета ще увеличи драстично продължителността на живота им.
Хората очевидно са вдъхновени от този реален прогрес, който наблюдаваме. Сигурно си казват - ето, веднъж сме удвоили въпросната продължителност на живота, дали не можем да го направим още веднъж. Кой знае, следващия път ще успеем да увеличим възрастта до 150-160 години. Проблемът е, че всъщност ние не увеличихме продължителността на живота, а по-скоро открихме начини да се лекуват много болести, които убиваха хората твърде млади. Бих казал, че медицината помогна хората да изживеят своята естествена продължителност на живота, не да живеят по-дълго. Ако сега искате да удвоите възрастта, природата вече няма да бъде на Ваша страна.
Всички сме чували за прераждането, но по-скоро безсмъртието не се ли постига чрез следата, която оставяш, твоето наследството - не в материален аспект, разбира се. Значи ли това, че звездите от жълтите хроники са по-безсмъртни от нас?
В някакъв смисъл това е така. Желанието да се проектираме в бъдещето е обяснимо. Ето, имаме деца, предаваме им нашите гени. Това желание да се репродуцираме е логично. Навярно е нормално да караме хората да пеят песни за нас, да пишат поеми за нас, да рисуват нашите портрети. Знаете, че преди години правото да бъде рисуван Ваш портрет е било едно особено право, защитавано. Александър Велики е бил първият, който е поставил образа си на монети вместо там да има божества. Реално той е обявил своето безсмъртие по този начин. До неотдавна хората са вярвали, че всяко изображение таи в себе си частица от душата на човека. Нормално е да се счита, че тези песни, стихотворения, картини всъщност са част от нашето проектиране в бъдещето, те носят нещо от нас дори след смъртта ни.
Така е и с известните - папараците ги преследват и в един момент снимката им се появява навсякъде по света. Ето, Джеймс Дийн умира твърде млад от автомобилна катастрофа, но светът продължава да е пълен с неговия образ.
Каква е тази концепция да "свалим мозъка си", струва ми се като някаква компютърна програмка, така ли е?
Интерпретирам това като нов вариант на прераждането. Ако говорим за религиозната страна на прераждането, идеята е, че хората приемат смъртта. Да, тялото е едната частица, то си отива, остарява, скапва се, но боговете правят така, че душата се преражда и един ден ние живеем отново. Смъртта съществува, тя се случва, но това не е краят. Това, което се случва с модерните утописти, е подобно - те вярват, че годността на тялото в един момент изтича, но това не е краят. Тялото ми може да ме предаде един ден, но аз ще живея пак. Те вярват, че ако могат да запишат цялото съдържание на мозъка си, да запечатат личността си, разсъдъка си, всичко което ги прави да са това, което са - в този случай, когато умрат в биологичния смисъл, те ще могат да живеят пак. Но под формата на аватар, на робот, на нещо подобно.
Не е ли желанието да изследваме безсмъртието, включително и Вашата книга по темата, всъщност хранено от факта, че ние никога няма да достигнем до това безсмъртие?
Интересен въпрос. Все пак считам, че продължава да има хора, които вярват, че ще достигнат до въпросното безсмъртие. В зависимост от религията е възможно да вярвате в определени форми на прераждане, но всъщност идеята за безсмъртието е най-голямото възможно предизвикателство. Точно това провокира, движи напред някои от най-големите открития на човечеството.
Добре де, ако постигнем въпросното безсмъртие, знаете ли колко бизнеси ще пострадат. Сещам се примерно за книжарниците - там има толкова много книги, в които се казва "1000 неща, които трябва да направиш, преди да умреш", "100 страни, които трябва да посетиш, преди да умреш" и т.н...
Да, това е точно така. Ако знаете, че животът е кратък, си поставяте такива цели - ще видя най-важните неща, които трябва да се видят и т.н. Но какво се случва, ако видите тези 1000 неща, а все още сте жив? Отивате и виждате другите 1000. А после? В някакъв смисъл безсмъртието ще се превърне в проблем.
Вие как се борите за безсмъртието?
Скептичен съм за въпросното безсмъртие, дори смятам, че желанието за такова може да има опасни последствия. По-скоро аз пиша книги, опитвам се да създавам наследство. Имам две дъщери, очаквам още едно дете през юли тази година. Това е.
Последно - има ли шанс да постигнете безсмъртието, като напишете книга за това?
Както казах, скептично съм настроен за това. Но най-добрият вариант е да дойдете и да ме попитате за това след 200 години (смее се).
