Ако за сестрите, преживели ужаса на смъртните присъди, чути в Либия, бившата първа дама на Франция е спасител, тя може да се превърне и в един от посланиците на образа на България по света. Преди седем години Сесилия Атиас, тогава Саркози, видя само асфалта на Летище София, където кацна със сестрите и ги върна в България. Този път, тя остана за ден и половина, за да се срещне за пръв път оттогава с жените, чийто живот спаси.
През октомври, в първото й интервю, разбрахме всичко важно около мисията й в Либия, разговорите й с Кадафи, и детайли във връзка с обстановката, в която тя се е оказала - на точното място в точното време, за да ги върне обратно в родината ни. Настоящият разговор с тази жена, която, както казват и българските сестри, олицетворява думата "свобода", е по-различен. Тя обяснява, че ще се върне в България през есента, когато тук ще бъде представен българският превод на автобиографията й „Желание за истина" - книга, която ще бъде интересна за мнозина българи, и не само защото част от нея е посветена на събитията около спасяването на българските медици.
Според Сесилия Атиас ще е добре да се говори за културното и археологическо наследство пред света, за да научи той повече за страната ни, а тя си обещава, че завръщайки се през есента, възнамерява да разгледа повече и от природата ни, и от онова, което можем да покажем като държава.
Преди половин година дадохте първото си интервю за българска медия, при това за Дарик, за което отново Ви благодарим. В денят, в който излъчихме интервюто, Валя Червеняшка го слушаше в студиото. Тя се разплака и обясни, че за нея сте като Богородица. Какво е чувството да направите нещо толкова човешко, макар и със свръхусилия, за което хората да благодарят като на светица?
С поглед назад към изминалите години - вече седем изминаха оттогава, всъщност до днес нямах ни най-малка идея какъв е начинът, по който те самите или българите като цяло ме помнят. През тези седем години не съм имала никакъв контакт с тях. Затова, когато пристигнах тук, бях изключително изненадана и трогната от топлото и мило посрещане, което получих.
България е исторически известна с това, че е кръстопът в регион, който в днешно време се намира в сложно положение. В частност обаче, много малко се знае за модерна България, въпреки огромното й археологическо и културно наследство. Хубаво е да се говори повече за тези неща, и да правим така, че светът повече да научи за държавата ви. От туристическа гледна точка тя е невероятна и възнамерявам да се върна тук след като бъде преведена книгата ми на български - всъщност, вие сте първата държава, която ме помоли за превод, и тя ще излезе тук в началото на септември. Затова ще се върна за официалното й представяне, и тогава се надявам вече да поостана тук, за да си отпочина и да разгледам както трябва страната, особено природата. Ще бъде в края на лятото и нямам съмнение, че ще бъде много красиво.
Разказахте ни за 45-те часа, които прекарахте в преговори с Муамар Кадафи и с различни хора от неговото обкръжение, за напрегнатите моменти. Сега, след като всичко това вече е зад гърба Ви и след като режимът вече е паднал, как си спомняте за този човек? Като тиранин? Като добронамерен, но недоразбран държавен глава или...
Със сигурност не "недоразбран". Реално си беше тиранин, а режимът му - диктатура. Няколко пъти говорих лично с него, единствено по темата за освобождаването на медиците. Той беше човек, съсипан от лекарства, мисленето му беше много замъглено. Въпреки това, наближавайки края на своя живот и политическа кариера, все пак имаше желанието да промени начина, по който светът го възприема. Следователно, той видя моята непоколебимост и беше склонен да изслуша това, което имах да му кажа, аргументите ми защо е редно да бъдат освободени сестрите и лекарят. Режимът му нямаше как да просъществува, но е много трагичен фактът, че след свалянето му не се намери начин да бъде заместен с нормална политическа система. Това доведе до анархията и хаосът, които царят там в момента.
Френските медии публикуваха информации за евентуална финансова подкрепа на Кадафи за предизборната кампания на тогавашния Ви съпруг Никола Саркози. Българите ще кажем, че това не е от значение...
Аз също!
Все пак доколко французите имат негативно отношение към евентуалните връзки на бившия Ви съпруг с вече покойния либийски лидер?
Не, вижте... Наистина, единственото нещо, което е от значение е, че сестрите бяха освободени - те все пак бяха осъдени на смърт. В момента случаят с финансирането се разглежда от правните органи и не е моя работа да давам мнението си по тези въпроси, които никога не са ме засягали.
Обяснихте също как Евросъюзът се е съгласил да предостави хуманитарна и техническа помощ за новострояща се болница в Бенгази. Знаете ли какво се случва с тази болница и, разбира се, с децата, които бяха заразени със СПИН?
Да, Евросъюзът се ангажира с това. Въпросната болница беше като "празна черупка", и трябваше да се изпрати не само оборудване и консумативи, но и лекари, които да обучат местните. Тя се намираше до детската болница. Доколкото знам, тази програма се е разработила и е действала до момента на либийската революция. Нямам представа какво се случва с нея, нито с детската болница в момента, бих желала да разбера. От заразените деца повече от петдесет вече бяха починали, когато бях там, от различни болести, с които се бяха заразили вследствие на СПИН-а. Около стотина бяха в болницата, останалите ги лекуваха по домовете им. Всички бяха в много лошо здравословно състояние. Не знам какво се случва с тези деца в момента - те са били заразени като новородени и до 18-месечна възраст, когато бях там, те бяха на по десетина години, а днес трябва да са почти пълнолетни.
Как продължава животът Ви? Успяхте ли да се отърсите от „етикета на бившата Първа дама"?
Животът ми е напълно нормален и спокоен, омъжих се отново, живея в Америка и имам фондация, в която влагам много усилия, и с която помагам на жени по целия свят. Споменахте "етикетите" - живеем в свят, в който съществуват интернет търсачки и социални мрежи, в които информацията се разменя много бързо. Затова се старая да се вглеждам в миналото. От друга страна - за мен е чест, че съм била Първа дама.
Кой от проблемите, с които се занимава фондацията Ви, е най-присърце?
Много се интересувам от жените, които са жертви на трафик с цел сексуална експлоатация, който е особено голям проблем именно тук - в Източна Европа, както и в някои държави в Латинска Америка. Много малки момичета биват отвличани, отнемат им се паспортите, извършва се зверско насилие върху тях. Стараем се да разберем точния механизъм на това престъпление, да дадем гласност на този проблем в обществото и да се борим срещу него. Занимаваме се и с много други казуси, които засягат жените. Независимо как се представят нещата в публичното пространство, реалността е, че жените на практика въобще не са равни на мъжете. Имат необходимост да им бъде подадена ръка. Живея в страна, в която има голям брой фондации и която дава възможности на същите тези фондации, така че ако мога да допринеса с нещо, това ще е голямо постижение.
От личните ми наблюдения и особено разговорите ми с жени, правени вследствие на освобождаването на българските медици, видях, че това събитие е дало самочувствие на жените като цяло. Казвали са ми, че случаят им е показал, че жените сме способни да постигаме такива жизненоважни цели. Ако можем да дадем самочувствие и увереност на жени в страни, където те нямат същите права като мъжете, това ще е хубаво. Да им кажем, че те самите могат да се обединят и да търсят правата си. Това е посланието, което жените по света трябва да разберат, и което съм видяла от опит, че е възможно - самите жени имат способността да си върнат самочувствието и да извоюват правата си.
Какъв е имиджът на българите във Франция? Какво знаят французите за нас и за източноевропейците като цяло, освен проблемите с ромите, които търсят прехрана във Франция, и които са любима мишена за френските медии?
За жалост не се знае достатъчно. Ще бъде хубаво държавите в Източна Европа да комуникират повече помежду си. Ето, сега прекарах два дни в България, и научих куп неща, които не съм си предаставяла до момента за страната, за народа, за историята и за археологията тук. Ще бъде хубаво хората по света да научат малко повече за тази част на света, защото истината е, че западната представа е доста карикатуризирана. Гледа се дори с насмешка, а това не бива да продължава. Разходихме се в базиликата „Света София", показаха ни няколкото нива на археологически разкопки в подземията й, които са разделени на пет епохи. Ето това би било страхотно да се знае и в чужбина. Туризмът е важна индустрия за икономиката и е хубаво да се развива. Важно е самата България да се постарае да проектира друга представа за себе си, така че чужденците да могат по друг начин да я опознаят. Ето, споменахте ромите, а това е просто защото това се набива на очи у нас, но има много други неща и богатства, които има да се открият в страната и народа ви.
Споменахте, че сте научила много нови неща в България - кое най-много Ви впечатли?
Именно археологията. Бях много впечатлена точно от наследството на този кръстопът на цивилизациите, и от всичко, което е минало през тези земи. И затова би било толкова хубаво да се опознае тази държава - много е вълнуващо, защото тук се намира една част от "люлката на човечеството".
Цялото интервю със Сесилия Атиас чуйте на Radio.DarikNews.bg
