Янаки Стоилов: Въпреки промяната във въпроса БСП трябва да участва в референдума
Янаки Стоилов: Въпреки промяната във въпроса БСП трябва да участва в референдума / снимка: Sofia Photo Agency, архив, Юлиана Николовa
Янаки Стоилов: Въпреки промяната във въпроса БСП трябва да участва в референдума
58296
Янаки Стоилов: Въпреки промяната във въпроса БСП трябва да участва в референдума
Янаки Стоилов: Въпреки промяната във въпроса БСП трябва да участва в референдума
  • Янаки Стоилов: Въпреки промяната във въпроса БСП трябва да участва в референдума
  • Янаки Стоилов: Въпреки промяната във въпроса БСП трябва да участва в референдума

Заместник-председателят на Националният съвет на БСП Янаки Стоилов в студиото на „Седмицата” на Дарик:

Ще участва ли БСП в референдум със сменения въпрос?

Смятам, че след като се претеглят всички положителни и отрицателни страни на ситуацията, не бива да изоставим гражданската енергия на тези няколко стотин хиляди души, които се включиха в подписката…

Но това не е вашият въпрос. Възможната логика е да кажете: не, те ни смениха въпроса, няма да участваме.

Да, възможно е, има аргументи и за противопоставяне до край, след като мнозинството, в разрез с конституцията и със закона, си позволи да осакати въпроса. Вярно е, че темата остана същата, но въпросът не е същият. От него беше извадена най-важната и най-дискусионната част - за АЕЦ „Белене”. Но смятам, че въпреки всичко вследствие на инициативата, която се предприе от инициативния комитет, в която активно участваше БСП и нейните организации, за първи път в България се стигна до провеждане на референдум по инициатива на български граждани. Това е прецедент в цялата българска история. Лошото е, че остана този горчив привкус, че нещата пак не са както трябва, че винаги тези, които са на власт, се стремят по някакъв начин да подменят волята или да изкривят волята на българските граждани. И те се вклиниха в тази инициатива може би не само от ревност, че трябва да играят някаква роля в процеса, но и опитвайки се да демотивират хората, и главното, изпитвайки страха да избегнат възможността да понесат отговорността за това, че беше спрян проектът, по него бяха изразходвани много средства, а той не се придвижи почти с нищо в хода на сегашния мандат. Но, пак казвам, мисля, че българските граждани трябва да се възползват от тази възможност. Те трябва да видят зад въпроса наистина възможностите за изграждане на ядрена централа на площадката в Белене, защото друга практическа възможност няма за развитие на българската енергетика в обозримото бъдеще, и по този начин да се задължи не толкова сегашното, а следващото управление.

Т.е. БСП според вас трябва да участва на този референдум, нищо че въпросът беше изменен толкова много.

Не е нищо, но все пак, все пак трябва да участват българските граждани, не просто БСП. И мисля, че ние трябва да апелираме към всички тях да покажат, а има и вероятно начини, по които ние фактически да покажем, че хората, които са гласували „да” на този въпрос, в голямото си мнозинство разбират именно подкрепата за АЕЦ „Белене”.

А как ще покажете?

Ами, това ще го покаже кампанията, защото наистина е много важно как ще бъде проведена информационната кампания, дори може при провеждането на екзитпола, когато се правят избори, а в случая референдум, да бъде направено така, че да се види, че хората са отговаряли на този по-конкретен въпрос, който стои зад общата идея за изграждане на нова ядрена централа.

Друга възможност - да съберете подписи за сезиране на Конституционния съд, след като сам определяте преди минути промяната на въпроса като противоконституционен.

Ние обсъждахме този вариант. Добре знаете, че разпоредбите в конституцията са малко и те са или от принципен характер, или от чисто формален характер - кой приема решението, кой определя датата. Т.е. създава се доста широко поле на Конституционния съд да влага едни или други разбирания в тази тематика, но след като президентът твърде бързо определи датата за референдума, вече тази възможност е затворена, защото законът е предвидил, че разглеждането на спорове за конституционосъобразност на приетите решения за референдум се извършва до насрочване на датата на референдума.

А, т.е. вече и да искате - няма как.

Така че тогава идеята е била, когато се задвижи процедурата, в много кратки срокове да бъдат решени всички спорни въпроси от гледна точка на конституционност, за да не се дава възможност на никоя институция да застава над вота на гражданите.

Т.е. това отпада. А около датата имате ли възражения, защото всъщност информационната кампания би трябвало да се състои от Стефановден през Нова година до Ивановден, Йордановден и Ивановден, и всъщност истината е, че най-вероятно…

Правилно отбелязвате, че…

…след 10 януари ще започне… 12-ти е неделя.

…има поредица коледни, новогодишни празници, други традиционни празници, които завършват някъде около 10 януари. Президентът не можеше да избере по-късна дата, тъй като той е обвързан от тримесечния срок от гласуване на решението на парламента.

Не, от обнародването.

Не, не, така или иначе това са сроковете…

Да, можеше още две седмици да се мръдне напред.

Но, мисля, че тук парламентът не използва възможността да приложи тази процедура, която според правилника на Народното събрание действа, август месец сроковете не текат, тогава можеше решението да бъде прието през ноември, февруари е много по-подходящо време, но вероятно трябва пък да разчитаме на това, че зимата е отрезвяващ период, когато хората са натоварени със сметките за електроенергия, за парно, би трябвало да са много по-активни по отношение на енергийната тематика и въпреки в съкратени срокове да бъдат ангажирани с темата с въпроса на референдума.

Какво ще е правното значение на резултат, който липсва, във въпрос, който липсва, изобщо „Белене”? Пита се доста. По принцип не става и много ясно кой ще строи централата, с чии пари? Дори вашият председател се сети тук преди около месец в едно интервю, че може би е разумно да се допълни въпросът „с решаващо държавно участие”.

Аз мисля, че… Да, да, ние това го обсъждахме, дори го предложихме, но не искахме да усложняваме накрая дискусията, тъй като можеше да се обсъжда дали това допълнение е само с редакционен характер, защото управляващите под формата на редакция недопустимо преформулираха въпроса. Разбира се, че това е смислов проблем, но тъй като целият проект досега се е развивал с идеята българската държава да има решаващото участие над 50 на сто, когато се появиха новите инвеститори, със или без кавички, правителството за пореден път смени своята позиция и каза: всъщност ние не сме против проекта „Белене”, но не искаме да се ангажира държавата. Нека да дойдат някакви хора, някакви фирми, те да си строят, те да се продават тока. И тогава ние казахме, че този проект трябва да носи полза преди всичко на българските граждани, на българската държава, той не може да бъде просто така подарен, предоставен на някой друг и затова казахме, че ние сме влагали това съдържание от самото начало във въпроса.

Т.е. това ще е един референдум по подразбиране г-н Стоилов? Ще се подразбира „Белене”, ще се подразбира, че държавата ще построи.

Ами, в така... абсурдите на българската политическа действителност ние трябва да се опитаме да проявим симпатичното мастило, което се съдържа в бюлетината на референдума, защото сегашните управляващи, нали, се занимават с присвояване, със спекула не само по отношение на икономическата дейност, но и по отношение на демократичните права на гражданите. И ние трябва да поемем ангажимент, че при убедителен положителен вот на българските граждани, следващото управление трябва да реализира именно проекта „Белене”. Така че всеки да поеме своя ангажимент. Управляващите и досега не са казали какво разбират под този референдум, дали те ще призоват хората да участват, дали да подкрепят изграждането на ядрената централа, но нашата позиция е ясна от самото начало и смятаме, че дори и да не се постигне тази много висока активност, която е необходима, този ангажимент ще бъде достатъчно убедително изразен. Освен това и парламентът е задължен при определена степен на участието не гражданите и правителството да предприемат необходимите действия. Аз лично обаче не съм голям оптимист, че това ще бъде направено от сегашното управление. Въпреки че и досега има хора, които продължават да обикалят и да се интересуват от реализацията на проекта, така че да видим какво ще се случи до края на януари.

Протест на 11 ноември пред „Александър Невски”, както го определя в заглавието си „Стандарт”: БСП прави митинг срещу всичко…

Да, по обяд, да. Е, не искам да коментирам коя медия как точно интерпретира…

Та срещу какво?

Ами, преди всичко срещу бедността и срещу ограничаването на демократичните права. Това наистина е доста много, но мисля, че дава ясните посоки на това, което мобилизира гражданите, защото виждаме социалната ситуация в страната, че се влошава, безперспективността. А ние трябва да мобилизираме и мисля, че самите граждани имат нужда да получат увереност, че тяхното недоволство може да предизвика промяна в политиката. Другата причина е начинът, по който парламентът взе решението. Ние това го очаквахме, че много от хората ще реагират, и сега има възможност тези проблеми да бъдат обединени и волята на българските граждани да бъде изразена ясно.

Добре, протест на фон на включването през тая седмица на БСП в тройна коалиция с ГЕРБ и ДПС за избора на конституционен съдия. Впрочем, ако не бяхте гласували за, сега щяхте да имате толкова аргументи, дадени от Европейската комисия, но вие подкрепихте Венета Марковска.

Нека да бъдем достатъчно точни, тази тема има основание да бъде повдигана. Позицията на политическото ръководство на партията беше напълно ясна. Ние смятахме, че трябва да подкрепим единствено кандидатурата на съдия Върбанова не просто затова, че е предложена от нас, а тъй като смятаме, че тя е единствената, напълно отговаряща на високите професионални и нравствени стандарти за член на Конституционния съд.

Съдия от Върховния касационен съд.

Т.е. и двете условия на конституцията са убедително изпълнени. В пленарната зала обаче тази позиция в някаква степен беше разколебана, тъй като имаше няколко гласа от депутати от парламентарната група на Коалиция за България, които се включиха в тази именно коалиция, за която говорите, която доведе до събирането на много гласове.

Вие лично не гласувахте за Марковска.

Аз ли?

Да. Не, понеже не знам кой…

Не, аз мога да кажа. Аз съм в парламента, за да гласувам. По отношение на кандидатурите на г-н Анастасов и на Екатерина Михайлова съм гласувал въздържал се, по отношение кандидатурата на съдия Марковска - против, и съм подкрепил кандидатурата на съдия Върбанова, а и мнозинството от членовете на парламентарната група гласуваха единствено за кандидатурата, която ние предложихме. И трябва да кажем, че тези въпроси е по-добре да излизат на повърхността, защото ясно трябва да бъдат посочвани мотивите, тъй като понякога дори от чисто политическите причини за подкрепа или неподкрепа на дадено решение в такъв род случаи като че ли изникват дори още повече обстоятелства, които вече прекрачват границите на самата политика и политическата мотивация.