Предпазна клауза за България не е на дневен ред в дебата на ЕК
Предпазна клауза за България не е на дневен ред в дебата на ЕК / netinfo

Министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова в "Седмицата" на "Дарик" радио.

Какви могат да бъдат последствията от скандала със следствието за "Топлофикация" за европейското бъдеще на България след като през юни Европейската комисия ще докладва пред Европарламента изводите си от реформите у нас в областта "Правосъдие и вътрешен ред"?

Едва ли бих ви изненадала, ако потвърдя, че шумът в системата, на който ставаме свидетели напоследък, няма да е изключително полезен от гледна точка на оценка на ситуацията у нас. Той няма да е полезен от гледна точка на това, че в момента се прави цялостна картина на начина, по който реформите се провеждат в една твърде чувствителна сфера, каквато е "Правосъдие и вътрешен ред".

Той не е полезен и между другото от гледна точка на специфичния етап, в който се намираме - предизборна кампания за първите европейски избори за участие на първите депутати в Европейския парламент. Ще се опитам обаче, констатирам, разбира се, че към този момент въпросите са повече от отговорите и нямам никакво съмнение, бих окуражила даже органите на правораздаването и прокуратурата, този път да отидат докрай. Така че да дадат отговори на всички въпроси, които вълнуват обществото.

Възможно ли е да има предпазни...

Говорейки в качеството си на европейски министър, ми се струва важен и следният ракурс. В някаква степен това, на което ставаме свидетели напоследък, е прекият ефект от членството.

Вече виждаме, че не може да има институция със заключени врати, да, това, което излиза на бял свят, не е нещо, с което може да се гордеем. Да, тежко е, но то излиза наяве. Ако България беше отложена с година за своето членство, истински се съмнявам, че подобни черни дупки биха получили такава публичност и ви връщам към процеса на присъединяване.

Спомняте си, че до последния момент беше воден доста ожесточен и много дълъг дебат за мястото на следствието в съдебната система - дали да остане в рамките на тази система, дали функциите му да бъдат редуцирани. Сега можем да видим проблема фронтално и да признаем, че е имало смисъл в притесненията на онези, които говориха колко трудно ще бъде магистрати да разследват магистрати например. Във всеки случай важно е да изчакаме действията на компетентните органи и наистина се надявам, че те ще демонстрират решителност и ефективна дейност по въпроса.

Възможно ли е, заплашена ли е България от предпазна клауза в областта на правосъдието и вътрешния ред. Моля ви, спестете условностите - да или не?

Хипотетично - да. Ние се борим обаче за това да няма такъв негативен сценарий.

Бихте ли обяснили какво всъщност представлява предпазната клауза, ако тя бъде наложена. Прагматично вие можете да го обясните, сигурен съм, на достъпен език.

Първо, искам да започна оттам, че разговорът за евентуално налагане на предпазна клауза върху България и Румъния, последните две държави, които се присъединиха към Европейския съюз, в момента не е на дневен ред в дебата в Европейската комисия. Казвам го това съвсем ясно, защото всички ние чуваме най-различни интерпретации, част от които спекулативни, относно възможността в много кратки срокове, чух и нещо като дата май или юни, да бъде наложена такава предпазна клауза. Второ, искам да кажа, че подобни механизми съществуват като възможност в първите три години от членството.

Т.е. на теория - да, съвсем възможно е Европейската комисия да предприеме такъв тип ограничителна мярка, когато прецени, че реформата в областта на правосъдието не гарантира достатъчно интересите на европейските граждани. Не мога и да не споделя и факта, че механизмът не е изцяло изяснен включително и за европейските ни партньори.

Разбира се, той е свързан с определени ограничения във връзка с общите усилия за борба с престъпност на европейско ниво и от тази гледна точка съвсем основателен е дебатът доколко изобщо механизмът на налагане на предпазна клауза в "Правосъдие и вътрешен ред", по отношение на която и да е държава вече член на Европейския съюз, работи за интересите на Европейския съюз.

Но това, което е по-важно, че България и в момента се намира под един специфичен контролен механизъм. Той е и механизъм и за сътрудничество, защото България е член на Европейския съюз, точно в областта на "Правосъдие и вътрешен ред", и когато ние искаме да покажем напредъка така, както го виждаме и както е постигнат в тези ключови области по тези шест показателя, извън всякакво съмнение е, че сигнали от рода на развихрилия се публичен дебат по отношение на казуса "Топлофикация" не помагат.

Ще ви върна обаче и на факта, че до голяма степен разнищването на този казус започна и с подкрепата на нашите европейски партньори, конкретно на австрийските служби. Т.е. говорим вече за една обща система, включително и на противодействие, и наистина оттук насетне България трябва да предложи много конкретни действия по въпроса.

Ще ви цитирам Димитър Иванов, това е издателят на "Земя", той твърди, че цитира вас и за да не става объркване, да видим това ли сте имали предвид. Оказва се, че министерството на Румен Овчаров, което има най-много заместник-министри, което е направило четири комисии, за да работят по изпълнение за директивите на Европейския съюз, не е свършило почти никаква работа. Цели 14 директиви, които касаят министерството, не са изпълнени, такова нещо няма нито едно друго министерство, дори във вътрешните работи, в правосъдието, в социалната дейност, земеделието и други, казва Димитър Иванов, като цитира Гергана Грънчарова. Това ли мислите вие?

Няма да споря пред медия с друга медия, пък била и тя на Димитър Иванов. Във всеки случай мисля, че бях достатъчно ясна, когато казах, че всяка статистика, която разделя отделните министерства на министерства отличници по транспониране на европейските директиви, и министерства изоставащи е твърде условна, защото, ако в едно Министерство на правосъдието има само една работна група, в Министерство на икономиката има четири работни групи, които работят по различен кръг от въпроси.

От тази гледна точка самата констатация би била наистина много относителна, но факт е, че има известно забавяне, то се регистрира в цялата ни администрация, с транспонирането на директивите по начина, по който е факт и това, че през последните месеци и години 97 процента от законодателството на Европейския съюз беше транспонирано в нас - това са десетки закони, това са 1655 директиви и ако в момента имаме изоставане по 45 директиви, няма никаква причина да се притесняваме, да се вайкаме, а точно обратното, защото в следващата част от графика може да се окажем с повече.

Нали бяха 52 или сега понеже, докато сте дали отчета, 7 са изпълнени, така ли?

Петдесет и две директиви е числото, което фигурира в писмото, което получихме от Европейската комисия на 20 април. От тогава част от законите се движат, само ще спомена, че някои от законите, с които парламентът в момента се занимава, ще дам пример със закона за електронните съобщения, въвеждат на практика 5 директиви.

Законът за медицинските изделия въвежда 7 директиви. Т.е. говорим за един много динамичен процес, който е свързан с ускорено, но и комплексно въвеждане на европейското законодателство в нашите. Изобщо не е нужно да си юрист, за да си дадеш сметка, че правото на общността е процес, непрекъснато се променят регулации, те се усъвършенстват, така ще бъде и при нас. Смятаме, че имаме натрупан опит и процедура, която е установена и работи, имаме срокове, всичко останало е у хората. Трябва да се тренираме да не се уморяваме при един много по-висок ритъм на работа.

Ако приемем, че Министерство на икономиката не е изпълнило 18, МВР - 9, МТСП, Министерство на труда и социалната политика - 7, Агенцията по информационни технологии - 6 директиви. Ако използвам вашата метафора, министрите от БСП по-уморени ли са при въвеждането на европейските директиви?

Първо, искам да кажа, че целият този процес на отчет за това кое се свършва в срок и по кое има забавяне, е на моята интернет страница. Самата информация съм убедена, че може да я получите от всеки конкретен министър и от всяко конкретно ведомство и вие можете да видите кои точно са директивите, какви точно са вътрешните мерки, законови, и подзаконови, административни, с които те се въвеждат в нашето законодателство. Второто, което искам да кажа, е, че различните мерки са на различно ниво на въвеждане. Едни от тях вече са внесени в Министерски съвет, други тепърва се изработват. Трети са във финалната фаза на парламента...

Г-жо Грънчарова, прави впечатление, Министерство на земеделието, например, което в никакъв случай не можем да кажем, че е леко, напротив, всички казват, че това е най-тежката сфера, има само една мярка, една директива, която не е въвело. Други министерства, в които пък би трябвало да изглеждат по-лесно нещата, и изведнъж се набива, че точно управляваните от коалиционния ви партньор министерства имат проблеми, или вие не виждате такъв.

Първо, ми се ще да правим много ясна и компетентна разлика между отделните проблемни области. Искам да кажа, че процесът на транспониране на европейско законодателство няма нищо общо с механизма например по регистриране напредък в "Правосъдие и вътрешен ред". Няма нищо общо, или поне няма директна връзка, с изграждането на административен капацитет, построяване на еврофондовете и т.н. Това са все отделни сфери, по които са необходими много концентрирани усилия, но те се развиват паралелно и са отделна тематика, поради тази причина в отделен ред биват представяни и на вниманието на Министерския съвет и на вниманието на обществото.

Трябват ли промени в управлението?

Когато говорим за ненотифицирани директиви, говорим за темпа, с който ние въвеждаме конкретното законодателство в Европейския съюз. И ако преди година и половина при наличието такава математика ние бихме искали да разберем как ще се отрази тя в констатациите на Европейската комисия с поредния редовен доклад, днес всяко разсейване би могло да означава конкретни финансови санкции, конкретни финансови глоби.

И дайте един пример, каква глоба?

Тъй като обаче имаме достатъчно много време, за да реагираме, смятам, че беше изключително важно този въпрос да бъде поставен на вниманието и на Министерски съвет, и на общественото внимание, за да може да се реагира по начин, по който да изключим негативен сценарий.

Сещате ли се за пример? Конкретна мярка, която, ако не въведем, каква ще бъде глобата?

Аз споменах вече няколко закона, отделно от това има редица подзаконови нормативни актове. Подзаконови нормативни актове, да речем, свързани с наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метеорологичен контрол. Подзаконови нормативни актове, свързани с тежко габаритните превозни средства. Споменавам ги, за да ви създам картина за цялото разнообразие от въпроси.

И каква е глобата, ако тежкогабаритните средства не сме по директивата?

Първо искам да кажа, че уведомяването от страна на Европейската комисия автоматично ни дава срок, в който ние да предприемем действия и да уведомим на своя страна Европейската комисия, че сме предприели такива действия. Следва ново писмо от Европейска комисия и едва след това при наличие на такива предпоставки може и да се създаде съдебна процедура. Във всеки случай самият механизъм на определяне на глобата е един доста тежък механизъм, който е свързан с много сериозни изчисления. От мен надявам се не очаквате да ви дам конкретната сума, но мога да ви кажа начина, по който Европейската комисия и съответно Съдът на европейските общности определя размера на глобата.

Какъв е начинът?

В калкулацията на този размер се включват много и разнообразни фактори. На първо място се оценява сериозността на отношението на самото нарушение и е въведен конкретен фактор, който измерва сериозността на това нарушение, то е от 1 до 20 и той се калкулира в определянето на окончателната глоба. Между другото и брутният вътрешен продукт на конкретната държава също е част от тази сложна формула, по която се изчисляват глобите.

Във всеки случай това, което ми се ще дебело да подчертая, е, че би било порочно, ако се направи дори и намек за някакво специално отношение към България, точно обратното. Става въпрос за общоприета процедура, която съществува от самото начало на функциониране на Европейския съюз, и е гаранция за това, че Европейската комисия като гарант за спазване на договорите ще има и съответните инструменти, чрез които да осигури това спазване, и то се отнася до всички държави членки.

Периодично, на практика ежеседмично се прави една обща снимка за начина, по който се въвежда европейското законодателство, националното, и малко държави получават такива уведомителни писма, на които трябва да реагират. Това се случва и при нас.

Добре. Трябва да свършваме.

Важно е обаче европейският министър наистина да поддържа напрежението, в най-добрия смисъл на тази дума, така че в един момент ние да не се озовем изненадани.

Еднозначен отговор накрая. Трябват ли промени в управлението заради неизпълнението на европейските директиви - да или не - според вас?

На европейски директиви. Към този момент нещата са отстраними.