Парите за семействата на заразените деца са от МФ

Интервю с вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин в предаването „Седмицата” на Дарик радио

Какво следва в Либия? Какво следва като процедура? Кой орган в Либия се произнася по искането за размяна, кога се събират, ясни ли са нещата, както беше Висшия съдебен съвет, какво чакаме?

Това, което трябва да се случи за задействане на процедурата, това е либийският районен прокурор, в който район е затворът, да даде съгласие за екстрадиция, за трансфер, след което датата и процедурата за трансфер да се уговори от двете бюра на Интерпол, в България и в Либия.

Т.е. решението се взима от районен прокурор в Либия?

Процедурата е. . . те му казват главен прокурор на съответния район, което не отговаря на нашия главен прокурор на държавата, но той е партньорът на нашия главен прокурор по този случай. Процедурата не е автоматична, в смисъл тези спогодби навсякъде по света, включително ние имаме и с други страни, не са автоматични. За да се задействат, се иска преценка от съответната държава.

При тях преценката прави този главен районен прокурор.

Сега, очевидно, че преценката е до голяма степен политическа, така че това, което следва, е либийската страна да се ангажира с изпълнението на тази спогодба.

Ако е политическа и ако се развият нещата благоприятно, т.е. бъде решено връщането на сестрите в България, доколко са основателни предположенията, че те ще стоят малко в български затвор, че тук ще се влезе в нови процедури или ще остане всичко в рамките на политическото?

Сега, аз много искам да се съсредоточим върху това нашите сънароднички да се върнат тук в България живи и здрави. След това процедурите, които тук следват, е хубаво да попитате някой друг, не министъра на външните работи, но при всички случаи в момента усилията са ни насочени към това да се осигури тяхното завръщане в България.

Т.е. българската теза е, че казусът е политически и излизаме извън това, което дълги години се говореше - юридически, тяхната правна система.

Говореше се, защото беше в съда. В момента случаят излезе от съда и няма как, поне аз си мисля, да се върне по основното дело, има още, знаете, 2-3 висящи други дела, но по основното дело, по което те бяха получили смъртни присъди, съдебната процедура е приключила, така че оттук нататък не може да говорим за съдебна процедура. Между другото това е, според мен това е добре, защото това беше едно от основните обяснения на либийската страна за 8 години - оставете нашия независим съд да си взима независимо решенията. Е, сега съдът си взе независимо решенията, Висшият съдебен съвет си взе решението, оттук нататък проблемът е изцяло политически.

А общо ако трябва да оцените от самото начало този казус, той юридически бил ли е някога според вас?

Ще ми позволите да си кажа мнението по казуса, когато той приключи. Мисля, че всяка една дума, която казваме в момента, може да се отрази и на перспективата, и на бързината, с която се развиват нещата в Либия, така че имам много ясно определено мнение по този въпрос, ще ви го кажа обаче по-нататък, ако се интересувате.

Има ли опасност за други български граждани, защо само български, за други европейски граждани да бъдат пленявани по подобен начин по света, да бъдат търсени финансови или политически изгоди?

Това се случва периодично в различни страни в света. Работа на външните министерства, включително и на българското Министерство на външните работи е да предупреждава българските граждани, че рискът в някоя страна е повишен. Аз ще ви напомня, че имаме един наш сънародник, който все още е отвлечен от делтата на река Нигер, и то след редица предупреждения от наша страна, че това е опасен регион, че миналата година това се случи с друг български гражданин и в момента се полагат усилия. Ние, разбира се, като държавна институция сме длъжни и правим всичко възможно за защита на всички български граждани, но в крайна сметка тук се опира и до индивидуална преценка, така че за всички останали, които са в Либия или в други страни, аз бих препоръчал да преценят много внимателно рисковете и тогава да вземат решението си.

И включително за Либия вие правите това предупреждение?

Включително за Либия, след като. . . в Либия работят от години, от десетилетия български медицински работници, в момента също има доста. Понастоящем няма никакво изискване те да се регистрират в посолствата, както е между другото за всички български граждани по света, така че и нашите представи за бройката на българските граждани в Либия могат да бъдат точни до известна степен, но надали са изцяло точни. Вижда се от всички какво се случва и как се случва в Либия. В същото време има хора с доста дълъг опит, без да имат проблеми като медицински работници. Аз специално бих се замислил дали точно там, още повече че в България в момента има немалка нужда от медицински работници.

Питам ви за опасността и за други българи в Либия или в други подобни държави, защото "Таймс" вчера прави много остър коментар за играта на Кадафи и това как политиците в Европа са се хванали да му я играят. Тази игра според вестника вони, също както болницата в Бенгази, а Европа си запушва носа. Това е тезата за друго поведение при такива случаи.

Вижте, в международната политика и в дипломацията за съжаление някой път нещата не са изцяло свързани с емоциите, които много хубаво могат да се представят в някоя медия, включително и в тази статия в "Таймс" вчера. Това, което за нас е важно, е резултатът. Сигурно на журналиста в "Таймс" една емоционално написана принципна, морална позиция е много по-важна, за нас е важно да се получи резултат в крайна сметка. Има много такива случаи по света, ще ви припомня и как започна в Ирак войната, когато казваха някои хора, че не трябва да се позволява на Ирак да прави това, което правеше. Сега виждате, че има различни мнения също. Така че не са еднозначни в международните отношения тези въпроси и още по-малко са еднозначни, когато се отнася до някакви външни сили да решават вътрешни проблеми.

"Кадафи взе парите, не пуска нашите" - вестник "Телеграф". "Стандарт" - "Взеха парите, държат сестрите". Всъщност взеха ли пари?

Семействата получиха парите.

Не, не, от България, от Европейския съюз Кадафи пари взе ли?

Парите, които бяха изплатени на семействата, са изплатени от международния фонд, но аз мога да успокоя българските данъкоплатци, че няма за какво да се притесняват в случая.

Т.е. българската държава като държава не участва с пари?

След като приключи цялата операция, международният фонд ще. . . той знаете, че се председателства от представител на Европейския съюз, ще представи най-прозрачно своя списък с дейности.

Отчет. А търговия с дълга?

До момента няма взето такова решение.

А обсъжда ли се от България?

В момента няма основания за това нещо. За нас въпросът с нашите сънароднички въобще не е приключен. Има едно много положително развитие според мен през последната седмица, в смисъл той излезе от съдебната фаза. Въпросът със семействата до голяма степен беше решен и с техните претенции, което в продължение на много години беше основното обяснение на либийската страна, изцяло е в политическата сфера този въпрос. Отпадна най-тежкото - смъртните присъди, и тази крачка според мен е необратима, така че тя е направена, но случаят все още не е приключен, така че когато се очертае приключване на случая, тогава ще можем да говорим за това.

Още малко за парите. След като все още казвате, че не е време да се говори за техния произход, аз така ви разбрах. . .

Не, че не е време да се говори за техния произход. Пак казвам, средствата се отпуснат от международния фонд "Бенгази".

От къде отидоха във фонда...

Не е моя работа да коментирам аз фонда "Бенгази" откъде е получил постъпления и как точно ги е изплатил, но ви уверявам, че ще има абсолютна прозрачност. Пак ви казвам, това е фонд, който е създаден с усилията и на ЕС, и на Съединените щати.

Въпросът има и друга страна. И Европейският съюз, и България се ангажираха с помощ за лечението на тези деца, тъй като, както България многократно е подчертавала, става дума за хуманитарен проблем. Одобрявате ли раздаването на пари на калпак, без да се отчита нуждата от лечение? По-логичният начин беше тези огромни средства да бъдат вложени в конкретно лечение на конкретните деца и ако останат пари, да бъдат използвани за строеж на болници, за подобряване на здравеопазването в Либия?

Аз продължавам да твърдя, че хуманитарният въпрос е изключително важен и той е важен от гледна точна на това, че ние трябва да бъдем съпричастни към него, с трагедията на тези стотици семейства със заразени деца, в същото време, в което се борим за свободата на нашите сънародници. България до голяма степен беше страната, която инициира тази международна солидарна подкрепа, подкрепа на солидарност с тях, включително и международния фонд. В него, вие сте прав, че основните дейности, които ние си представяме, са именно свързани с лечение на децата, изграждане на капацитет в Либия за превенция и борба със СПИН, осъвременяване на съществуващата инфраструктура именно в областта на СПИН, на борбата със СПИН, ангажиментът на редица европейски страни, знаете, че всички деца вече бяха на изследвания във Франция и в Италия. Има други ангажименти, ангажиментите на европейските страни по лечение, това е основната част от дейността на фонда, която ние си представяме. В същото време една от целите му е, и това е нещо, което според либийските обичаи, които силно са по-различни от нашите, те очакваха и компенсации за семействата. Вече ги получиха.

Иска ли Либия освобождаването на Меграхи или помилване на зета на Кадафи Абдула Сануси, това е бившият шеф на либийското разузнаване, който е осъден в Париж, макар и задочно за атентата над Нигер. В него загиват 54 французи, заради това е съден в Париж.

Нито един път нито един от двата въпроса не е поставян официално в преговорите, които имахме с Либия.

Защото коментарите в момента са, и то на уважавани експерти, Владимир Чуков например, българския арабист, той казва, че ситуацията е огледална в момента с казуса Локърби. Осъдени до живот и там, и в Шотландия, и в Либия, компенсации от 1 милион, в известен смисъл в Либия нещата са по-напреднали, те са напълно изплатени, докато в Шотландия предстои доизплащането.

Не е точно огледална ситуацията и нито е в наш интерес, нито в интерес на нашите сънародници да търсим каквато и да било връзка с този случай и ще ви кажа защо. Първо, защото има огромна разлика във вината. Ние смятаме, че българските медици са невинни, докато Меграхи е осъден за един тежък атентат, въпреки че либийската страна отрича вината. На второ място при нас съдебната процедура изцяло е приключила и това мисля, че е изключително важно, докато в случая с Меграхи на него му се дава възможност наново да обжалва своята присъда, което означа, че ще има нови заседания на съда, които ще преразгледат присъдата на Меграхи. Там има различни съмнения, това се допусна след заседанието на една, също е един шотландски специфичен феномен това нещо, една обществена такава комисия, от един абат тя се ръководеше в Шотландия, която огледа процеса още един път и реши, че съдът не е взел предвид всички факти, но не тя решава вместо съда. Тя даде възможност на Меграхи да обжалва наново своето дело. Така че това предстои тепърва да започне и да се прелее в една нова съдебна процедура. Аз съм уверен, че в. . .

Въпросът ще чака ли България да приключи там какво ще стане?

. . . Шотландия процедурите са по-бързи от 8 години, от практиката, която беше в Либия, но ние в никакъв случай не бихме искали да се обвързват двата случая. Те са изцяло различни и не мисля, че има каквато и да било връзка между тях.

Защо Франция се ангажира някак повече от останалите европейски държави? Ако имаше логика в това Германия като председател на Европейския съюз да проявява особена активност, сега да се очаква това да прави Португалия, някак странно сега точно френският президент от много други държавни глави в Европа се оказва водещата фигура. Какво е обяснението?

Знаете ли, поне от тези две години, с които много активно се занимавам със случая, се случват изключително много неща. Голямата част от тях са в сферата на дипломацията, които по характера си не стават публични, и част от тези неща са, че има изключително силен ангажимент на много европейски страни. На всички европейски страни решаването на случая с българските медици е бих казал кауза и това е, мисля, значителният успех, който можахме да постигнем с нашите партньори. Те не просто ни подкрепят, те активно работят за решаването на този случай и аз в никакъв случай не бих подценил участието на която и да било страна от Европейския съюз. Имаше доста страни, които вече примерно предоставиха готовност за това хуманитарно съдействие, които политически говорят с Либия, и те са и в Европа, и в Съединените щати. Така че активността на френския президент, който беше избран в момента, е изключително важна и ние сме много благодарни и за френската подкрепа. В никакъв случай не бих искал да подценявам обаче и подкрепата на останалите наши партньори.

Има ли съперничество за евентуалния успех? Европейската комисия, според коментари в западния печат, била недоволна от финалната активност на Саркози, както. . .

Не, няма такова нещо и мисля, че не беше достатъчно добре изтълкувано това посещение на г-жа Саркози в Либия от някои медии. Това, което е ролята на Европейската комисия, е при нея да се съчетава до голяма степен информацията и активността й, и генерирането на един център за взимане на решения, тъй като либийската страна не един път досега опитва да говори с една, с друга, с трета, с четвърта европейска страна, като поставя различни въпроси и различни искания, свързани с медиците. От доста време насам ние ги убеждаваме, че те имат един партньор в Европа, който говори с един глас, има едно мнение и където и да почукат, ще получат същия отговор. Така че аз в никакъв случай не мисля, че има някаква ревност от страна на комисията. Това, което и в момента има, между другото, френската страна, както всяка една от другите страни, координира с Европейската комисия този. . . всички свои демарши. Това, което се случва, е, че има един център на координация. Между другото, заради това аз виждам и последната седмица маса коментари в медиите, че едва ли не някой изведнъж се е сетил в чужбина за нашите медици, въпреки нашите институции, и работи за тях. Трябва да ви кажа, че тази подкрепа не идва автоматично. България е изключително активна във всички тези фази, във всички тези разговори, но лицето на преговорите с Либия е ЕС и смятам, че това е изключително важно. Пак казвам, това не е само наша кауза, това е кауза и на нашите партньори.

Използвахте израза център за взимане на решения. Миналата седмица говорителят на вашето министерство г-н Цанчев каза, че България има готовност да реагира в зависимост от ситуацията. Бихте ли открехнал малко вратата, в случай, че не бъде взето бързо решение, както се очаква още следващата седмица, по думите на сина на Кадафи, едва ли не с президента на Франция, в неговия самолет да се върнат в България българските сестри, какво точно ще правим?

В момента сме в такава ситуация, че решението може де бъде взето много бързо, може и да се забави. И пак казвам, това е изцяло политическо решение от либийска страна. Доколкото е политическо решение от либийска страна, това, което можем да правим, и това, което го правим във всеки един ден след произнасянето на решението на ВСС, то е структуриране, формулиране на диалога с либийската страна. Пак казвам, от едната страна е либийската страна, от другата страна е ЕС и САЩ. Много интензивни контакти има. Аз с либийския външен министър се чух три пъти за последната седмица, с комисар Фереро-Валднер.

Той какво ви каза?

. . . се чувам практически по два пъти или три пъти на ден. Изключително активни са в момента дипломатическите усилия. Пак казвам, политическият въпрос се решава с политически средства.

Казва ли ви вашият колега от какво зависи тогава либийското решение? Значи като процедура толкова хубаво го описахте, един главен районен прокурор трябва да разпише. Значи друг е въпросът, че би трябвало той да вземе автономно решение, но това е друга тема. След като се предполага, че политически ще се вземе решение, какво чакат либийците? Знаете ли, четох някъде какво са питали роднините във вестник "Новинар". Какво още иска Кадафи?

Значи това, което по принцип... това, за което настоява Либия, това е точно този хуманитарен ангажимент, за който ние говорим, свързан с лечение на деца, свързан с изграждане на този капацитет за борба със СПИН.

Той поет ли е. . .

Тук става въпрос и за едни важни отношения. Само една скоба ще отворя, в момента Либия е единствената страна, която отказва пълноценно да се включи в средиземноморското сътрудничество - сътрудничеството между ЕС и магребските страни.

Това да се вардят границите от емигранти, например, трафик на престъпници.

Основният въпрос е свързан с емиграцията. Либия отказва да участва в това сътрудничество. Сега има шанс, този шанс е в интерес и на Либия, и на ЕС - Либия да се включи активно в сътрудничеството с ЕС. Така че тук се обсъждат и. . . до голяма степен и политическите рамки на бъдещото сътрудничество. Мисля, че достатъчно ясно е казано на Либия и те го получават като сигнал от всички страни, включително и от отделни страни, към които се обръщат в ЕС, един и същ отговор. Всички тези перспективи са свързани и стоят след завръщането на българските медици в България.

Добре, но излиза от това бавене, че либийците казват първо перспективите, после връщането. Аз така разбирам това забавяне. Иначе утре се връщат, вдруги ден перспективите.

Аз не знам на какво казвате перспективи, тук става въпрос за конкретни. . .

Не, вие понеже казахте перспективи пред Либия.

Тук става въпрос за конкретни действия, които очевидно ще започнат, след като се завърнат нашите медици у нас.

Роднините искат по милион за всяка година в затвора на човек, цитира ги българската преса. Ще търси ли обаче България като държава компенсации за намесването й като държава в такъв ужасяващ заговор? Защото това беше една от тезите през. . .

България не е намесена като държава. Нека да направим едно ясно разграничение. Български граждани са съдени в либийски съд. С тяхната вина ние не сме съгласни, ние винаги като държава сме твърдели, че те не са виновни, и държавата използва абсолютно всички механизми, с които разполага, за да осигури тяхното завръщане в България. Но това е процес срещу български граждани, не срещу българската държава. Вие сте юрист и е хубаво да правим тази разлика.

А за политическите изявления, които бяха правени през годините, че и ние участваме в заговор?

Нито едно такова изявление аз поне не съм чул, включително и от либийска страна.

Добре, значи за вас реалистично ли е, с това да завършим тази част от разговора, после един-два други въпроса, но реалистично ли е връщане в сряда, каквито са очакванията, на българските. . .

Аз със срок няма да се ангажирам поради това, което ви казах. Процедурата може изключително бързо да се задейства, може и да се забави.

А какъв е срокът, който давате, за да. . . България да реагира в зависимост от ситуацията по различен начин на този, който правите в момента?

Аз точно това се опитах да ви кажа преди малко, че ние в момента не седим да чакаме. Много активно работим и не само България. В момента се водят изключително активни дипломатически разговори, включително и през почивните дни, вътре в рамките на ЕС, между нашите партньори и с Либия. Така че. . .

Кога България ще смени тона и кога ЕС очаквате да смени тона? Този много дипломатичен тон, който води, на разговори. . .

Имате предвид да влезем в конфронтация с Либия, това ли разбирате?

Да, възможно ли е това да се случи, ако се прекалено удължи и какво значи прекалено продължаване?

Значи не трябва да си правим илюзии, че завръщането на нашите сънародници в България е свързано с, така, не може да стане въпреки волята на либийската държава. Конфронтацията сигурно е едно много, така, разбираемо емоционално поведение, но там, където искаме да получим някакъв резултат, дипломацията действително би трябвало да си свърши работата и тя съвсем не е свързана с емоционални изяви.

Добре, друга тема от седмицата. Ще върнете ли, ще предложите ли връщането на посланиците в Гърция, Швейцария, Холандия, Норвегия и Сърбия, които се оказаха агенти на Държавна сигурност /ДС/, още повече че 4 от тези държави в онова време принадлежаха на капиталистическия блок и в известен смисъл тези агенти са работили за структура, която работи срещу сегашните ни съюзници, е работила срещу сегашните ни съюзници?

Вие нали не искате всички, които са работили за държавата преди 1989 година да излязат в пенсия и да. . .

Има доста голяма разлика между държавата и ДС.

. . . изчакат след това. Да уточним, ДС, това е Първо главно управление, което е разузнаването на държавата, нали. Това не е свързано с политическа. . .

Не всичките от тях са били към външно разузнаване.

Доколкото видях от тази справка, всички са били към външното разузнаване и един е бил към научно-техническото разузнаване, което също е външно разузнаване. И в никакъв случай не са били към каквито и да е политически структури, говорим за тези, които са дипломатически служители в момента. Това е един изключително непремислен, вреден за държавата закон, ще ви кажа защо.

Кой, за отварянето на досиетата?

За отварянето на досиетата. Защото, запознаха ме, между другото, поне мога със спокойствие да видя, че аз самият нямам досие, доколкото беше проверявана. . .

Да, нямате досие, да.

. . . доколкото беше проверявана. . .

Вие като съветник, вие сте, дето се казва, от малкото в президентството дето сте били без...

. . . президентската администрация. Сега поне мен ме е подминало. Но това, което... никога не съм проявявал особен интерес към това и по принцип си мисля, че досиетата пълнят, така, политическия патос на различни партии тогава, когато няма какво да кажат. Хората в ежедневието си много малко се интересуват от това. Но това, което ми казаха наскоро и ми обясниха механизма, е, че доста хора могат да имат т.нар. досие или папка, без да са написали един ред, без да са давали и съгласие за това нещо. Просто при вас идва някой, вие сте дипломат, заминавате на работа в чужбина, без някаква допълнителна информация да ви даде, защото е имало такива хора в Министерството на външните работи, той ви завежда една папка, без да ви пита, без да ви иска съгласието, без да иска вие да подпишете какъвто и да било материал. И така се случва, че даже вие може и да не знаете, че имате такава папка, защото никога не сте били това, което се казва, шпионин с активно писане на различни доклади.

Е как са ги избирали тези хора според вас, за които да напишат, както пише офицерът от ДС, за самия президент, че е сътрудничил с готовност и разбиране? Много интересно е защо пък точно. . . а вас защо не са ви избрали? Ако са били толкова активни тези хора и заради това. . .

Защото съм бил студент преди 1989 година и сигурно не съм бил интересен.

Защото някои и като студенти се оказа, че са вършели тази работа.

Е, сега това е тяхна. . .

Вие как си обяснявате, че вие не сте, пък други като студенти са били?

Сега, пак ви казвам, аз се ограничавам с коментар на тези, които са работили в Министерството на външните работи. Пак казвам, това е основно, доколкото виждам там, Първо главно управление, което е било външното разузнаване. Естествено, че между тях ще си завеждат папките различните оперативни работници. Студентите няма как да помогнат на външното разузнаване. Пак казвам, този закон не само че е вреден, той не е перфектен, защото той не показва, поне да показваше кой действително се е съгласявал, сътрудничел, пишел и т.н. Въпреки че е друга тема доколко разузнаването на страната ни би трябвало да го анулираме изцяло, много опити такива имаше, между другото, този закон също прави подобен опит. Но пак ви казвам, това включително се е случвало в един доста отдавнашен период от време. Понеже започнахте с въпроса дали ще отзовем посланиците, това не са хора, които сътрудничат на каквито и да било служби в момента. Това са български дипломати, които си вършат работата на български дипломати и не са сътрудничили нито на КГБ, нито на ЦРУ, нито на някоя от другите служби.

Вие не виждате никакъв морален знак. . . защото, доколкото си спомням, при предишното управление, например посланикът в НАТО, ако вярно си спомням, който беше подготвен и даже изпратен там, беше върнат, след като стана ясно, че има досие.

Не, няма такова нещо.

Не получи допуск за. . .

Първият ни посланик в НАТО е посланикът, който е и днес, Любомир Иванов.

А беше готвен в. . . имаше върнат посланик, сега в момента паметта ми изневерява.

Е, чак върнат няма. Първият ни посланик в НАТО и в момента е посланик на НАТО.

Да, изобщо не се стигна. Значи според вас досието не трябва да бъде критерий изобщо, дори когато става дума за западните ни съюзници, срещу които е работила ДС?

По начина, по който този закон работи, това е. . . Аз действително не съм виждал нито една друга държава, която по подобен начин да се отнася сама със себе си. Пак ви казвам, тук се вадят някакви папки, виждам и комисията, че самата тя не е в състояние да обясни, казва: ами не знаем, ами това ни дадоха, ами това ни дадоха. Това е едно доста несериозно нещо. Аз не знам вие дали сте проверен, може да се окаже, че и вие имате, някой се е срещнал с вас, сложил ви е един. . .

Бил съм под 16, да ви кажа, пък съвсем пък. . . съвсем няма как.

. . . псевдоним или. . . Тези под 16 по закона не ги обявяват, но законът позволява и за такива. Сложил ви е един псевдоним, завел ви е една папка и днес комисията казва: ами така ни я дадоха и я изваждаме.

Но е интересно, че за вас не го вадят и в момента.

То е такава пародия. . . Ами защото не съм се занимавал с това нещо, очевидно, че не съм бил интересен на някого да ме разработва.

Има дето са се занимавали, това е целият проблем.

Аз пак ви казвам, външното разузнаване е работило с дипломатите. То няма как да работи с друг клас служители.

Добре, да се върнем в дипломацията. Каква ще бъде българската позиция, ако Косово обяви едностранно независимост на деня на Албания през ноември?

Едностранната независимост на Косово е изключително лош вариант. Това е, мисля, че е един от най-лошите сценарии, който може да се развие. В региона това, което сега има възможност да стане. . . Между другото, в понеделник има съвет на външните министри, той е последен преди лятото и ще обсъждаме точно тази тема в рамките на ЕС. Това, което би трябвало да стане, вчера разбирам, че е оттеглена резолюцията. След като всички, с изключение на временните косовски власти, казват, че искат преговори, трябва действително да се организират подобни преговори. В същото време те не трябва да бъдат на мястото на плана Ахтисаари, тъй като и той започна с желанието за организиране на преговори. Много е вероятно тези нови преговори да стигнат до същото. Така че процесът в ООН би трябвало да остане, планът Ахтисаари също е там като вариант за гласуване. Но трябва да се направи още един опит за събиране на мненията на различните страни. Аз лично си мисля, че би била необходима изключително много политическа воля и от двете страни, и в Белград, и в Прищина, за да се стигне до нещо различно. Но международната общност би трябвало да даде още един път този шанс, след като се декларира готовност за участие в преговорите.

Ще признае ли България едностранно обявило независимост Косово?

Пак казвам, това е най-лошият вариант, който може да се случи. Ние правим всичко възможно той да се избегне. Това означава да се отклони от принципите на международното право, които за нас са важни.

Накрая, ще се кандидатирате ли за кмет на София? Нямате досие, това е ясно.

Вижте колко работа имам в момента. Мисля да продължа да си работя по нея.

Това означава, че отклонявате предложенията на онези, които смятат, че вие бихте бил един много силен кандидат на левицата за кмет на София?

Аз чувам, че се обсъждат различни имена, чувам, че и моето име също се обсъжда. Аз до момента сериозни разговори по този повод не съм водил и съм изцяло концентриран в работата, която върша.

Т.е. имате ли желание да бъде свалено името ви изобщо от този разговор, така, както стана вчера? Мисля, че началникът на президентския кабинет каза, че няма да се кандидатира. . .

Аз каквото и желание да имам, ви уверявам, че след като, доколкото разбрах, съм получил номинации от няколко столични организации, първо, бих го казал на тях, след това пред медиите.

Е, насила кмет не могат да ви направят, аз затова ви питам.

Това е така, но на това предложение мисля, че е най-малкото коректно да отговоря пред хората, които са го предложили.

Но засега казвате, имате си много работа във външно.

Ами както виждате, целият ни разговор досега беше с неща, които са горещи, които ги работим ежедневно и целодневно, да не кажа денонощно, защото и снощи имаше посреднощ доста работа във външно министерство.