Обадих се на Ноам Чомски три минути по-рано, а асистентите му помолиха да бъда точен и да звънна пак след три минути. Не изпуснаха възможността да предупредят, че интервюто ще бъде точно 10 минути, тъй като професор Чомски има друга среща след това.
Когато след три минути разговорът започна, професор Чомски отговаряше толкова сладкодумно на въпросите, че имах чувството, че е забравил за следващата среща или тя е просто трик на секретарите му. Чомски говореше без особена интонация, монотонно, почти приспивно, та си рекох - ще успея да задам всички въпроси. Точно на десетата минута, по средата на фразата, Ноам Чомски каза, че трябва спешно да тръгва, извини се и затвори.
Чомски е истински ветеран сред политическите активисти, интелектуалци, учени. Мнението му се чува във всяка страна по света и макар да e вече на 84, той не спира да работи. Ежедневната му програма е пълна със срещи, лекции пред студенти, медийни изяви, пътувания, речи.
Автор на повече от 100 книги, Чомски става популярен през 50-те години като пионер в лингвистиката. Днес ще го чуете да говори за всичко от лингвистика до американска външна политика. Чомски е новият гост на проекта "Иноваторите" на Дарик радио.
Константин Вълков: Вие се занимавате с какво ли не, биографията Ви е толкова обширна. Как обяснявате на едно дете какво точно работите?
Ноам Чомски: Занимавам се с много неща, точно така. На първо място работя в университета и съм се посветил на изследователска работа. В тази сфера работя по научни въпроси, правя проучвания, които са свързани с лингвистиката. Трябва да добавя, че в този контекст провеждам и редовни срещи с моите студенти, участвам в семинари, изнасям лекции.
От друга страна, имам и още един живот, как да кажа - като обикновено човешко същество - където ме занимават различни проблеми на човешкото развитие, социално-обществени и икономически проблеми, репресията по света, насилието, други световни проблеми, засягащи всички нас. Такива са екологичното разрушение, възможностите за война, насилието, ядрените опасности. Голяма част от живота си съм посветил на това. Разбира се, за да се върна в началото, и тази част от работата ми включва изследвания, проучвания. По този начин се опитвам да разбера някои неща. Все още посещавам много срещи с различни хора, провеждам разговори и т.н. Но в общи линии това са основните два аспекта на живота ми.
Ако мога да обобщя - от една страна сте учен, но и също така, нека го нарека - политически и социален активист. Коя от двете роли Ви харесва повече?
Ако в някакъв смисъл светът започне да изчезва и аз трябва да направя избор, трябва да призная, че първата част, която описах, ми харесва повече. Тя е интелектуално стимулираща, занимава се с различни трудни за решаване проблеми, търси определени решения на неща, които е добре да знаем; неща, които трябва да бъдат открити. Научната ми дейност наистина е интелектуално стимулираща, но дали е от такова значение за човечеството? Имам предвид - тя няма чак такова значение за живота на бедните и страдащи хора по света. И не само бедните и страдащи, ами и всички останали, защото всички се сблъскваме с определени проблеми.
Виждам, че тези две роли сякаш се боричкат във Вас. Впрочем, обичате ли да спорите? Обичате ли да печелите в спор? Вашата теза да побеждава на всяка цена?
В никакъв случай. Много пъти съм променял мнението си в процеса на дискусията. Вижте, не бих казал, че имам необходимост да спечеля някой спор. По-скоро наистина уча неща от дискусията, от спора. Ето, веднага след това интервю имам среща със студенти, с които ще поговоря, ще се опитам да науча нещо ново. Аз искам да уча нови неща от тях.
Разбирам. Каква е разликата между дискусията лице в лице и тази, която се води чрез имейли?
Ние сме човешки същества, не сме машини. И разговорите лице в лице носят богатство със своята истинска значимост. Това е особена важност, която няма как да бъде уловена в имейл кореспонденцията. Виждаш лицето на човека, мотивите му, конкретните реакции. И така нататък. Нещо повече, става дума за мигновена реакция, а не като при имейлите, когато пишеш нещо и чакаш известно време, за да получиш отговор. Очевидно личният контакт е за предпочитане. Той носи истинско удоволствие. Има смисъл.
Да оставим настрана печеленето на спорове и малките победи, кога все пак осъзнахте, че сте наистина добър в това, което правите?
Да си призная, не съм мислил за това. По-скоро правя нещата, които подозирам, че мога да правя. Неща, с които мисля, че мога да се справя. Има и много неща, които не умея да правя, поради което се опитвам да ги избягвам. Други хора пък се справят добре с тях, но това е животът. Най-много харесвам усещането да откривам нещо ново, да научавам нещо ново. Особено когато научавам нещо от друг човек или от книга. Хубаво е и да имаш постижения, които наистина имат значение за хората. Това се отплаща.
Какво е Вашето обяснение относно събитията в Турция - за какво точно се борят протестиращите? Ако приемем, че Турция стои по-добре икономически от страните от Арабската пролет, това значи ли, че тук става въпрос основно за желание за западен тип демокрация?
Последното нещо, което Западът иска, е демокрация. Вижте арабските страни. Какво би се случило, ако имаме демокрация в страна като Египет например? Все пак това е една от основните страни в Арабския свят. Ако имаше демокрация там, мнението на обществото щеше да влияе на действията на политиците, защото именно това е демокрацията.
А какво е мнението на обществото? Ние сме чували доста за това, знаем много неща за мнението на хората. Ако например се доверим на меродавни изследвания, проведени сред хората в Египет или в Ирак, тогава ще открием, че хората там вярват, че една от големите заплахи за тях са Съединените щати. Също така и Израел. Общо взето в целия регион нагласите са такива. В региона не обичат много и Иран, но съвсем не възприемат Иран като заплаха. И тук трябва да си зададем въпроса какво иска Западът. Дали иска Египет да бъде управляван от политици, които се страхуват от Съединените щати и които възприемат страната като основна заплаха? И от политици, които не смятат, че Иран е заплаха. Очевидно не иска това.
Подобни размишления могат да се приложат и за много други теми. Това, което наричаме Запад, е западният елит, който контролира медийните дискусии, взимането на решения и т.н. Не бих казал, че този елит иска истинска демокрация в собствените си страни. А, от друга страна, хората в САЩ, Турция, Египет - тези хора искат демокрация.
Но обяснете причината за протестите - в Турция икономическата картина е друга, страната изживява относителен икономически растеж.
В Турция протестират и за икономическите политики, за неолибералните политики, които се следват. Политиките естествено са свързани с икономическия растеж, но също така и проблем в Турция е високата концентрация на богатства в определени кръгове; проблем е потъпкването на ценности, които значат нещо за хората. Сега център на протеста е площад Таксим. Този площад е последното обществено място, което е оставено отворено в Истанбул. По-голямата част от останалите места са унищожени. Таксим е място, където хората се срещат. Там се обменят мнения, хората се събират, за да обменят мисли, да дискутират, да се забавляват, да си починат. Вследствие на неолибералните политики на правителството и плановете този площад да бъде унищожен, да бъде заменен с военен музей, мол и джамия, хората казват, че не искат площадът им да бъде превърнат в това.
И тези неща са сравнително отдалечени, различни са от икономическите показатели, от процентния растеж на Брутния вътрешен продукт например. Нещо подобно се случваше и в Египет. Спомням си, че тогава Международният валутен фонд и Световната банка твърдяха, че Египет се справя сравнително добре по икономически показатели, но пък населението не виждаше нещата по този начин. Икономическата стабилност беше съчетана с определен тип репресии и т.н. - все неща, подобни на тези в Турция.
Всъщност в главите на управляващите на тези страни сякаш е запечатано схващането, че едни хора се раждат господари, други слуги на тези господари, а една малка част могат да бъдат и свободни. Така ли функционира светът днес?
Така мислят диктаторите и робовладелците. Няма никаква причина, поради която едно човешко същество да приеме тази идеология. Съжалявам, но се опасявам, че веднага трябва да тръгна.
