Надежда Нейнски в „Годината” на Дарик. Чуйте цялото интервю с Нейнски на Radio.DarikNews.bg:
Надежда Михайлова, в качеството на „Политик на годината” 2000 година, с право да участва групата на политиците, които подреждат политиците на годината и събитията на годината, здравейте, г-жо Михайлова. Тогава заради…
Нейнски съм вече, но вие можете да продължите и…
Да, да, да, но Надежда Михайлова беше политикът на годината, да.
Така е, както казва един приятел, но пак си си Надежда, така че, за мен по-важно е първото.
Вие искате ли да е ясно вие кого сте избрала за политик на годината или ще ползвате това право, което дадохме, Дарик няма да обяви кой как си подреди политици…
Не, аз мога спокойно да кажа, моят избор беше за Кристалина Георгиева. Аз смятам, че тя показа лидерски качества, самочувствие, представи България по един много добър начин, освен това аз се чувствам малко самотна в това, че съм единствената жена…
Вие сте единствената жена - политик на годината…
…политик на годината и в крайна сметка аз смятам,че крайно време е да се отдаде значимото и на жените, защото в българската политика наистина има хора, които правят и направиха не малко за България.
Какво свърши през 2012-а, питам всички досега заради това, че през 2012-а щял да свърши светът, но какво наистина свърши, и този въпрос към хората от СДС изглежда лесен, май СДС свърши.
Свършиха илюзиите, според мен, в много голяма степен и бих казала, че това е тъжна равносметка, защото, така, българите се оказахме особено търпеливи през годините. И аз слушах много внимателно вашите гости до този момент, за оценките им за прехода, впрочем вие произведохте една новина, питайки министър-председателя за това как, какво му е мнението за прехода, той за първи път каза, че са направени много добри неща.
Не, не, той, той първо каза, че ужасни 20 години били заради разбойническото раздържавяване…
То първо… Но, но добри последни четири.
И добри последни четири, но като се разговорихме и като му цитирах статистиките, в които България всъщност всяка година се качва нагоре, и в момента по индекса за развитие на ООН…
Мисля, че не са го информирали добре.
…сме на 55-то място, което, нали, 55-то изглежда зле, ама ако те броят от 190, изглежда прекрасно, ти си в първата четвърт на света, първата една трета на света. И той тогава каза да почнем отначало... Сега, всъщност това бяха едни много добри 20 години за България.
Ама това си е новина, изречено от него, си е новина,защото аз слушах и други представители на правителството, примерно вицепремиера Цветан Цветанов, който продължи с тезата си, че годините на демократизация на България, на модернизация на България, на това, че България е член на ЕС, на НАТО, са всъщност били лоши години за България. Да не говорим, понеже споменахте за СДС, които дори се надскочиха като казаха, че тези 20 години, най-лошите, били на нашето управление. Но както се казва, всеки скача според боя си, те толкова могат.
Защо изглежда, че се свършва със СДС, според вас? Убеден съм, по-късно ще гостува г-н Емил Кабаиванов, той няма да е съгласен с тази теза, затова под формата на въпрос я задавам, свърши ли СДС през 2012-а?
Зависи, веднага казвам, какво е за вас и за слушателите СДС. Аз чух г-жа Цачева да каже, че то е марка. За мен СДС е емоция и идея. Няма как да свърши една идея и няма как да свърши една емоция. Ако е марка - да, свърши като марка, но като идея СДС, в това, което… причините поради които беше създаден, е да носи и да обедини жаждата за свобода, за демокрация, за промяна. И аз смятам, че през тези години наистина СДС беше носител на тази идея за промяна. Всъщност той свърши и се превърна само в една марка, когато неговото ръководство се отдели от хората и от смисъла на неговото съществуване.
И това кога стана?
Ами, на практика, ако трябва да не се взираме чак толкова далече, защото последните години наистина не бяха лесни за десницата, имаше и противоречия, и разделение, и неразбирателство, но тук се връщам на онази лястовичка на промяната след толкова много неразбории, която беше Синята коалиция, и която продължава да е Синята коалиция, която бих казала форма на равносметка на десните хора, които казаха, че имат волята и енергията да дадат подкрепата си за промяната и за гаранцията за това, че България ще продължи да бъде демократична страна, т.е. 300 000 души на последните избори гласуваха за Синята коалиция, благодарение на което ние имаме представителство в Народното събрание, в европарламента, имаме много кметове и общински съветници. Парадоксално е, че дори и самият Емил Кабаиванов е избран с такава коалиция, така че тези хора подкрепиха и много ясно дадоха знак. Това че ръководството на СДС извървя път обратно към разделението и се отказа от това, за което гласуваха хората, е бих казала, и то доста дипломатично, един лош избор.
Сега какво ще стане? Съюз „Единство”, това какво ще бъде, сдружение с нестопанска цел…
Това е гражданско сдружение.
…или…
Да, това е гражданско сдружение.
Гражданско.
Впрочем то тази идея е на младите в СДС, на тези момчета и момичета, които бяха изключени, и беше унищожена младежката организация на СДС, и тяхна е идеята да се създаде такъв съюз.
Т.е. вие няма никъде да се регистрирате, няма да сте и като…
Не, не.
…сдружение по Закона…
Те са… Напротив…
…за юридическите… както ГЕРБ…
…като гражданско сдружение.
…както на Кунева.
Да, както всяко гражданско сдружение.
По същия модел. И то следващото е да стане партия.
Ами, не е точно така. И веднага се обосновавам защо, смисълът на създаването, аз много съм разговаряла с тях, не е да се направи поредната партия, каквато беше идеята на ГЕРБ или на Кунева. Смисълът на това е тези хора да предизвикат дискусия за необходимостта от единство в традиционната десница и като казвам необходимостта от единство, искам да извадял…
Ама, това все едно слушам Бойко Борисов като правеше сдружението ГЕРБ, или Меглена Кунева…
Не знам дали да се зарадвам или да се засегна…
…като правеше „България на гражданите”.
Много голяма разлика има.
Същото говореха и те, че идеята е да се види да… Но накрая се стига до партия.
Знаете ли, г-н Вълчев, в последно време думите загубиха всякакъв смисъл и затова е най-важно да се види какви са действията. Защото и ако почнем да правим анализ на това как се разви ГЕРБ и как се разви движението на Меглена Кунева, ще кажа, че в България най-лесното в момента е да се обявиш за десен, изключително лесно, и както се казва, написваш един устав, влизаш в контакти с международните институции.
„България на гражданите” беше учредено на фона на кадри от митингите на СДС.
Което беше за мен много ясно доказателство за това каква е целта на създаването на това сдружение - подмяната. Те участват в подмяната на истината за демократичното развитие на България, защото логично е, ако г-жа Кунева дължи пътя си, развитието си, кариерата си на Симеон Сакскобургготски, беше нормално да използва кадри от връщането на царя в България, а не кадри от митингите на „Съюза на демократичните сили”. Знаете ли, г-н Вълчев, всъщност много е лесно, когато говорим за промените, за реформите, за това кой как оценява прехода, за това за кого какво е СДС, винаги си казвам нека да помислим 1997 г., в онези трудни времена къде бяха тези хора, от коя страна на барикадата? И отговорът е много лесен - от другата.
И какво ще стане сега с десницата на следващите избори. Вие как си представяте да участвате?
Ние имаме наистина идеята и желанието, и то е мотивирано най-вече от срещите ни с тези младежи, а и с хората в страната, все пак аз имам едно предимство покрай недостатъците, че съм старо лице, това е, че много хората ме познават, независимо дали ме харесват или не ме харесват, просто ме познават. И трябва да ви кажа, че очакването на десните хора в България е за единна десница, и то за единна десница на онези, които имат еднаква оценка - ако почнем от прехода, нашето управление, на Обединените демократични сили, и първото, което беше на Филип Димитров, и второто на Иван Костов, и оценка за това какво се случва в момента в България. За мен проблемът в момента в България е не дефицит на магистрали, а е дефицит на демократични практики. И това нещо мен ме плаши, като човек, който 22 или 23 години вече, не мога да изчисля, съм в политиката.
Т.е. сега излиза, че ще признаете, че Иван Костов е бил прав, когато за първи път проговори на една конференция на СДС, след като вече не беше председател, и той каза, че той остава там, където е, за да покаже мястото, на което е СДС.
Цялата бъркотия в десницата произтича от това всеки един да докаже дали е бил прав, иначе логично е да кажа, че аз през тези години никога не напуснах и не изневерих на СДС, не позволих да се търгува СДС, и понеже ми е дълга политическата кариера, това, което твърдя, може да бъде илюстрирано с конкретни примери. Така че смисълът на това е не да гледаме назад, а да се поучим от добрите практики, добрите примери в собственото ни политическо развитие. И аз смятам, че Синята коалиция беше ясният знак на хората какво те очакват от нас. Аз смятам, че Синята коалиция трябва да се развие до единна политическа формация. Смятам, че такова беше очакването още когато я създадохме. И ако тя преживя сътресения, ако дори се стигна до това, че част от хората в СДС се противопоставят…
Т.е. вие си представяте Синята коалиция да се регистрира като партия.
Да се развие, да. Аз не съм юрист…
Като партия, в която партия да влязат хората от ДСБ, да влезете вие, които сега формално не сте в СДС и сте в този съюз „Единство” други десни партии.
Аз неслучайно казах, формация, единна, се създава на базата на сходство на оценките. Тя не се създава абстрактно, да се наредят пет човека или примерно дайте да направим някаква коалиция, да си направим обща снимка и видите ли, нещата са се случили. Дори Синята коалиция, която имаше успех, безусловен, защото аз отварям една скоба да кажа за евроизборите. По време на евроизборите и след това на парламентарните избори ние успяхме да вкараме парламентарна група и двама евродепутати. Когато СДС и ДСБ се явиха поотделно, дори такова знаково лице като Петър Стоянов не можа да влезе в европарламента. Т.е. няма нужда да сме политолози. Достатъчно е да следим фактите и да ги анализираме правилно, иначе ще се превърнем, както се казва, че човекът бил единственото животно, което се препъвало в един камък по два пъти.
Събитията на годината. Ако има нещо хубаво в това, че всъщност едно ужасно събитие става събитие на годината - атентатът в Бургас, е това, че в Българи вече наистина събития са и някакви случили се ясни факти, а не процеси. В България в продължение на години събитие на годината бяха падането на шенгенските визи, преговорите с Европейския съюз, получаването на дата за членство, подписването на договора, потвърждаването на датата за влизане в съюза, влизането в Европейския съюз, всъщност повече от половината от събитията на годината бяха този процес.
Това лошо ли е?
А сега… По-добре е, когато си си уредил, уредил си си съществуването. Вече ние сме ясни, че сме в ЕС и вече събития са наистина събития.
Аз не разсъждавам по този начин. Аз смятам, че по тази логика, примерно в някои африкански държави кланетата или терористични атаки, или бомбени атентати ги превръщат… са по-скоро някакъв сертификат за това, че те са в световните новини. Аз не желая България да става известна в световните новини с подобни събития. Аз смятам и неслучайно за мен това беше събитието на годината, че това събитие наистина промени много неща в България и много оценки. България не просто беше територия, но беше обект на терористична атака. И когато ние говорим за такова нещо, дори и хората, които не са в специални служби, знаят много добре, че терористите не избират случайно целите си. И логично е да се запитаме защо избраха България?
Т.е. вие сте съгласна с тезата, че това е резултат на небалансирана, каза Иван Костов, външна политика?
Да, аз смятам, че има някакви сериозни причини, които са ни превърнали във фокус на терористична атака.
Някакви, какви?
Аз смятам, че външният министър тук трябва да даде отговора. Защото дори самият факт, че следствието се бави толкова дълго време, защото по всички други въпроси ние излизаме тук микрофони, медии, пресконференции, но това е много сериозно събитие, за да проявяваме толкова дълга толерантност, толкова дълго време да не се знае какво точно се е случило?
Другото обяснение обаче на управляващите е, че и това е доказателство, че България е част от нормалността. Казват, ние сме от ЕС вече. ЕС е обект…
Зависи кой как разбира нормалността?
…на такива атаки. Ние сме част от това семейство и заради това сме атакувани.
Това е наистина доста цинично тълкувание на нормалността в Европа. Наистина има терористични атаки. Наистина терористичните атаки се отбиват трудно. Но превенцията за това и разследването… самите служби на Израел бяха на мястото на атентата буквално, ако не ме лъже, час или два след случилото се, което означава… разбира се, в Израел терористични атаки и проблеми има много повече, и е логично службите им вероятно да бъдат и по-експедитивни. Но останаха много неотговорени въпроси по този атентат - за пробиви в сигурността, за отговорността, за това по какъв начин ние можем да гарантираме, че подобни събития, ако не… надявам се никога да не се случат или поне какви мерки ще се вземат и какви изводи са направени. Така че това са неща, за които правителството продължава да мълчи.
Губя вече интерес към въпроса, който зададох на всички, за падането на забраната за пушенето, след като премиерът каза, че ще подаде оставка, ако тази забрана падне. А президентът каза, че ще наложи вето. Явно остава.
Както се казва - да, нещата станаха ясни. Аз съм непушач, така че единственото нещо, което мога да кажа в случая, това е, че дори е абсурдна идеята, че може да се преразгледа, което създава отново някаква непредсказуемост. Сега се изтъкват икономически аргументи. Ами, че тези икономически аргументи не бяха ли преценявани, когато…
Преди…
Ами, разбира се.
Така. Двадесетте години в едно изречение?
Изпитания, изпитания по пътя на демокрацията. Знаете ли, г-н Вълчев, когато 1991 г., помните онази реплика: спечелихме с малко, но завинаги, каква илюзия беше това нещо? А битката за демокрацията е ежедневна. И аз се надявам, и се моля моят народ и хората в България наистина да бъдат по-чувствителни и по-ревностни в защитата на демократичните права, които платихме за тези 20 години.
