Интервю

Надежда Михайлова: Тихата дипломация по СПИН делото не се е провалила

11 януари 2007 10:16

Интервю на Светослав Иванов с бившия външен министър на България Надежда Михайлова.

Чувствате ли лична отговорност за присъдите, като външен министър, за който се говори че малко или много е имал закъсняла реакция, и българската дипломация е имала закъсняла реакция по този казус?

Не мога да чувствам лична вина и ще ви кажа защо. Българските медици бяха задържани на 10 февруари, на 11 февруари тогавашният посланик информира министерството на външните работи за случая. Т.е. той информира външното министерство когато те вече бяха задържани. Отделен е въпросът дали посланикът, който виждам че дава много интервюта, е можел да предотврати това, защото истината е, че от три месеца в Бенгази е имало разследване на СПИН-афера, но ние нямаме доклад във външно министерство, че имало такъв случай, най-малкото за да предупредим българските медици, че има такава опасност. Може би пак щеше да се развие, защото очевидно това е сценарии, и това го доказва изявлението на Кадафи. Така или иначе такъв доклад няма и той не ни информира. Когато аз получих тази информация на 11 февруари, извиках консула на Либия във външно министерство и много остро поставихме въпроса. Тъй като нищо не произтече, аз свиках работна група в Либия, която отиде там с две мисии- да занесе писмо до външния министър на Либия Монтасер, в което аз настоявам да получа гаранции, че здравето на хората е добро и че това недоразумение ще бъде решено час по-скоро. Аз получих писмо от тогавашния външен министър на Либия Монтасер, в което той ми казва, че те са в добро физическо и психическо здраве и сигурността им е защитена. Какво друго би могъл да направи един външен министър, освен да търси гаранция от своя колега за това, което се случва. Т.е. ние сме реагирали моментално на ситуацията. Като резултат от реакцията на работната група бяха освободени 17 от общо 23-ма. Спекулативно е да се пита защо не и останалите 6? Това е болезнен въпрос за близките, но това е въпрос, на който само Либия може да отговори.

Другото нещо, за което ви обвиняват е, че сте изтеглили дипломатическата ни мисия в момент, в който това не е трябвало да се прави. В продължение на няколко месеца там не е имало посланик.

Посланикът Кръстьо Илов, когато се случва това, е от шест години в Либия. Неговият мандат е двукратно увеличаван, той би трябвало да познава ситуацията, хората, да има информация какво се случва. Този човек не ни информира за тази опасност, която се задава. Той просто не реагира адекватно – нито разполагаше с информация, нито в момента можа да направи съответните постъпки пред институциите и наистина да се постави много остро въпросът. Второто нещо – вие знаете, че в дипломацията изтеглянето на дипломатическия представител, т.е. на шапката на една мисия, е сигнал към либийската страна. Изтеглянето на посланика беше политически сигнал към Либия, че България протестира срещу това, което се прави.

Но давайки този сигнал вие отслабвате българското представителство, задържаните българи остават сами и то в продължение на няколко месеца.

Пак повтарям – това е сигнал към Либия, че България и българската държава протестира много остро срещу това, което се случва, защото другият вариант е да се правим, че нищо не става. Държавата трябва да реагира на това нещо.

Вече осем години след началото на този казус провали ли се тихата дипломация, която започнахте вие като външен министър?

Аз не смятам, че се е провалила тихата дипломация на когото и да било. По принцип дипломацията до този момент не може да реши проблема. Няма как преговорите, които се водят по този случай да бъдат изнесени публично. Ако ние кажем какво правим в една или друга държава, какви контакти се търсят и какъв натиск се оказва, това моментално ще бъде използвано от либийската страна за отслабване на нашите позиции. Това са правилата на водене на преговорите.

Вие като външен министър и дипломат, обвинявате ли бившия министър-председател Иван Костов, който допусна вина на нашите сънародници в Либия?

Никого не обвинявам. Имаше едно нещо, което беше пропуснато и не мога да не го кажа. Това е, че когато се обсъждаше свалянето на санкциите за Либия по време на правителството на Симеон Сакскобургготски, тогава Великобритания искаше компенсации за Локърби, германците поставиха въпроса за атентата в дискотеката, французите поискаха компенсации за френския самолет 1010, който също беше обект на терористичен акт, българите трябваше да сложат в пакета и българските медици. Вместо това, ние станахме съвносители на резолюция за отменянето на санкциите на Либия.