Вероятно ще се наложи да се потърси допълнителен финансов ресурс извън бюджета, за да бъдат покрити всички разходи по спешните социално-икономически мерки, предложени от правителството. Това коментира в интервю за Дарик зам.-председателят на ДПС Алиосман Имамов. Той допълни, че след анализ кабинетът трябва да реши дали ще се наложи актуализация на бюджета за тази година или да се търси външно финансиране като се вземе допълнителен заем.
Според Имамов има възможност чрез увеличение на дефицита до допустимия да се осигурят около 500 млн. лева, но те няма да бъдат достатъчни за мерките по плана „Орешарски".
Имаха вече възможност и ДПС, и БСП да признаят грешката Делян Пеевски. Днес беше гласувана и ревизия на този избор, но прехвърлихте на Конституционния съд казуса дали Пеевски да се върне като депутат в парламента. Това е най-чисто от юридическа гледна точка, признавам, но от политическа гледна точка не беше ли по-чисто, по-морално и дори по-спасително за правителството да влезе следващият от листата и просто този казус да бъде затворен?
В случая по-важен е юридическият аспект на проблема. Аз мисля, че ние взехме правилно решение да се произнесе съответно Конституционният съд по този казус и ние ще приемем неговото решение. Що се отнася до другите аспекти, те са до голяма степен персонални и мисля, че е редно да го обсъждате с личностите, които са засегнати пряко.
Нашата парламентарна група взе решение, което е достатъчно зряло и което съответства на оценките, които напоследък дадохме за всички тези събития.
Питам се - докато Конституционният съд се произнесе, а това може да отнеме месеци, най-рано през есента вече казват някои от конституционните съдии това би могло да стане, този мандат свободен ли ще стои? Май такъв казус досега не е имало. Макар и да не сте юрист, а икономист, имате богат парламентарен опит.
Да, така е. Това е юридически проблем и аз не бих могъл в дълбочина да го дискутирам. Доколкото ми е известно, нашият колега, който...
Делян Пеевски.
Делян Пеевски... е заявил, че няма да се явява в парламента, докато не излезе решението на Конституционния съд.
Така имате един глас по-малко, да го кажем. Висящо е положението.
Да, така е, имаме един глас по-малко. Той може в някакви моменти да се окаже ключов, решаващ. На този етап не сме обсъждали други варианти, освен това че ще изчакаме търпеливо решението на Конституционния съд. Надяваме се това да стане по-скоро.
Мнозина бяха, които навеждаха към чисто принципно решение дори самият Делян Пеевски да вземе и каже "Напускам Народното събрание", независимо от казуса дали се е заклел, оттеглил искането за напускане на Народното събрание. Просто хората от улицата щяха ако не да се успокоят, просто да видят знак в това.
Това до голяма степен е въпрос на лично решение, но аз съм сигурен, че както той, така и ние като членове на парламентарната група не виждаме основателни причини това да се случи. Това буквално звучи като наказание. За какво?
Истина е, че депутатският мандат е персонален, за него гласуват определен брой хора за дадена листа, вкарват определен брой депутати. Отчитайки това, разсъждавах в тази посока. Да преминем към по-важния казус обаче, който показва през тези дни, че е нужен нов кредит на доверие на това правителство - което реално наистина нямаше време да заработи. Вот на доверие в парламента би ли дал нужната легитимност на кабинета Орешарски? Според Вас, лично мнение, друг е въпросът дали се обмисля в рамките на БСП, ДПС, партиите, които подкрепиха и формираха това правителство.
Въпреки извънредната ситуация, вот на доверие на правителство, което е на месец или малко повече, е просто изключение в парламентарната практика. Вот на доверие или вот на недоверие, като има достатъчно информация, която да мотивира едно такова решение. Аз лично даже оценявам като голяма грешка, която ще понесат и опозицията, имам предвид ГЕРБ, ако тръгнат в тази посока.
Оценката на правителството от страна най-вече на основателно протестиращите, ще дойде, когато се види какво конкретно може да направи. Особено по отношение и в смисъла на днешните мерки, които се обсъждат в парламента.
Основно Вие, които сте в пленарната зала, БСП и ДПС, коментирате плана Орешарски.
Имайте предвид, че ние не сме забранили на ГЕРБ да влязат в залата и да коментират.
Факт - декларираха вчера, че няма да влизат. Въпросът е оттук насетне - пакет от спешни мерки бяха предложени, част от тях вече известни на обществото. Като новост възприемам анонса за увеличение на минималната работна заплата от 1 октомври. Имате ли поне в рамките на двете групи информация с колко може да бъде повишена, изобщо сондирано ли е това и с работодателите. Знаем, че те често реагират, когато се заговори директно за скок на минималната работна заплата.
Така е, това е един от въпросите, който много често е проблем в разговорите между синдикати и работодатели. И това е естествено, защото засяга интереси - от една страна на заетите, работещите, от друга страна - на работодателите. Но в представените днес мерки изрично е записано, че това увеличение ще бъде съгласувано с работодателите, както и със синдикатите. Аз мисля, че ще се намери допирна точка по отношение на тези възможности.
Другият проблем е по-важен тук. Възможностите за финансиране на тези мерки, защото това финансиране трябва да разчита на текущия бюджет. В залата чухме оценките на министъра на финансите за рисковете по отношение на текущия бюджет, те никак не са обнадеждаващи, напротив. Дават основание да се предполага, че ще имаме известни проблеми с изпълнението на бюджета, както по отношение на разходите, така и по отношение на приходите.
Вие като експерт смятате ли, че трябваше, а и все още не е толкова късно, да бъде актуализиран бюджетът за тази година? Все пак дойде ново правителство, преди това в опозиция голяма част от партиите, които формираха това правителство, гласуваха срещу този бюджет на Дянков. Не трябваше ли чрез актуализация на бюджета и чрез инструмента бюджет да се покаже ясен знак за промяна във водената политика?
Може би, но обикновено решение за това дали трябва да се актуализира бюджетът, се взема, след като мине половината от годината. Защото оценката стъпва на по-обективни изводи по отношение на изпълнението и по отношение на приходи и разходи, разбира се.
Но аз зададох днес въпрос на министъра на финансите имат ли намерение да правят промени по отношение на макропоказателите. За съжаление той не стигна до отговор на точно тези конкретни въпроси, но според мен той ще стои оттук нататък пред министъра на финансите и правителството. Това е вече мое лично мнение - вероятно ще се наложи да се търси допълнителен финансов ресурс извън този предвиден в бюджета за покриване на всички разходи, свързани със спешните стабилизиционни мерки.
Нов заем?
Това вече е решение на премиера. Дали ще бъде нов заем, дали ще бъде увеличение на планирания дефицит, там има още една малка възможност - до 2%. Както знаете, това е горна граница по отношение на дефицита. Има една малка възможност за увеличение на дефицита, откъдето ще дойдат допълнителни средства. Всичко е въпрос на анализи и допълнителни средства и на решение на правителството.
Имаме казвате, базирайки се на данни и цифри, резерв в рамките на дефицита, да действаме.
Той не е много голям. Планираният дефицит е 1,3 и резервът е до 2% от 1,3 до 2%, което по приблизителни сметки е около половин милиард лева, 500 милиона лева.
Биха ли били те достатъчни, за да се покрият доста от мерките?
Няма да бъдат достатъчни. Категорично го заявявам и това ще стане ясно през втората половина на годината.
Ако трябва да се финансира и се подкрепи всичко онова, което анонсира кабинетът "Орешарски", може би ще се пристъпи към търсене на някакъв нов заем?
Аз не искам да кажа дали е заем, защото там има и други ограничения в бюджета, където са заложени максималните размери на заема. Има горни прагове, вероятно те са достигнати вече. Правителството трябва да се съобразява с много неща.
Но не изтъквате варианти, не смятате нелогични аргументите, че може би една актуализация на бюджета?
Или актуализация или външно финансиране, допълнително. Аз не мисля, че това е табу - вземането на допълнителен заем, и строго забранено за България. Напротив България знаете, че има най-ниско дългово равнище по отношение на брутния вътрешен продукт и би могло, при много внимателни разчети, да се направи външно финансиране, ако има проблеми с бюджета през годината.
Дано успее да устои кабинетът, за да може да реализира всички тези мерки. Вие като експерт, макар да имате политически и парламентарен опит, винаги гледате на нещата през призмата на собствената си експертиза. Виждате ли риск в опита да начертаем максимално много спешни мерки, които да закърпят хала на българина и живота му като битие, включително и казуса с намаляването на цената на тока за гражданите и това планирано увеличение на минималната работна заплата? Обещавайки всичко, за да потушим недоволството, да издъним бюджета или хазната.
Въпросът ви е изключително важен, защото ако наистина издъним бюджета, проблемите ще станат много по-тежки и те ще дойдат по-късно. Но аз не вярвам, защото в момента мерките, които разглеждаме, поставят акцента върху социалното поведение, след това върху бизнеса. Това, разбира се, не съответства на нормалната икономическа логика, особено когато говорим за по-високи доходи или подобряване на жизненото равнище. Ние поставяме преди всичко бизнеса, икономиката, заетостта и чак тогава доходите. Доход, след като работи някъде, след като е зает някъде и така нататък. Сега обратно на това, защото социалните проблеми са толкова тежки, че тази програма трябва да се разглежда като опит за едно начало, за по-кардиналното решаване на тези социални проблеми. Това е временно решение, до края на годината. Самият господин Орешарски заяви, че хоризонтът на тази програма е до края на годината и само една мярка засяга следващия бюджет - така нареченото швейцарско правило по отношение на индексацията на пенсиите.
Със сигурност ще имаме повод по-конкретни мерки, стъпки одобрени от правителството, ако все още има опцията да работи в що годе нормална обстановка, да ги коментираме по-детайлно. Как ще се развие ситуацията около избора на Муса Палев за областен управител на Благоевград? Хората там са категорични, че въпросът за тях не е решен, продължават да протестират, а пък партньорите ви от левицата също не се отказват да искат смяната на господин Палев.
Това е изключително сериозен специфичен случай, в който ние виждаме единствено и само мотиви, които са аргументирани като дискриминация и като поведение, което може да бъде определено като ксенофобия. Други аргументи срещу Муса Палев досега не сме чули и няма откъде да бъдат изсмукани или измъкнати откъм някакви тайни, свързани с миналото или с настоящето му като политик.
Въпросът е към недоволството, което чуваме всяка вечер по улиците на София и в някои големи градове. Нужно ли е да се добавя и това допълнително, на места, недоволство. Не може ли да се реши проблемът в рамките на партньорството ви с колегите от левицата?
Благоевград не е изолиран случай по отношение на областните управители. Това е част от правилата, които определят консултациите за отношенията между БСП и ДПС като политически партньори. Ако ние сме се съгласили помежду си в Благоевград ДПС да има областен управител, в същото време сме се съгласили в Смолян БСП да има областен управител, Кърджали също, Разград и много други места.
Идеята е, че хората взеха да се дразнят на това справедливо, но квотно разпределение, робуване, което тръгна от тройната коалиция. Там поне знаехме съотношението 3-5-8, тук не очаквахме нещо подобно-пропорционално.
Има известно неразбиране на подхода, понеже споменахте думата квота, искам да кажа следното. Основният принцип за определяне на областните управители между БСП и ДПС е именно избягването на квотния принцип. Ние смятаме и сме категорични в това отношение - квотният принцип не води до интеграция и консолидация на обществото в дадена област. Напротив, квотният принцип води до негативни процеси, до формирането на анклави на принципа "Видите ли в Кърджали живеят повече еди какви си и там симпатизатите на ДПС са повече", там трябва да бъде областният управител от ДПС. Същото се отнася и за Разград, и за други градове. Това е дълбоко погрешно. Аз смятам, че подходът, който сме приложили, съответства изцяло на националните интереси и дълбоката необходимост от интеграция и консолидация на българското общество в отделните райони.
