16 хиляди безработни младежи между 15 и 24 години ще могат да се възползват през следващите две години от европейски средства, за да намерят реализация на пазара на труда. Това съобщи в интервю за Дарик министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов. Общо младите българи без работа в тази възрастова група са около 64 хиляди.
Социалният министър напомни, че за справянето с проблема страната ни получава 55 млн. евро, като има шанс да получим още толкова по линия на Европейския социален фонд от следващия програмен период.
Министър Адемов поясни, че идеята е бизнесът да бъде подпомогнат да наема безработни младежи, като се създадат възможности за стажуване и чиракуване. Наставниците, които ще им помагат, също ще бъдат стимулирани. Утре ще бъдат обсъдени промените в Кодекса на труда, с които ще се въведат т.нар. „стажантски договори", гарантиращи заплата и осигуровки на младежите.
България и Румъния станаха жертва на европейското съревнование кой е по-велик на тема „защита на собствените социални системи", коментира министър Адемов по повод дебатите във Великобритания и други европейски държави срещу отпадането на ограниченията до трудовия пазар за българи и румънци и ограничаването на помощите за мигрантите. Българският социален министър напомни позицията на България, която държи на принципите на европейската солидарност и свободното движение.
Дебатите в Европа обаче дават основание и България да помисли за промяна на консервативната система за социално подпомагане, призна министърът. „Иска ми се догодина да наложим един модел, който ясно да отграничи онези, които не могат сами да се справят от тези здрави, прави в работоспособна възраст, които са подвластни на идеята, че държавата им е длъжна", коментира Хасан Адемов. Министърът допълни, че социалното подпомагане не трябва да бъде абонамент и начин на съществуване, като помощи трябва да получават само тези, които не могат да се справят.
Много се коментираха през последните месец-два и темите и за минималната заплата, и за пенсиите, но наистина е нужно внимание тъкмо към онези хора, които са без работа в страната. Каква е тенденцията, която отчитате вие през последните месеци? Вероятно освен че расте броят на хората без работа, които са били временно заети през летния сезон, се увеличават и средствата за социални помощи от страна на хазната.
Когато говорим за проблема безработица, трябва да си дадем ясна сметка, че са няколко сегментите - предмет на дискусия не само в България, а и в рамките на ЕС, Европейският съвет и Европейската комисия. Защото сегментът на хората на възраст между 15 и 24 години е този, който доминира в дискусиите. Младежката безработица се очертава като един от големите проблеми на пазара на труда. Не че безработицата сред останалите възрастови групи не е проблем. Но що се отнася до младежката безработица, която беше една от темите на семинара в Боровец, трябва да заявим, че в Европа броят на безработните младежи е около 6 млн. души, а тези, които нито са заети, нито са ангажирани с образование или обучение, са близо 7,5 млн. души. Това е изключително предизвикателство. Неслучайно Европейският съвет и Европейската комисия са взели вече решение за така наречената младежка гаранция и всяка държава членка поставя този въпрос като един от важните за решаване през следващата година и следващия програмен период. Що се отнася до това каква е картината в България, то страната ни е на първо място сред държавите членки в ЕС по брой на безработни младежи, които не са заети и не са ангажирани с обучение или образование. За останалите младежи ние сме малко над средните нива. Важно е да се отбележи, че седем страни са след нас в тази, ако мога да я нарека, класация на Евростат. По темповете на нарастване обаче през 2008 година е най-ниското ниво на младежка безработица у нас - 11,3 процента, а през 2012 година ръстът е с близо три пъти. Темпът на нарастване на младежката безработица е сериозен и притеснителен, докато нарастването на безработицата при по-възрастните хора без работа е малко по-плавно, макар че и там има известно нарастване.
Но българският пазар на труда има един много интересен феномен, а именно че по данни на НСИ заетите хора в сегмента 15-64 години през третото тримесечие са повече от заетите през второто тримесечие с 68 000 души, а заетите през третото тримесечие, тоест в края на септември са повече от заетите в края на март, тоест през първото тримесечие със 150 000 души. В същия момент безработицата е 13,1 на сто според НСИ и 11,3 на сто според Агенцията по заетостта, които имат различна методика за определяне на броя на безработните...
Феноменът е, че от една страна нараства броят на заетите, а от друга се увеличава безработицата. Това се дължи на една доста интересна причина. В сравнение с първото тримесечие през третото тримесечие броят на хората извън работната сила в сегмента 15-64 години, тоест така наречените обезкуражени, извън регистрация и мерките на правителството, е 135 000 души, а различната между второто и третото тримесечие е 66 000 души по-малко, отколкото през първото тримесечие. Което означава, че неактивните, неангажираните в заетост, образование и обучение, така наречените обезкуражени намаляват...
Тръгват да търсят работа или какво...
Тръгват да търсят работа и се регистрират, което увеличава безработицата от една страна, и от друга страна, излизат от сивия сектор, ако са били там, и влизат в групата на заетите, които статистиката отчита. Но това е една особена характеристика, която се налага от прочита на информацията, която ни дава националната статистика.
Ако статистиката отчита тази динамика, дава някакви надежди, данните, които цитирахте Вие - за близо пет години три пъти да скочи броят на безработните младежи у нас, звучи наистина страшно. Има ли лостове държавата действително да се намеси, като знаем, че основният мотор за осигуряване на работни места е работеща икономика. Каквото и да си говорим, колкото и мерки да заложи в този чисто социален план и Вашето министерство, и властта, без такава работеща икономика, трудно можем да очакваме такава заетост и сред младежите.
Вън от всякакво съмнение е, че без работеща икономика, без всички секторни политики и без преди всичко малкия и средния бизнес, няма как да има по-високи нива на заетост. По-високи нива на заетост има при по-висок икономически растеж. Другото, което е важно да се отбележи, е, че все пак ние разполагаме с инструменти, в това число национални и европейски. От националните инструменти е Националният план за действие по заетостта, който за съжаление през следващата година ще разполага със същия бюджет като през тази година, защото ние в правителството разчитаме на съживяване на икономиката, макар бавно, трудно и мъчително, в следкризисния период от една страна, а от друга страна, мерките, които предприема правителството от гледна точка на своевременното разплащане с бизнеса, възстановяване на ДДС в кратки срокове и други мерки, свързани с капитализиране на Българската банка за развитие и подкрепа на малкия бизнес, намаляване на тежестта на регистрационните и лицензионните режими, според нас това са мерки в посока да се отпуши пазарът на труда, икономиката и икономическият растеж. Но при всички положения са необходими външни инвестиции, както и вътрешни инвестиции, каквито са заложени с тези близо 600 млн. лв. в бюджета за следващата година, които са така наречения вътрешен инвестиционен инструмент за подпомагане на регионите, в това число и общините.
55 млн. евро по линия на европейските програми бяха споменати.
Вече има решение, като Европейският съвет още в края на миналата и началото на тази година прие 6 млрд. евро в европейски мащаб да бъдат заделени за младежката безработица, като от тези пари 55 млн. евро са за България по специална бюджетна линия, а още 55 млн. можем да усвоим по линия на Европейския социален фонд през следващия програмен период. Което означава, че с националните мерки в началото на следващия програмен период възможността е да разполагаме с близо 230 млн. лв., с които да подпомогнем и бизнеса за наемане на безработни младежи, да подпомогнем предприемчивите младежи, да дадем възможност за стажуване и чиракуване и да премахнем една от най-големите пречки пред тях, а именно прехода от образование към заетост.
В тази връзка още утре на заседанието на тристранния съвет сме предложили промени в Кодекса на труда, които да ситуират така наречените стажантски договори, защото в крайна сметка е изключително важно тези, които са завършили средно или висше образование, да придобият опит и квалификация по професионалните направления от образованието, което са завършили, в реална работна среда, като тези стажове не могат да бъдат по-малко от шест месеца и повече от 12 месеца с всички характеристики на трудовия договор, с всички трудови осигурителни права, които ще им гарантират придобиване на опит, който след това да им помогне при стартиране на тяхната кариера.
Да уточним по нашето трудово законодателство до момента не съществуваха тези договори като форма юридически.
Имаше едни договори, които бяха наречени "ученически" договори. Сега, с промените предлагаме трансформирането им в стажантски договори за извършване на определено обучение и работа. Което означава, че под вещото ръководство на наставник - било то работодател или посочен от работодателя човек, ще има възможност работодателят да участва и в европейски, и в национални програми, за да може да се подпомогне стажуването и придобиването на професионален опит и квалификация в реална работна среда. Европейските програми дават възможност и за подпомагане на наставника. В анекс към договора на наставника ще бъдат записани допълнителните клаузи по упражняване на това наставничество.
Тоест Европа ще подпомага освен възнаграждението на този млад човек, който придобива квалификация и опит, така и онзи, който застава до него и му помага в първите стъпки в професията.
За това става въпрос. Като инструменти са различни и са разписани в плана за действие по младежката гаранция, който междувпрочем колегите от социалното министерство защитават пред Европейската комисия, а до края на годината този национален план трябва да бъде приет от Министерския съвет, за да стане част от предварителните условия за усвояване на финансовия ресурс от тази младежка гаранция от специализираната младежка линия и от Европейския социален фонд, когато това стане възможно след одобряването на споразумението на партньорство, националните мерки и всички действия, свързани с усвояването на пари от следващия програмен период.
Виждате ли хляб в тази идея, която се появи и бе лансирана на семинара в Боровец - да има отделни младежки бюра по труда?
И сега ги ама така наречените младежки координационни бюра или звена, които да бъдат посредник при информирането и консултирането на безработните младежи, защото в крайна сметка ние в Министерството на труда и социалната политика още през миналата година сключихме споразумение с Министерството на образованието, на базата на което тези, които отпадат от обучение, тези, които са завършили средно или висше образование, могат в Агенцията по заетостта, имаме онлайн информация за всички тях. С помощта на тези бюра всеки един от тях, като групата, която отговаря на младежката гаранция, е от деня на регистрация в четиримесечен срок на безработния младеж първо да бъде издирен, да му бъдат предложено консултиране и мотивационно обучение, да му бъде предложена заетост или някаква форма на обучение, тоест за всеки един да бъде изготвен индивидуален план, за да може да изпълним ангажиментите по тази младежка гаранция. На този етап тези, които са регистрирани в бюрата по труда и отговарят на нашия национален критерий да бъдат регистрирани от датата на регистрация до 4-тия месец, са около 16 000 души, тоест това е групата, която подлежи на интервениране с национален и европейски ресурс още в началото на следващата година.
Това ли е целевата група, бройката, която очаквате, че би могла реално на практика и на първо време да се възползва от тези евросредства и от мерките?
Очевидно е, че финансовият ресурс - тези 55 млн. евро от специалната бюджетна линия на ЕК, за първата година - 34 млн. евро, а за втората година - 21 млн. евро, а допълнително е възможно и от Европейския социален фонд, но поетапно надеждата е да се обхванат всички тези близо 65 000 безработни младежи в сегмента 15-24 години. Пак повтарям това ще стане поетапно, защото една част от тях ще продължат образованието си, тоест няма да се изисква финансов ресурс за това, а друга част ще бъдат включени в заетост. Тези, които са за обучение, и мерките, които ще минат през бизнеса и общините, трябва да доведат до... Очевидно е, че няма да се справим с този сериозен проблем, но да направим първите крачки в посока на това да го решаваме. Но проблемът може да бъде решен и с други политики. В тази посока работи вече Министерството на образованието. Докато не се реформира професионалното образование, докато няма адекватност между това, което търси бизнесът, и това, което подготвят ВУЗ-овете в България и професионалните училища, ние ще бъдем в позата на министерства, структури и институции, които да решават впоследствие. А според мен е правилно - а като лекар на това са ме обучавали - да лекуваме причините и само по изключение последствията.
Ако правилно ви разбирам, идните две години са това, с което ще разполагаме и по европейска линия, бихме могли да очакваме едни 16 000 български младежи, ако не за постоянно, то поне в опит за трайна заетост да бъде решен проблемът.
Най-малко за 16 000 души с възможност тази група и финансовият инструмент да бъдат разширени. Защото тези 6 млрд. евро, които ЕК и Европейският съвет вече са утвърдили, има възможност и да нарастват през следващите години в зависимост от това как отделните държави членки се справят с този европейски проблем, който е изключително сериозен в България.
Много са темите, свързани със социалната политика. Малко са тези, които успяваме да маркираме в разговорите с Вас. Но тези дни си давам сметка, говорихме за Великобритания и опита там да се ограничат социалните помощи за имигрантите и знаете ли, че много хора повдигнаха болния въпрос, че българската социална система от години се източва не под тази форма като на Острова, но... Един проблем, който сте коментирал и сигурно се работи, но е трудно да се преодолее това явление, при което мнозина преживяват само с този вид харч от хазната.
Въпросите, които зададохте са няколко. Аз ще се опитам да ви отговоря по следния начин. С наближаването на изборите за Европарламент и с достатъчно сериозното недоверие към традиционните партии в цяла Европа - България също не прави изключение - и с нарастването на ролята и рейтинга на евроскептиците и партиите от крайната десници дискусията около проблемите на имигрантите се задълбочава. За съжаление в случая, понеже от 1 януари 2014 година отпадат преходните периоди за достъп до пазарите на труда в ЕС, България и Румъния станаха жертва на това европейско съревнование кой е по-велик на тема...
...защита на собствени социални системи.
...защита на собствените социални системи. И затова българската позиция винаги е била да се спазва безусловно един от основополагащите принципи пи създаването на ЕС, а именно свободното движение. Защото ако в Обединеното кралство има около 66 000 - 67 000 българи по техни данни, които работят и се осигуряват, внасят данъци и осигуровки в бюджета на Великобритания, не зная колко са румънците, те може би са малко повече. От друга страна е важно да отбележим, че близо 2 млн. са гражданите на Обединеното кралство, които са в цяла Европа. Тоест добре е да не забравяме, че европейската солидарност и свободното движение е изключително важно и България няма как да отстъпи от тази позиция. Цялата тази дискусия по един или друг начин накърнява нашето достойнство като равноправни, а не втора категория европейски граждани. Дотук с европейския аспект. А що се отнася до националните мерки, разбира се, че социалното подпомагане и изобщо системите на социална защита в България са непроменени през последните години. След десет години почти ежегодно нарастване на ресурса в тази система стигнахме до ситуация, при която дори с 94 млн. лв. повече пари за политики на социалното министерство, те отново се оказват недостатъчни. Което означава, че тази консервативна и трудна за реформиране система трябва да бъде променена и то в посока на това парите да стигнат до тези, които се нуждаят и които допринасят със своя труд за просперитета на държавата, а не да раздаваме пари на калпак. Защото усещането за солидарност е една от чертите на българина. Но в момента, в който се премине една граница, тогава това усещане влиза в колизия с усещането за справедливост и оттук започват проблемите и негативните нагласи към системите за социално подпомагане. Затова много ми се ще да се опитаме да наложим през следващата година един модел на социално подпомагане, който ясно да демаркира тези, които не могат сами да се справят, и тези, които са затруднени в условията на криза по ред причини, от тези, които трябва да обвържат собствения си личен проект с доходи от труд, тоест със заетост, за да могат да допринасят за по-големи приходи в осигурителната система. Оттам пък да остават повече пари за тези, които не могат да се справят сами.
Въпросът е дали не е обречена битката вече с едно почти цяло поколение, да не кажа две, свикнали да живеят по този начин и от държавата през последните двадесет години. Без да искам да деля хората на едни или други, на нуждаещи се или не, но навикът да не работиш, а да посещаваш банкомата е сериозно залегнало....
Възстановяването на трудовите навици не е толкова лесно упражнение и не само по причините, които изразихте. Не знам дали трябва да обвиняваме единствено и само държавата, защото в крайна сметка има и международни правни документи, има Европейска социална харта, има Харта за правата на човека, които дават възможност за защита на правата на тези, които не могат да се справят сами. Въпросът тук е много ясно да разграничим тези здрави и прави в работоспособна възраст, които са подвластни на усещането, че държавата им е длъжна. Това е голямата задача, за която се надяваме на подкрепата на обществото и на медиите, защото ние от Министерството на труда и социалната политика твърдо сме решение да променим тази система в посока на това помощи да получават само тези, които не могат да се справят, а не социалното подпомагане да бъде абонамент и начин на съществуване.
Имате подкрепата на медиите и дори защото случващото се в момента във Великобритания, и в Германия, и във Франция като опит на тези държави да защитят социалните си системи ни даде ясен знак, че и ние в собствената си страна трябва да ги защитим като механизъм, който да помага на нуждаещите се.
Може би трябва да има и повече информация, защото не знам дали са много хората, които знаят, че на месечни социални помощи в България са средномесечно около 50 000 души. Ако попитате, всеки втори срещнат ще ви каже, че са поне близо половин милион, но това не е оправданието. Защото нашата система е с един достатъчно широк вход и с тесен изход. Има един универсален ключ, който отваря много възможности за социални плащания, но тава е друга дискусия, която предстои да проведем през следващата година и да се опитаме да излезем с конкретни предложения и решения, които обсъждаме в момента.
