Маргърит Съливан е американски специалист по връзки с медиите. Тя е директор на Центъра за международна медийна помощ към Националната фондация за демокрация (НФД) във Вашингтон. Има богат опит като журналист и е специалист по връзки с медиите както в САЩ, така и в чужбина. Провеждала е обучения по въпросите на комуникацията с пресата по целия свят и е автор на книгата „Отговорната пресслужба: Ръководство за връзки с обществеността", която е преведена на повече от 20 езика. Съливан е била изпълнителен директор на Американската национална комисия за ЮНЕСКО, а преди това е била и вицепрезидент на изследователски институт към НФД. В момента е в България за семинар с представители на правителствени пресслужби от България и Македония, като ще има срещи и с журналисти, представители на PR агенции и студенти.
Ето какво сподели тя пред журналисти за развитието на американските и световните медии:
В САЩ основният въпрос е оцеляването на печатните издания - става дума за оцеляването им на национално ниво. Това се дължи на обстоятелството, че средствата от реклама вече се прехвърлят в други медии и най-вече интернет. Там човек може безплатно да прочете всякакъв вид новини и именно затова печатните медии се свиват непрекъснато. Например, преди да тръгна, се отбих в една служба, която се финансира от правителството, и в която по-рано работеха осем души, а сега те са нула. Просто тази служба няма възможност да оцелява. Същото важи и за много други подобни служби във Вашингтон.
Друг проблем, според Съливан, е пожълтяването на медиите в цял свят:
Аз бих казала, че и при нас тенденцията е подобна. Съществува пожълтяване на пресата - това, което се продава са по-сензационните истории, особено по някои телевизионни канали. От друга страна обаче има сериозни издания като „Ню Йорк Таймс", „Вашингтон поуст", които продължават да стоят на срещуположния бряг. Но ние сме голяма страна и има от всичко. Но навсякъде по света има такава тенденция към сензационната новина. Когато почина Майкъл Джексън, от първите страници на вестниците бяха изместени много други по-важни събития. Изобщо и телевизиите се занимаваха само с това. Освен това трябва да кажем, че в миналото имаше много повече новини от чужбина в американските медии, за сметка на това в момента се увеличават все повече програмите от серията „Как". Примерно „Как да изглеждаме по-млади?" вместо „Какво става в България", да речем. Заключението е, че намаляват сериозните новини за сметка на сензационните.
Не толкова проблем, колкото промяна се крие в следващите думи на Съливан. И по-точно как изглежда един работен ден на един журналист в 21 век:
Не знам как е в България, но като цяло животът на журналиста се промени изцяло. В миналото, един кореспондент на вестник до 18 часа трябваше да е предал своята новина, която впоследствие може да бъде примерно редактирана, той трябва да е на лице, да отговаря на въпроси, ако това се наложи, но така или иначе това беше неговия график. Днес обаче репортерът отива примерно сутринта, за да отрази някакво събитие, той трябва веднага да предаде своя материал, примерно до 12 часа той вече трябва да е готов. Междувременно, ако той отиде на някаква пресконференция, то с Twitter продължава да предава новината или влиза във Facebook, има и блог, на който продължава да отговаря на въпроси на читателите, а междувременно той може да изготви един кратък видеоматериал. Така че може да се каже, че той е мултифункционален.
